П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (3)

3.

Изминали бяха точно два месеца откакто Сали се беше сгодила за Джералд Фостър, ала двамата толкова фанатично пазеха тайната си, че нито един от питомците на госпожа Мийчър не я беше разкрил.

Сали, на която притворството беше чуждо, възразяваше срещу излишната тайнственост, но Джералд бе проявил изненадваща склонност към прикритост. Твърдеше, че публично обявеният годеж усложнява живота. Хората се суетят около теб и те притесняват, други те зяпат като животно от изчезващ вид или те избягват като прокажен. Това бяха някои от доводите му, а Сали, която беше готова да му прости дори ако откриеше, че любимият й е жесток убиец или подпалвач, отдаваше стеснителността му на нежната му артистична душа. Няма по-чувствителна натура от артиста, особено ако не се радва на успех; а когато поради неудачите си не може да създаде дом за любимата жена, чувствителността му добива грандиозни пропорции. Поставяйки се на негово място, Сали разбираше, че ако дългосрочният им годеж стане всеобщо достояние, ще бъде равностойно на признание за провала на Джералд; ето защо се съгласи да не споделя с никого за щастливото събитие, надявайки се скоро да бъде освободена от необходимостта да се прикрива. И през ум не й минаваше, че успехът никога не ще споходи годеника й. В Джералд, както преди малко мислено бе отбелязал Филмор, имаше скрит заряд. Беше от хората, на които спокойно можеш да предскажеш, че ще се прочуят внезапно — всъщност само за едно денонощие.

— Празненството имаше голям успех — заразказва младата жена, когато отминаха вратата на пансиона и тръгнаха по улицата. — Мисля, че всички се забавляваха, макар Филмор да се постара да помрачи настроението, появявайки се като манекен от рекламата „Какво ще носят елегантните мъже през този сезон“. Да беше видял жилетката му! Когато преди малко се срещнахте, беше закопчал сакото си — навярно е изпитал някакви угризения. Въпросната жилетка беше искрящо бяла, цялата в седефени копчета и другите там измишльотини. Забелязах как Огъстъс Бартлет се сви като попарен, когато я зърна. За щастие времето като че излекува раните им и милите ми приятели се поотпуснаха. Господин Фосит произнесе реч, аз също, после се разплаках и… повярвай ми, беше много тържествено. Липсваше ми само ти.

— Съжалявам, но трябваше да присъствам на онази вечеря. Слушай. — Той замълча, а Сали забеляза, че сякаш беше наелектризиран от сдържаната си възбуда. — Пиесата ще бъде поставена.

Младата жена тихо възкликна. Седмици наред беше очаквала този момент, твърдо бе убедена, че рано или късно това ще се случи. Многократно беше чела пиесите му и ги намираше за великолепни. Разбира се, беше пристрастна, но Елза Доланд също ги харесваше, а Сали държеше на мнението й. Елза също беше от хората, обречени да успеят внезапно. Дори господин Фосит, който разбираше от актьорско майсторство и твърдеше, че то не е познато на младото поколение, вярваше, че я очаква блестящо бъдеще, стига веднъж щастието да й се усмихне.

— Джери! — Притисна се към него. — Каква прекрасна новина! Значи все пак Гобъл и Кон са размислили. Знаех си, че ще харесат пиесата.

По лицето му премина облак, който за миг помрачи доброто му настроение.

— Не… става въпрос за друга моя творба — колебливо призна той. — Днес сутринта се срещнах с Гобъл, който заяви, че пиесата не му звучала правдоподобна. Ще поставят „Пътят на насладата“. Спомняш ли си я? В нея има страхотна роля за младо момиче.

— Как да не си я спомням! Елза беше възхитена от нея. Е, всяко зло за добро. Кой ще я продуцира? Не знаех, че отново си я показвал на някого.

— Ами… стана съвсем случайно… — Джералд отново се поколеба. — Разбираш ли, човекът, с когото вечерях, някой си Кракнъл…

— Нима говориш за прочутия Кракнъл? За онзи, чието име непрекъснато се споменава във вестникарските хроники и когото наричат Хлапака милионер?

— Именно за него. Ти пък откъде го познаваш?

— Учеше в Харвард заедно с Филмор. Никога не съм го виждала, но мисля, че е голям досадник.

— А, бива си го. Разбира се, не е от най-умните, но иначе е симпатяга. И както вече ти съобщих, иска да постави пиесата.

— Много се радвам — заяви Сали, но не успя да скрие разочарованието си. Според нея Джералд беше истински гений. В мечтите си го виждаше как триумфално завладява Бродуей в сътрудничество с някого от прочутите режисьори, ползващи се с престиж сред критиците и публиката; ето защо не беше въодушевена от новината за взаимодействието на Джералд с човек, чиито претенции за слава се изчерпваха с факта, че според мълвата той притежаваше най-големите запаси от алкохол в града.

— Надявах се да се зарадваш — сухо отбеляза годеникът й.

— Много съм щастлива — заяви Сали. Присъщият й оптимизъм, който почти никога не я напускаше, вече разсейваше лошите й предчувствия. Всъщност нямаше значение кой финансира пиесата, стига тя да видеше бял свят. Продуцентът беше нещо като машина за плащане на сметките, поради което беше глупаво да го вини заради невъздържанието му и дебелашките му маниери. Много по-важно беше кой ще играе главната роля — прекрасно изградения женски образ, предизвикал възхищението на Елза Доланд. Ето защо побърза да се осведоми по въпроса.

— Кой ще играе Руш? Непременно трябва да изберете добра актриса. Обсъдихте ли с господин Кракнъл този въпрос?

— Разбира се.

— И до какво заключение стигнахте?

— Ами… — Сали отново забеляза странното му, прикрито смущение. Тази вечер Джералд започваше всяко свое изречение колебливо, като човек, който предпазливо се движи по тъмна улица. Това веднага се набиваше на очи, тъй като по принцип беше прям и изключително самоуверен. Говореше с нея откровено, а понякога дори снизходително. Ала днес беше различен.

Ето че и сега отново замълча сетне, вместо да отговори, зададе въпрос:

— Познаваш ли Мейбъл Хобсън?

— Мейбъл Хобсън ли? Гледала съм я в „Безразсъдства“, разбира се… — Сали млъкна, потресена от внезапно хрумналото й предположение, което беше толкова чудовищно, че побърза да го отхвърли като пълен абсурд. Но дали наистина беше абсурдно? Клюките от Бродуей, макар и със закъснение достигаха до обитателите на пансиона най-вече със съдействието на кроткия младеж, който беше страстен привърженик на опасния Бени Уислър, и Сали беше чувала, че Реджиналд Кракнъл, известен с любовните си авантюри, имал връзка с госпожица Хобсън. Навярно този път злите езици имаха право, тъй като въпросната госпожица беше от онези зашеметяващи блондинки, по които си падат всички мухльовци като Кракнъл. Но дори да беше така.

— Изглежда, че Кракнъл… — заговори Джералд. — Очевидно този Кракнъл… — Извърна очи, защото се страхуваше да срещне ужасения поглед на Сали. — Работата е там, че той вярва в таланта на Мейбъл Хобсън… и… и мисли, че ролята е идеална за нея.

— О, Джералд!

Възможно ли е любовта дотолкова да е заслепила достопочтения Реджиналд Кракнъл? Възможно ли е огромното му сърце, компенсиращо малкия му мозък, да го накара да повери ролята на Рут на актриса, за която се говореше, че когато режисьорът я накарал да вземе ваза с рози, да прекоси сцената и да остави вазата на масата, се възпротивила и заявила, че не е била ангажирана като танцьорка. Навярно дори влюбеният Реджиналд щеше да осъзнае, че от тази лишена от чувства жена няма да излезе прочута актриса.

— О, Джери! — повтори тя.

Настъпи напрегната тишина. Двамата се обърнаха и закрачиха към пансиона. Уж случайно Джералд пусна ръката на Сали. Младата жена усещаше някаква тъпа болка в сърцето си, сякаш там беше зейнала рана. Най-накрая възкликна:

— Джери, заслужава ли си да го правиш?

Въпросът й като че стресна младия човек и той отчасти възвърна типичната си решителност.

— Разбира се, че си заслужава! Най-важното е, че пиесата ще бъде играна на Бродуей. Ама че въпрос, Сали! Знаеш откога мечтая именно за това и няма да пропилея шанса си само заради антипатията ти към някаква актриса.

— Слушай, Джери, ако вземете Мейбъл, ще съсипете пиесата. Направо ще я унищожите!

— Глупости. Тя ще се справи. В края на краищата ролята е изключително благодарна. Не забравяй, че госпожица Хобсън има своите почитатели сред публиката, а Кракнъл е готов да пръсне куп пари, за да допринесе за успеха на пиесата. Пък и какъвто и да е резултатът, това все пак е някакво начало. Разбира се, че си струва да опитам.

Речта на Джералд със сигурност щеше да направи силно впечатление на Филмор. Той щеше да долови в нея непогрешимото звучене, характерно дори за най-невинните изказвания на онези, които достигаха върха. Ала словоизлиянията на годеника й не само не впечатлиха, а покрусиха Сали. Обаче вродената й вяра в доброто, съчетана с правило номер едно в личното й кредо, че любимият й човек е непогрешим, в края на краищата спомогнаха за повдигане на настроението й. Естествено Джери имаше право: глупаво беше да се откаже от договора само защото не всички клаузи бяха по вкуса му.

— Скъпи мой — нежно промълви тя, отново хвана под ръка годеника си и за миг докосна рамото му в знак на покаяние, — напълно съм съгласна с теб. Разбира се, че имаш право. Отначало бях изумена, сетне осъзнах истината. Сигурна съм, че всичко ще бъде прекрасно. Предлагам да обсъдим нашето бъдеще. Между другото, мислил ли си за какво ще изразходваш парите?

— Със сигурност знам за какво ще похарча един долар — Заяви Джералд, който изцяло беше възвърнал самочувствието си.

— Питах те за големите пари. Та какво ли може да се купи за един долар?

— Срещу тази сума ще получа разрешително за брак.

Сали се притисна към него и промълви:

— Дами и господа, вижте този човек. Не го изпускайте от поглед. Това е моят съдружник.