П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (32)

4.

Боксът е единствената хуманитарна професия, при която разликата между аматьора и професионалистът е от небето до земята. Във всяка друга област лаикът има минимален шанс успешно да съперничи на човека, избрал за свой занаят онова, което за аматьора е само спорт, но не и в бокса. С поведението си Бъгс Бътлър подсказваше, че от все сърце подкрепя тази теория. Малко е да се каже, че беше самонадеян; държеше се с нехайната самоувереност на дете, което се кани да разбие с чук Ноевия ковчег. Може да му бяха необходими цели петнайсет рунда да победи Мълинс Циклопа, когото Кривокракия Бинс беше ступал само за шест, но що се касае до пребиваването на спаринг-партньор, и то аматьор, господин Бътлър нямаше равен на себе си. Беше по-силният на ринга и изгаряше от желание да демонстрира превъзходството си. Беше заел любимата си приведена поза, но внезапно се стрелна като гърмяща змия и преодолявайки гарда на Джинджър, му нанесе лек удар. После отново се приведе и пъргаво заподскача напред-назад с благородното намерение да покаже на зрителите — гратисчии и платили таксата от петдесет цента — какво означава да умееш да работиш с краката. Тази му способност беше едно от нещата, с които се гордееше.

Наречието „леко“ изразява доста относително понятие, а ударът, след който върху скулата на Джинджър цъфна червено петно, предизвика различни реакции. Самият Джинджър прояви стоическо безразличие. Сали, която бе потресена до дъното на душата си, сграбчи въжето, обграждащо ринга, за да не падне. Двамата знаячи иронично се подсмихваха. Като експерти по размазващите удари ситуацията им се бе сторила смехотворна. Очевидно се придържаха към поговорката „На чужд гръб и сто тояги са малко“, поради което крошето изобщо не им направи впечатление. Последваха още два точни удара, които също не ги трогнаха.

— Тоя Бъгс хич го няма — заключи знаяч номер едно.

— Тъй си е — съгласи се колегата му.

Но дори да чу отправената към него критика — което беше твърде вероятно, тъй като експертите не си направиха труда да разговарят шепнешком — Бъгс ни най-малко не се притесни. Имаше си план. Бе вдъхновен от присъствието на красивата непозната и щеше да й демонстрира способностите си. Момичетата харесваха финеса. Всеки простак може да връхлети върху противника и да му смачка фасона, но колцина умеят да победят с вещина и брилянтна техника? „Май не са много“ — помисли си господин Бътлър, отново се приведе и направи лъжливо движение.

Нещо го цапардоса по носа, накара го да се олюлее, а очите му внезапно се насълзиха. Отскочи назад и смаяно, дори някак огорчено, се втренчи в Джинджър. До този момент не го смяташе за активен участник в сцената, а ударът, който червенокосият му беше нанесъл, бе проява на невъзпитание. Ответните удари бяха забранени на спаринг-партньорите.

Ако бе склонен към самокритичност, щеше да признае, че вината е изцяло негова. Безусловно беше проявил фатална небрежност. Докато се привеждаше, за миг беше погледнал към Сали, за да провери дали тя се възхищава от умопомрачителната му техника, поради което бе наказан. Но тъй като не беше от самокритичните, случилото се го вбеси. Понесе се по ринга, обмисляйки ситуацията. И колкото повече я обмисляше, поведението на червенокосия му се струваше все по-непростимо. В съзнанието му се зароди план за отмъщение.

И Джинджър не му мислеше доброто. Преживелиците му като спаринг-партньор съвсем не бяха приятни, но до този момент не беше изпитал омраза към работодателя си. Бъгс Бътлър редовно го натупваше по време на тренировките, но го правеше без капчица злоба, поради което Джинджър стоически понасяше ежедневния побой и си казваше, че за това му плащат. Ала днес беше различно. С небрежните си удари господин Бътлър целеше да го унижи, да го направи за смях пред публиката, а щом се досети кой е сред зрителите, Джинджър така се разгневи, че вече не мислеше за последствията. Осъзнаваше, че няма никакъв шанс срещу вероятния световен шампион, но не възнамеряваше да се предаде без бой и да се изложи пред Сали. Дори да паднеше в неравната битка, щеше да загине с чест. Прилагайки на дело мислите си, като заби дясно кроше в корема на претендента, при което последният се вкопчи в него, а двамата специалисти иронично се изсмяха, изразявайки недоволството си от зле разиграния фарс.

— Мамка му, кво ти става? — гневно прошепна евентуалният световен шампион, докато „прегръщаше“ Джинджър. — Кво си намислил, тъпако?

Червенокосият запази гробно мълчание. Стискаше зъби, а буйният му темперамент, който вървеше в комплект с рижавата му коса, беше достигнал точката на кипене. Избегна силен прав удар, който профуча на милиметри от брадичката му, и се втурна в атака. Ляво кроше на противника му го накара да се олюлее, но беше прекалено високо и не нанесе съществени поражения. Сетне, като по магия, великият Бъгс Бътлър се оказа притиснат до въжетата, а когато опита да отскочи встрани, за миг откри гарда си и силен удар го повали на ринга.

— Брой до девет! — възкликна господин Бъроуз, който беше потресен от невероятното събитие. През дългите си години като боксов менажер не се беше сблъсквал с подобна катастрофа.

Изумените зрители също ахнаха. Репортерите радостно се спогледаха, представяйки си изненадата на спортните редактори, когато научеха сензационната новина. Двамата експерти, които открито бяха демонстрирали неприязънта си към господин Бъроуз, презрително се закискаха, сетне единият направи фуния със свитите си длани и като през мегафон се провикна на падналия воин да отиде да си почине. Сали изпита внезапен прилив на щастие (подобаваш на жена от праисторическо племе, свидетелка на триумфа на любимия си), което заличи страховете й за оцеляването на Джинджър. Устните й бяха разтегнати в усмивка, очите й блестяха от възбуда. С копнеж изгледа червенокосия и съжали, че възпитанието не й позволяваше да му извика, че е страхотен. Гордееше се с него, същевременно сърцето й се свиваше от странно чувство, напомнящо страх. Това не беше симпатичният и добродушен младеж, неспособен да се справи с житейските проблеми, към когото тя изпитваше майчински чувства и бе готова да му помогне да преодолее всякакви затруднения. Това бе нов, непознат Джинджър.

В редките случаи, когато го бяха сваляли в нокдаун, Бъгс Бътлър прилагаше хитра тактика: няколко секунди оставаше неподвижен, за да си отдъхне, преди да продължи състезанието, ала този път почти мигновено скочи на крака, а знаяч номер две, който махаше с ръка и броеше на глас, изпадна в неловко положение. Очевидно мотото на претендента гласеше, че човек може да е повален, но не и победен. Започна да се самоубеждава, че не е имало нокдаун, че просто е паднал. Краката, които досега не му бяха изневерявали, се бяха преплели в мига на понасяне на удара и падането му е било предизвикано единствено от загубата на равновесие.

— Кво ме зяпаш! — сетна се той на експерта, като злобно изгледа менажера си. — Глей сега какво става!

Нахвърли се като побеснял върху Джинджър и го погна по ринга, а господин Бъроуз, който още държеше хронометъра, зяпна от изумление. Ако Джинджър се беше сторил неузнаваем на Сали, то Бъгс Бътлър беше трижди по-неузнаваем за своя менажер. Лестър Бъроуз отчаяно изстена. Възхищаваше се от вещината, добрата техника и хладнокръвието на своя питомец, благодарение на които и двамата бяха натрупали прилично състояние, а сега, в навечерието на най-важния мач в живота му, пред очите на репортерите, Бъгс беше забравил за хладнокръвието и благоразумието си и бе станал за посмешище при тренировка с нищо и никакъв спаринг-партньор.

Именно това беше болното място на господин Бъроуз. Ако питомецът му се бе върнал към примитивното си начало по време на истински боксов мач, щеше да се ядосва и шепнешком да го упреква, когато той се върнеше в ъгъла си между два рунда, но нямаше да се чувства безпомощен и ужасен, както би се почувствал църковен настоятел, ако види архиепископът да танцува на публично място под звуците на джазова мелодия. Господин Бъроуз беше потресен от факта, че великият Бъгс Бътлър се беше принизил дотолкова, че да загуби самообладание. В бокса имаше неписано правило: ако пожелае, шампионът може да смаже от бой спаринг-партньора си, но трябва да го направи с привидно равнодушие. За нищо на света не бива да показва, че взема тренировката насериозно.

А поведението на Бъгс подсказваше точно обратното. Влагаше цялата си душа в усилието да притисне в ъгъла Джинджър и да го унищожи. Подмяташе го по ринга, ала червенокосият, подобно на кораб, тласкан от ураганен вятър, някак си успяваше да издържи бурята. Макар противникът да го обсипваше с жестоки удари, и въпреки че отвсякъде се лееше кръв, той упорито се съпротивляваше.

Гневът заслепяваше претендента и проваляше атаките му. Ако беше запазил присъщите си присъствие на духа и техничност, за секунди щеше да види сметката на Джинджър, ала той се принизи до методите на неопитния си „чирак“. Замахна, но не го улучи, повтори същото изпълнение, но едва при третия си опит успя да реализира удар, който обаче не нанесе сериозни поражения на противника му. Сега и неговото лице беше окървавено. В едно от жестоките мелета неприкосновената му физиономия беше пострадала и зъбите му проблеснаха през червеникава пяна върху устните му.

Двамата зяпачи бяха загубили дар слово. Боксьорите се облягаха един на друг и се удряха по гърбовете. Единият плачеше.

Сетне настъпи краят — бързо и неочаквано, както беше започнало всичко. Лудешките ръкомахания бяха изтощили претендента, а умората му възвърна благоразумието. Краката му отново се задвижиха ритмично, две крошета с лявата ръка попаднаха в целта. Направи лъжливо движение и отново нанесе силен удар, Джинджър свали гарда и с треперещи крака се заклатушка към центъра на ринга.

Бъгс Бътлър отново замахна и Сали затвори очи.