П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (29)

1.

На сутринта след завръщането си в Ню Йорк Сали седеше в дневната си, чувствайки се като човек, застанал в зимно утро на брега на езеро, който най-сетне се е престрашил да се гмурне в студената вода. Мъката й беше преминала, но знаеше, че е постъпила правилно. Ако искаше щастие, трябвате да се пребори за него, а през последните месеци беше избягвала битката. Сега беше скочила в езерото и беше готова на всичко. Връщането към действителността й причинявате болка и тя беше готова да я приеме, защото й действаше стимулиращо. Много по-страшна щеше да бъде меланхолията, която задушаваше емоциите и водеше до безразличие. Сали се чувстваше бодра и изпълнена с желание за борба.

Беше приключила с разопаковането и подреждането на багажа. Следващата й стъпка щеше да бъде срещата с Джинджър. Внезапно изпита непреодолимо желание да поговори с червенокосия си приятел. Искрените му чувства щяха да я подкрепят в този тежък момент. Съжали, че не му е изпратила телеграма, та да я посрещне на пристанището. Престоят в неуютното митническо помещение беше изчерпал силите й, ненадейно се бе почувствала самотна и изоставена.

Погледна ръчния си часовник и с изненада установи, че още няма пладне. Реши да посети Джинджър на работното му място и да го помоли да я заведе на обяд. Сложи си шапката и излезе.

Безмилостната ръка на промяната, която никога не остава бездейна в Ню Йорк, по време на отсъствието на Сали не беше пощадила и персонала на „Театрална трупа «Филмор Николас» ООД“. Когато влезе в приемната, я посрещна напълно непознат юноша, очевидно изпълняващ функции на младежа, с когото беше установила толкова дружески отношения при последното си посещение. Подобно на предшественика си и този притежаваше богата колекция от младежки пъпки, но с това приликата между двамата се изчерпваше. Новият служител беше неприветлив и се държеше така, сякаш подозираше някакъв заговор срещу скромната му личност. Вторачи се в Сали, като че я беше заловил да краде попивателната хартия, после със сприхав тон поиска да узнае целта на посещението й.

— Търся господин Кемп.

Пъпчивият важно почеса бузата си с линията. Наблюдавайки превзетите му маниери, никой не би предположил, че миг преди Сали да влезе, се беше опитвал да закрепи линията върху брадичката си, докато едновременно жонглираше с две преспапиета. Макар да изглеждаше, че човешките слабости са му чужди, юношата тайно мечтаеше да стане вариететен актьор.

— Как е името? — с леден тон попита той.

— Николас. Сестра съм на господин Николас.

При предишното й посещение същото съобщение беше довело до печален резултат, ала днес не се случи нищо подобно. Думите й сякаш улучиха момчето като куршум. То подскочи, зяпна от изненада и изпусна линията. Наведе се да я вземе, като междувременно се съвзе напълно. Едва не беше направил гаф. Пет пари не даваше за името на посетителката, просто беше поискал тя да повтори фамилията на човека, когото търсеше. Внезапно пъпчивият осъзна, че е извадил невероятен късмет. Неуспешните опити да жонглира с преспапиетата, балансирайки линията върху брадичката си, го бяха раздразнили и той се канеше да изкара яда си на младата жена, която беше дръзнала да прекъсне сериозните му занимания. Ала щом разбра, че именно сестрата на шефа отнема от драгоценното му време, поведението му драстично се промени. Когато се наведе за линията, мрачното му изражение можеше да се сравни с буреносен облак, ала щом се върна в перпендикулярно положение, лицето му беше озарено от подкупваща усмивка. Сякаш слънчеви лъчи ненадейно бяха проникнали през вечната лондонска мъгла.

— Заповядайте, седнете — покани я със заучена учтивост и дори избърса с ръкава си стола. После добави, че тази сутрин времето било прекрасно.

— Благодаря — отвърна Сали. — Ще съобщите ли на брат ми, че съм тук?

— Господин Николас отсъства, госпожице — заяви пъпчивият, придавайки си опечалено изражение, задето трябваше да разочарова посетителката. — Върна се от пътуването си, но в момента не е в кабинета си.

— Всъщност не търся него, а господин Кемп.

— Господин Кемп ли?

— Точно така.

Младежът чак помръкна от съжаление, че не може да услужи на сестрата на шефа.

— Тук нямаме човек с такова име — отговори е извинителен тон.

— Не може да бъде… Сали внезапно млъкна. Сърцето й се сви от ужасяващо предчувствие. — Откога си тук?

— От сутринта, госпожице.

— Интересува ме откога работиш за Филмор?

— Повече от месец, мадам.

— И през този месец господин Кемп не е идвал тук, така ли?

— Не съм чувал името му. На какво прилича тоз човек? Искам да кажа… опишете го.

— Има яркочервена коса.

— Никога не съм го виждал — отсече хлапакът.

Жестоката истина позашемети Сали. Почувства угризения на съвестта, задето беше заминала — би трябвало да предположи какво ще се случи. След като беше оставила бедният Джинджър сам да се оправя в живота, той отново се беше оплескал. И този път оплескването беше по-грандиозно от всякога, защото Филмор едва ли щеше да изгони без основателна причина протежето на скъпата си сестра.

— Къде е господин Николас? — обърна се тя към пъпчивия. Беше убедена, че само Филмор може да й обясни какво се е случило. — Май чух да казваш, че е излязъл.

— Бога ми, наистина излезе, госпожице — заяви младежът със завладяваща откровеност. — Преди половин час замина с автомобила си за Уайт Плейнс.

— Уайт Плейнс, ли? Защо?

Юношата беше забравил първоначалното си раздразнение и с удоволствие поведе разговор с посетителката. По принцип предпочиташе да бъде сам и мразеше да нарушават спокойствието му, защото всеки, който е избрал трудната професия на жонгльор, трябва да се упражнява при всяка възможност, ала Сали му беше направила толкова благоприятно впечатление, че беше готов да разговаря с нея цял ден.

— Ако питате мен, сигурно е отишъл да хвърли едно око на Бъгс Бътлър.

— Чий иконом^[1]? — недоумяващо попита тя.

Пъпчивият снизходително се усмихна. Макар да беше почитател на нежния пол, осъзнаваше, че жените бъкел не разбират от най-важните неща в живота. Не ги обвиняваше и беше готов да се примири с тази им слабост, защото природата ги беше създала глуповати.

— Бъгс Бътлър тренира в Уайт Плейнс — търпеливо обясни той.

— Кой е този Бъгс Бътлър?

Младежът отново се навъси. Въпросът на Сали беше засегнал чувствителна струна в душата му.

— Точно в това е въпросът! — пламенно възкликна той, забравяйки във възбудата си почтителното си отношение към сестрата на шефа. — Кой е той? Всеки, който има малко мозък в главата, ще задава същия въпрос. Кого е победил Бъгс Бътлър?

— Нямам представа — смутено промърмори Сали, защото младежът изпитателно се взираше в нея и сякаш очакваше отговора й.

— Никой, ето кого! — разпалено обясни пъпчивият. — Записал е няколко победи срещу пълни инвалиди, дето никой не ги е чувал, с изключение на Мълинс Циклопа, пък даже и тогава на тоз некадърник му трябваха цели петнайсет рунда, докато спечели по точки. Шефът се кани да го изправи срещу шампиона, ама мен ако питате, истинският претендент е Кривокракия Бинс. Той свали Циклопа още в петия. Честно казано — продължи юношата с ироничния тон на човек, който се присмива на глупостта на събратята си, — готов съм да заложа двата долара, дето са в малкото ми джобче, че Бъгс Бътлър няма да издържи и шест рунда срещу Лу Лукас.

Едва сега на Сали започна да й просветва.

— О, разбрах, Бъгс… тоест господин Бътлър е боксьорът, към който брат ми проявява интерес.

— Абсолютно! Ще се бие срещу Лу Лукас, който е шампион в лека категория. Той е „перо“.

— Така ли? — промълви Сали. Хлапакът имаше неприятния навик да се взира в нея с наклонена глава, като че очакваше да му отговори.

— Точно така! — натъртено обяви той. — Лу Лукас е върхът. Едно време ми беше съсед — добави, сякаш това беше най-силното доказателство за успеха на неговия кумир. — Виждал съм майка му поне сто пъти, стояли сме един до друг, както сега с вас. Може ли скапаняк като Бъгс Бътлър да победи такова величие?

— Мисля, че шансовете му са нищожни.

— Вие го казахте — доволно промълви пъпчивият и направи неуспешен опит да убие мухата, която най-безразсъдно беше кацнала върху попивателната хартия.

Настъпи тишина. Сали понечи да стане.

— И още нещо — каза пъпчивият, който не можеше току-тъй да приключи любимата си тема. — Способен ли е Бъгс Бътлър да направи сто трийсет и пет обиколки на ринга, без да капне от умора?

— Струва ми се, че ще му бъде доста трудно.

— Знаячите казват, че бил умен. — Боксовият експерт иронично се изсмя. — За какво му е толкова акъл, като не може да нокаутира и дете?

— Май господин Бътлър не ти е симпатичен, а?

— Нямам нищо против него — снизходително обяви хлапакът. — Само мисля, че Лу Лукас не е лъжица за неговата уста, тъй да се каже.

Сали се изправи, макар разговорът й с младежа да беше изключително интересен и поучителен, предстояха й по-важни задачи.

— Как да открия брат ми, когато пристигна в Уайт Плейнс?

— Всеки ще ви покаже тренировъчния лагер. Ако побързате, ще хванете влака, който пътува в тази посока.

— Много благодаря.

— Пак заповядайте.

Пъпчивият й отвори вратата със старомодна учтивост, хванала ръжда поради неупотреба; сетне с вид на човек, който се връща към работата си след приятен, но повърхностен разговор, отново взе преспапиетата и грижливо закрепи линията върху повдигнатата си брадичка.