П. Г. Удхаус
Сали казва „Добро утро“ (15)

15.

Втренчи се в нея и запримигва, сякаш се питаше дали наскоро изживяната тревога не е увредила зрението му.

— Доктор Смит, вие ли сте?

— Добро утро, сър Хюго.

— Нямах представа, че сте тук.

— Снощи ме повикаха… по-точно потърсиха помощта ми.

— Някой разболял ли се е?

— Вече всичко е наред.

— Ще останете ли по-задълго?

— Не. Налага се незабавно да потегля, за да бъда в Лондон навреме за болничната визитация.

— Жалко. Да сте зърнали някъде племенника ми Уилям?

— Не съм го виждала от снощи. Лорд Тидмаут твърдеше, че Бил отишъл да ви търси.

— Непременно трябва да го открия. Имам да му казвам нещо от жизнено значение.

— Така ли? — равнодушно промълви тя.

— Опитвам се да го спася от ужасна грешка, която безвъзвратно ще съсипе живота му. Всеки момент той ще предприеме стъпка с ужасяващи последствия… Между другото, изгарям от желание да ви попитам нещо: когато изпълнявате леки удари за вкарване на топката в дупката, върху кой крак пада тежестта ви?

— Върху левия.

— Така ли? Извънредно интересно. Върху левия, казвате.

— Именно.

— А някои хора препоръчват точно обратното.

— Да, Джей Тейлър например.

— Обаче Уолтър Хейгън предпочита левия.

— И то с пълно основание.

— Така си е. Спомням си как веднъж го видях да изпълнява забележителен удар. Намираше се на цели шест метра от дупката и… — Сър Хюго млъкна, тъй като през френския прозорец влетя нещо, наподобяващо на буреносен облак. — Здравей, Уилям. Търсих те под дърво и камък.

— Не думай! Аз също. Вярно ли е онова, което Тидмаут ми каза?

— Какво ти е казал Тидмаут?

Мрачното лице на младежа се изкриви от гняв.

— Отново ли започваш идиотския си разпит? Тидмаут ми довери за безумното ти предположение, че съм влюбен в Лот и Хигинботам.

— Точно така. Длъжен съм да те предупредя, Уилям, че…

Бил прекъсна монолога му.

— На света има само една жена, в която съм влюбен и която ще обичам до края на живота си… и тя се нарича Сали.

— Коя е Сали? — озадачено примигна възрастният джентълмен.

— Аз — призна младата жена.

Сър Хюго безмълвно местеше поглед ту към племенника си, ту към девойката. По всичко изглеждаше, че е напълно изумен. Най-сетне си възвърна дар слово и изхриптя:

— Значи обичаш това момиче.

— Да.

Старецът вдигна ръце като висш църковен служител, който благославя насъбралото се множество. Червендалестото му лице бе озарено от щастие както в изключително редките случаи, когато той вкарваше топката за голф в съответната дупка.

— Скъпо мое момче! — провикна се гръмко. — Скъпа млада госпожице! Никога не са ми съобщавали по-приятна новина. Бог да ви благослови! Скъпа госпожице, драга колежке, с най-голямо удоволствие ви го давам за съпруг. Вземете го и дано да е щастлив, както аз щях да съм, ако бях на негово място! А сега бързам да ви оставя насаме. Естествено е да искате да се уедините. Боже мой, каква прекрасна вест! Уилям, направи ми неизменимо щастлив. Мила колежке, подсетете ме какъв беше хандикапът ви.

— Шест, на игрището в Гардън Сити.

— Прекрасно. Точно това се искаше. Добра състезателка по голф като вас ще бъде ценна придобивка за фамилията Банистър!

Все още сияещ от щастие, той с величествена походка се запъти към трапезарията, където го очакваше закуската.