Харолд К. Мейзър
Висок, мургав и… мъртъв (26)

XXVI

Не можа да ме удари. Ноула го улови за китката и му подложи рамо. Лейтенантът беше по-лек с десет килограма, но Странг се намръщи от болка.

— Спокойно, адвокате. Оставете го да довърши.

Аз продължих.

— Във всеки случай заговорът със залавянето в хотела не е от значение. От значение е датата на развода. Получих развод за Макайвър преди две години и временното постановление беше подписано през май. По онова време той беше в Калифорния, където се е запознал с Ейми Вай Дорн. Любовта им разцъфтяла и те се оженили. Поне са направили церемония. Някакъв незначителен мирови съдия извършил ритуала и подписал акта за брак. Но той си е загубил времето и мастилото му е отишло напразно. Актът не струва и хартията, на която е написан.

— Защо? — Въпросът бе зададен от Ноула.

Погледнах Макайвър.

— Кажете му вие.

Но той бе изгубил и ума, и дума. Продължаваше да ме гледа втренчено, лицето му бе восъчно бяло.

— Добре — продължих аз. — За да стане временното постановление заключително, нужни са деветдесет дни. Дотогава той е бил все още съпруг на Клеър. Законът е категоричен и не позволява никакви изключения. Но той се е оженил за Ейми на 10 август. Деветдесет дни не са били изминали. Така че вторият му брак е невалиден, незаконен и той може да бъде обвинен в двуженство.

— Сигурен ли си? — попита Ноула.

— Актът за граждански брак е в джоба ми.

Той се обърна съм Странг:

— Знаете ли този факт?

— Не. — Адвокатът бе категоричен.

— Вероятно казва истината — намесих се аз. — Само още един човек го е знаел.

Всички погледи се отправиха към мен в очакване.

— Първата му жена, Клеър — заявих аз. — Отлетяла е за Калифорния същото лято след развода. Леля й ми каза, че мразела Калифорния. Може би Странг ще ни каже, защо е заминала.

— Пари — изрече безизразно той. — Макайвър продаде книгата си на филмовата студия за много пари. В издръжката на Клеър трябваше да влезе й част от тях. Тя не повярва на сметките му и отиде при продуцента, за да провери сама сумата.

— Издръжка ли? — Ноула повдигна вежди. — При развод по нейна вина тя е нямала право на издръжка.

— Нямала е — отвърнах аз. — Вероятно това е била част от сделката, която Странг е сключил с Макайвър.

— Добре, адвокате. Продължавай.

— Сами можете да се досетите за останалото. Клеър се е появила на сцената. Знаела е, че Макайвър ходи с Ейми Ван Дорн. Вероятно е заподозряла за женитбата и е разбрала, че е незаконна. Ето защо се е заела да разкрие всичко. Пред нея е стояла златна мина и тя е трябвало само да протегне ръка. Хванала е любимия си съпруг натясно. Ако проговори, той ще изгуби Ейми Ван Дорн и ще отиде в затвора, обвинен в двуженство. Накарала го е да плати и след като са се завърнали в Ню Йорк е продължила да го изстисква.

Макайвър се бе вцепенил, като че ли му бяха вкарали огромно количество упойка.

— Нямал е избор — продължавах аз. — Плащал е, докато един ден, неизбежно, товарът е станал твърде тежък. Парите му се стопили, а Клеър продължавала да го притиска. Нищо не е могло да я задоволи и с растящо отчаяние Макайвър е дошъл до извода, че трябва да се вземат драстични мерки. Взел ги е, когато се е уговорил да се срещнат във Ван Кортланд Парк.

— Мястото е доста неподходящо за срещи — отбелязва Постили.

— Не чак толкова. Той я е предупредил за ревността на Ейми. Не е могъл да си позволи да се срещне с Клеър на публично място, ето защо я е чакал в парка и е направил онова, което е трябвало да се направи. Не знам точния механизъм на неговите действия. Вероятно най-напред я е ударил, а после я е блъснал с колата си. Изпуснал е въздуха от гумата й, да изглежда като спукана и е измъкнал скъпоценностите й, за да създаде впечатлението, че е била ограбена.

Странг се бе навел напред и се бе вторачил в Макайвър, а една синя вена бе изпъкнала на челото му. Все още чувах как Париш диша с отворена уста.

Продължих да разказвам:

— После се е върнал в Ривърдейл. Бантън е имал почивен ден и той сам е вкарал колата в гаража. Измил я е, за да изтрие всякакви следи. На другата сутрин, когато е прочел вестниците, е мислел, че е в безопасност. Започнал е да диша спокойно. Но не за дълго. Бил избегнал едната заплаха, но в същото време създал друга, още по-опасна. Защото на сутринта, когато Бантън се е върнал и видял измитата кола, той е заподозрял нещо. Подозренията му са се засилили, когато в сутрешните вестници прочел за смъртта на Клеър. Веднага е направил оглед на колата. Напъхал се е чак отдолу и е намерил парченце плат от роклята на Клеър, откъснато от шасито. Познал го е от снимките.

— Звучи логично. — В погледа на Постили се четеше високата му оценка за мен.

— То е логично. Защо иначе би пазил парченцето като улика? Само защото не той е извършил престъплението, а то е можело да послужи за доказателство.

И Ноула, и Уиник не отлепяха поглед от Макайвър и дебнеха всяко негово движение.

— От трън та на глог — продължавах аз. — Сега Бантън е започнал да го притиска. Но този път не са го шантажирали за двуженство, а за убийство. Заложил е много и е изгубил. Но в душата си е знаел, че отново ще се съвземе. Шансът му се е появил, когато аз посетих Бантън в хотела. Защо Бантън не искаше да ме пусне вътре в стаята? Защото вече е имал посетител. Вътре е бил Макайвър, който се е тревожел за разследванията на Окръжната прокуратура. Той е трябвало да наследи много пари от Ейми и не е желаел колата му да се преобърне. Прав ли съм, Макайвър?

Не очаквах отговор и не получих такъв. Погледът му показваше, че се е предал, очите му бяха вперени в небитието.

— Макайвър е нямал никакви пари — продължих аз. — Бантън е искал той да наследи парите на Ейми. Колкото повече притежава, толкова повече ще плаща. Когато пристигнах, Бантън ме задържа навън, докато Макайвър се скрие. Той е чул разговора ни. Знаел е, че има свидетели, които ще удостоверят, че съм бил там. Носел е пистолет. Условията са били идеални и той е решил да нанесе удара. Направил го е още щом съм излязъл и е телефонирал в централата, като е прошепнал моето име. Идеална клопка и той почти бе спечелил играта, особено след като подхвърли пистолета си в апартамента ми.

— Не се ли е тревожел за парченцето плат? — попита Постили.

— Вероятно. Но това е бил пресметнат риск. Можеше никога да не се намери, а ако се намереше, кой би се сетил с какво е била облечена Клеър преди седем месеца?

— Защо е подхвърлил бижутата в колата на Бантън?

— Това му е хрумнало после. Опитвал се е да запълни всички празноти, за да ни убеди, че Бантън е убил Клеър. Но картите се обърнаха против него. Не е знаел, че Ейми е наела частен детектив да го следи. Бенедикт Майлоу го е видял да подхвърля бижутата и вероятно му е направил някакво предложение. Този път вече Макайвър не се е бавил нито миг. На два пъти са го шантажирали и нервите му са били достатъчно изпилени. Затова бързо е взел решение. Наоколо е нямало никой и той го е убил на място. Имал е друг пистолет. Може би все още е у него и можете да докажете…

Вероятно му бях напомнил. Не знам. Но Винсънт Макайвър направи нещо глупаво и безполезно. Пистолетът беше в джоба му и той го измъкна. Нима се надяваше да се справи с професионалисти като Ноула и Уиник?

А може и да не е било толкова глупаво.

Може би в съзнанието му се бе появила нерадостната картина да се види на подсъдимата скамейка. Може би се е страхувал от спектакъла в съда и агонизиращото очакване на екзекуцията. Може би се е надявал да предизвика Ноула да я извърши там, на място.

Това би било много по-лесно и ако Ноула не го стореше, самият той можеше да свърши със себе си.

Видях как Бил Постили се напрегна, готов за скок. За един кратък миг си помислих да скоча върху Макайвър. Но никой от нас не се помръдна. Не искахме да се изпречим пред куршума на Ноула. И така лейтенантът нямаше избор.

Той бавно и точно се прицели.

Видях как Макайвър размаха ръце, китката му висна, а лицето му мъчително се сви. Той рефлективно дръпна спусъка и куршумът със свистене се заби в мазилката на тавана. В същия миг коридорът се изпълни от пронизителен писък и звънецът неистово зазвъня. Отидох и отворих вратата.

С бяло като лист лице Хейзъл ме огледа да види рани от куршуми по тялото ми и като не забеляза нищо подобно, се хвърли в обятията ми.