П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (19)

Седма глава
Размишления върху успеха

Актьорите и актрисите са като деца, които изпадат в униние от сполетелите ги беди, но за сметка на това, също като при децата настроението им се повишава веднага щом им се усмихне щастието. Сали беше удивена от факта, че най-обикновен простосмъртен е в състояние да ощастливи толкова голям брой хора, както беше направила тя, заемайки на брат си двайсет хиляди долара. Дори да беше настъпил милениумът, членовете на трупата нямаше да бъдат в толкова добри отношения помежду си. Сякаш бяха захвърлили като наметало летаргията и отчаянието, които ги бяха обзели след едноседмичното бездействие. Внезапното издигане на невзрачното и низше създание, наричано помощник-режисьор, до шеметните висоти на продуцент на постановката, допадна на актьорите, които по принцип са хора с романтични души. Повечето от тях бяха играли в пиеси, където преследваната героиня се спасяваше почти в последната минута, ето защо ситуацията им се видя напълно правдоподобна от драматургична гледна точка. След като госпожица Хобсън вече не беше сред тях, всички единодушно се съгласиха, че тя е оказвала пагубно влияние върху постановката.

Актьорите бяха в приповдигнато настроение, не закъсняха и оптимистичните слухове, този, който и извън сцената не се разделяше с бомбето си, беше научил от оператора на асансьора в неговия хотел, че театрите ще бъдат отворени най-късно във вторник, а не по-малко авторитетен източник в лицето на продавачката на пури беше информирал актьора, играещ ролята на иконома, че в Толедо и Кливланд забраната ще бъде вдигната още утре. Всички бяха на мнение, че слънцето вече се показва иззад облаците и че съдбата скоро ще се откаже от безнадеждната задача да поставя пречки по пътя на добрите хора.

Братът на Сали приличаше на човек, който се е съвзел след тежка болест. Всеки от нас по специфичен начин изразява радостта и въодушевлението си. Филмор ознаменува превръщането си в състоятелен джентълмен, като си купи нова елегантна жилетка и сто пури от по петдесет цента, и стана особено придирчив към храната, която му поднасяха. Може би беше зрителна измама, но на Сали й се струваше, че брат й е напълнял поне с три килограма през първия ден на успеха си. Докато изпълняваше функциите на момче за всичко, чиято задача беше да се грижи за ножове за разрязване на книги и за всички останали реквизити, Филмор беше почти кльощав предвид ниския му ръст. Ала щом стана продуцент, тялото му заплашително се закръгли и когато той застанеше пред театъра, наслаждавайки се на новите афиши с надпис „ФИЛМОР НИКОЛАС ПРЕДСТАВЯ“, на минувачите се налагаше да го заобикалят като препятствие.

Сред тази атмосфера на всеобща радост единствено добрата фея Сали, която беше донесла късмет на всички, не се чувстваше напълно щастлива. Питаше се каква ли е причината, ала онова, което помрачаваше щастието й, упорито отказваше да изплува от дълбините на съзнанието й, та да може тя да го прогони. Прозрението я осени един следобед, докато с Джералд обикаляха с нает автомобил остров Бел.

След оттеглянето на Мейбъл Хобсън Джералд неизменно беше в добро настроение. Подобно на Филмор и той разцъфваше под благотворното въздействие на успеха. Вече не беше кисел и намръщен и беше възвърнал чара си. И все пак…

Докато автомобилът летеше по шосето, лъкатушещо през гората и през полетата край реката, Сали имаше чувството, че нещо не е наред.

Джералд беше в отлично настроение и не преставаше да дърдори. За него животът беше прекрасен. Най-обстойно осведоми Сали за великите дела, които щеше да извърши.

— Ако тази пиеса има успех, в което не се съмнявам, ще докажа на всички какво мога. — Изражението му беше решително, а очите му блестяха, докато се взираха в примамливото бъдеще. — Необходим ми е само един успех, после само гледай докъде ще стигна! Още не съм имал възможност.

Думите му продължиха да се леят, но Сали престана да го слуша. Настъпил беше сезонът, когато с падането на мрака следобедната топлина отстъпва място на нощния мраз. Слънцето беше потънало зад дърветата, откъм реката духаше студен вятър. Ненадейно, сякаш вятърът беше прояснил съзнанието й, тя разбра какъв беше поводът за тревогата й, който досега упорито й убягваше. За миг той огря съвършено ясно и Сали се почувства ужасно самотна. Беше осъзнала по какво се различава мирогледът на мъжете от този на жените.

Ключовата дума беше „успех“. Мъжете боготворяха успеха и бяха готови да пожертват всичко, за да го постигнат. По ирония на съдбата пиесата на Джералд, която тя бе спасила, беше посветена именно на успеха. Запита се колцина от мъжете, които познаваше, гледаха на живота по друг начин, освен като на състезание, което трябва да спечелят на всяка цена, дори да пропуснат нещо важно в бързината си. Филмор… Джералд… всички си приличаха като две капки вода. В живота на всекиго от тях имаше жена, но тя винаги беше на второ място — нещо като играчка, с която да се развличат през свободното си време. А Джералд беше смисълът на живота й. Успехът му не я интересуваше и никога нямаше да я интересува. Дори да не беше увенчан с ореола на славата, пак щеше да го обича. Ала очевидно той обичаше кариерата си повече от нея. Силна ревност прониза сърцето й, тя потръпна.

— Студено ли ти е? — промърмори Джералд. — Ще кажа на шофьора да кара обратно. Не виждам причина пиесата да не се играе цяла година в Ню Йорк. Всеобщо мнение е, че е много хубава — ако успея да се наложа, всички ще ме молят за…

Сали се взираше през стъклото. Светът сякаш беше помръкнал. Небето беше оловносиво, вятърът откъм реката довяваше хлад.