П. Г. Удхаус
Сали казва „Добро утро“ (5)

5

Бил с неприкрито недоволство погледна камериерката. Доскоро намираше Мари за доста симпатична, ала сега си помисли, че никога не е виждал по-голяма досадница.

— Какво има? — раздразнено попита той.

— Господине, тя се събуди.

Младежът недоумяващо се втренчи в Мари, питайки се какви ги дрънка глуповатото момиче. Хрумна му, че камериерката внезапно е изпаднала в умопомрачение и че мястото и е в стая с тапицирани стени.

— Събуди ли се? — промълви той. — Осъзнай се, момиче, и престани да бръщолевиш врели-некипели! Кой се е събудил?

— Ами, госпожата.

Бил примигна като ненадейно стреснат сомнамбул.

— Коя госпожа?

Сали се изкиска.

— Май забравихте за пациентката. — Обърна се към камериерката и добави: — Моля, поканете дамата тук. Ще я прегледам веднага.

Онази Лоти, която се появи от спалнята, бе значително по-смирена и по-спокойна от разбеснялата се фурия преди малко. Ала очевидно вулканът не бе напълно угаснал. При вида на очарователното и красиво момиче, което дружелюбно си бъбреше с Бил в собствената й дневна, в поведението на Лоти се забелязаха недвусмислени признаци, че бурята още не е стихнала. Тя се закова на място и хвърли изпепеляващ поглед към непознатата. Бил с тревога забеляза как доскорошната му годеница заплашително сложи ръце на кръста си — жест, който му бе до болка познат.

— Извинете, че ви обезпокоих — злобно изсъска тя. — Мога ли да знам коя е госпожицата?

— Аз съм лекарката — спокойно отвърна Сали.

— Нима си въобразявате, че ще се хвана на въдицата?

Сали примирено въздъхна.

— Можете ли да четете?

— Ама че въпрос! Разбира се.

— Тогава прочетете какво пише тук. — Тя подаде визитната си картичка.

Лоти недоверчиво огледа картончето, два пъти прочете написаното, след което в поведението и настъпи коренна промяна.

— Доктор Сали Смит — промърмори. — Няма лъжа, няма измама. И все пак надушвам нещо гнило. Да знаете, че ако вие двамата заговорничите зад гърба ми, много скоро ще…

— Замълчете, моля — спокойно я прекъсна Сали. Въпреки спокойния й тон потокът от гневни думи, леещи се от устата на другата жена, внезапно секна, сякаш се бе блъснал в стена.

— Искам да ви прегледам — продължи Сали.

— Трябва ли да изляза? — обади се Бил.

— Както искате.

— Тогава ще се поразходя.

— Добре. Прегледът няма да ми отнеме много време. — Когато вратата се затвори, тя извади от чантата си стетоскопа.

Лоти, която се бе съвзела от неприятната изненада, беше станала изключително разговорлива.

— Моля да ме извините, доктор… — Тя замълча, сетне се изкиска. — Каква съм глупачка — забравих името ви.

— Лесно се запомня, защото е често срещано — отвърна Сали, докато подготвяше стетоскопа. — Фамилията ми е Смит.

— Много благодаря за напомнянето — грейна Лоти. — Та както казвах, докторе, надявам се да ме извините, задето избухнах преди малко. Работата е там, че преди малко с господин Банистър се посдърпахме, та като ви видях заедно, си казах…

— Свалете халата си.

— Моля? О, разбира се. Докъде бях стигнала? Скандалът избухна, защото Бил каза — всъщност каза ми го Скуифи, господин Банистър не го опроверга, — че никога повече няма да ме заведе на танци. Поисках да узная причината, а отговорът бе: „Връщам се в родния си дом.“ „Тъй ли?“ — възкликнах, при което той отново отвърна, че се връщал у дома. Съвсем естествено думите му ме накараха да възкликна: „Така значи — искаш да се отървеш от мен! Да ме захвърлиш като използвана носна кърпичка! Горчиво се лъжеш, ако мислиш, че толкова лесно…“

— Белите дробове са наред — отбеляза Сали.

— „Горчиво се лъжеш“ — казах му — повтори Лоти, която отново преживяваше сцената.

— Поемете дълбоко въздух. Сърцето също е наред. А сега рефлексите. Кръстосайте крака… Отлични рефлекси. Е, това е всичко.

— Приключи ли прегледът?

— Да.

Лоти се оживи и попита:

— Каква е диагнозата?

— Не констатирам никакво заболяване. Просто ви е необходима почивка.

— Не трябва ли да ви покажа езика си?

— И без да го погледна, съм убедена, че този ваш орган също се нуждае от почивка. Няколко седмици в санаториум ще ви се отразят особено благоприятно.

— Нима възнамерявате да ме изпратите в санаториум.

— Не ви изпращам, само ви съветвам да отидете. Ще взимате студени душове, ще ви поднасят здравословна храна, временно ще забравите за коктейлите и цигарите…

— Все едно да попадна в ада! — прекъсна я Лоти, сетне се намръщи и добави: — Мисля, че ми устройвате капан.

— Капан ли?

— Убедена съм, че искате да се отървете от присъствието ми, за да го обсебите.

— Кого да обсебя? — недоумяващо я изгледа Сали. — Не, не може да бъде! Да не би да си въобразявате, че съм влюбена в господин Банистър?

— А не сте ли?

— Ни най-малко.

— И все пак ме изпращате в санаториум.

— Препоръчвам ви да отидете.

— Тази работа не ми харесва, надушвам нещо гнило — повтори Лоти.

Вратата се отвори и на прага застана лорд Тидмаут, който изглеждаше безкрайно доволен от себе си.

— Здрасти! — провикна се жизнерадостно. — Осигурих лечител. — В този момент зърна Сали, ококори се от изненада и повтори: — Здрасти.

Младата жена спокойно отвърна на погледа му и заяви:

— Вече прегледах пациентката.

— Какво сте направили? — изуми се лордът.

— Извърших медицински преглед. Аз съм доктор Смит.

— Доктор Смит ли?

— Точно така — поздравявам ви за отличния слух.

Лордът не беше от най-умните, но от време на време имаше гениални прозрения.

— Искате да кажете, че сте лекарка, така ли? — попита, очевидно доволен, че толкова бързо се е добрал до истината.

— Да.

— Ясно. Разбира се — продължи той с изражението на човек, готов да се примири с неизбежното, — има и жени, упражняващи лекарската професия.

— Така е. Аз съм една от тях.

— Безсъмнено. Схванах мисълта ви. Слушайте, получи се доста конфузно положение. Старият Бил ме изпрати за лекар и успях да похитя един доктор, който бездействаше във фоайето.

— Боя се, че напразно сте го довели.

— Така си е — намеси се Лоти. — Ама и ти си един глупчо, Скуифи! Да не си въобразяваш, че съм устроила медицински конгрес?

Лорд Тидмаут замислено потърка брадичката си.

— Старецът сигурно ще се разядоса, задето съм го пратил за зелен хайвер. И без това едва склони да прегледа пациентката. Твърдеше, че го чакали на игрището за голф.

— Ето какво ще направим — намеси се Сал и, която искрено го съжали. — Щом така и така сте повикали друг колега, ще свикаме консулт, ако е съгласен. Между другото, къде е той?

— Катери се по стълбището. Дядката е доста шишкав, пък и краката не го държат.

Откъм коридора се дочу пуфтене, възвестяващо, че лечителят приближава към крайната си цел. След миг вратата се отвори, Сали вдигна поглед и изненадано констатира, че новодошлият беше неин стар познайник.

— Та това е самият сър Хюго! — възкликна тя.

На достопочтения джентълмен му бе останал дотолкова дъх, че да изрече:

— Да му се не надяваш! Не очаквах да ви срещна тук! — След което продължи да пуфти.

Лорд Тидмаут се чудеше как да излезе от неловкото положение.

— Много съжалявам — обърна се към задъхания си пленник. — Страхувам се, че се е получило недоразумение…

— Господинът не е знаел, че съм тук — обясни Сали на възрастния си колега.

— Точно така — зарадва се на помощта й лордът. — Виновен е старият Бил, който се паникьоса и изпрати куцо и сакато за помощ, в резултат на което се получи прекалено изобилие от доктори.

Сър Хюго разбра какво се е случило и доволно възкликна:

— Значи моето присъствие не е необходимо! Още по-добре, защото имам среща с един приятел от игрището за голф. Разбира се, ако желаете да се консултирате с мен…

— Разполагате ли с малко време? — попита Сали.

— С удоволствие ще ви помогна, но се налага да побързаме.

— Разбира се, ще ви отнема само няколко минути.

— Съгласен съм. Тази млада дама ли е пациентката?

— Да.

— Моля да отидете в спалнята, госпожице, за да обсъдим здравословното ви състояние.

Лоти побърза да се подчини. Чувстваше се поласкана от това стълпотворение на лекари, които бдяха над нея. Преди да се уедини в спалнята, посочи към Сали и заяви:

— Тя каза, че трябва да отида на санаториум.

— Остава да чуем мнението на сър Хюго — заскромничи Сали.

Възрастният джентълмен кимна.

— Бъдете спокойна, подробно ще обсъдим вашия случай. А сега ни оставете насаме, миличка.

— Чувствам се по-спокойна, след като за здравето ми се грижат двама лекари — обяви Лоти и се уедини в спалнята.

Лорд Тидмаут с облекчение наблюдаваше благоприятното развитие на събитията. Допреди секунди си бе представял как червендалестият старчок ще го погне с ръжена, задето го бе обезпокоил напразно.

— В такъв случай ще ви оставя да се консултирате — обяви той и замислено добави: — Често съм се питал за какво си говорят лекарите по време на консилиум. Сигурно си разменят дълбокомислени съждения.