Барбара Фрийти
Заливът на ангелите (16)

Глава 16.

Човек би казал, че Шарлот се разхожда с някоя знаменитост, съдейки по вниманието, което им засвидетелстваха. Усети, че Ани иска да избяга, и я хвана за ръка. Докато изминат няколко пресечки, привлякоха безброй втренчени погледи; хората дори не се опитваха да скрият, че ги одумват.

— По-добре да приключим с това сега — каза Шарлот. — Щом всички видят, че си добре, ще се съсредоточат върху някой друг.

— Не мисля, че обсъждат дали съм добре. Искат да разберат кой е баща на детето ми.

Ани споменаваше бащата за първи път и Шарлот реши да повдигне въпроса:

— Искаш ли да ми разкажеш за него?

Момичето поклати глава.

— Не мога да кажа на никого кой е.

— Ти ми каза, че не те е наранил и не те е насилвал, но ако използва нещо, за да те притиска, знай, че няма никакво право да постъпва така.

— Той е добър човек. Държеше на мен. Поне така си мисля. Не искам да му създавам неприятности.

— Той знае, че си бременна, нали?

Ани спря рязко.

— Искам да се върна в къщата на майка ти.

— Ани, трябва да му кажеш. Този мъж също носи отговорност за бебето. Не е редно ти да поемаш цялото бреме. Той трябва да те подкрепи поне финансово. Ако наистина е добър човек, тогава може би го подценяваш. Може би ще иска да ти помогне.

Щом изрече това, Шарлот се почувства като предател. Някога и тя беше в положението на Ани и не направи нищо от това, което току-що бе споменала.

— Съжалявам — каза веднага. — Ти си пълнолетна. Това са твоето бебе и твоят живот. Аз само искам да помогна.

— Оценявам помощта ти. Просто не мога да ти кажа за него.

— Добре. Ще те изпратя до къщата. Мислех, че ще е добре да си починеш от майка ми.

— Харесвам майка ти, но тя е много тъжна, не мислиш ли? Чух я да плаче в стаята си.

Шарлот никога не бе виждала майка си да плаче, макар че беше чувала хлипания в тишината на нощта. Моника не обичаше да показва емоция пред децата си, нито дори пред приятелите си.

— Тя много обичаше баща ми.

— Разказа ми как са се запознали на ледената пързалка. Тя се престорила, че не може да кара кънки, за да се наложи той да й държи ръката. — Ани се усмихна. — Но после разбрала, че и той не може, и двамата паднали един върху друг на леда. Щом го погледнала в очите, разбрала, че ще се омъжи за него. И през всичките години заедно така и не му казала, че може да се пързаля.

Шарлот погледна изумено Ани. Майка й никога не й беше разказвала тази история. Или беше? Може би просто не й беше обърнала внимание. Научила се беше да изолира критиките на майка си, но така може би беше пропуснала някои неща.

— Не е нужно да идваш с мен — каза Ани. — Знам пътя. Ти иди на плажа за огньовете. Аз ще се оправя.

Момичето тръгна обратно и Шарлот се зачуди дали тя самата е в състояние да отиде на празника. Но понеже Ани вече се беше отдалечила, реши все пак да отиде. Когато се спусна по пътеката към плажа, слънцето тъкмо се скриваше зад хоризонта. Беше захладняло и тя се загърна плътно в якето си. Щом стигна, свали обувките си и тръгна боса по пясъка към групата, която се беше събрала около току-що разпаления огън.

Първите искри я върнаха назад във времето на едно друго място, на друг плаж. Онази нощ също имаше огън…

Джоуи беше отмъкнал две бутилки водка от шкафа на баща си. Марша се беше сдобила с бутилка текила, а Рони беше накарал по-големия си брат да купи три стека бира. Беше краят на учебната година и началото на лятото; около малкия огън на плажа се бяха събрали тийнейджъри. Мястото беше уединено, на няколко километра от града, за да не ги види никой.

— Чарли, вземи един шот — каза Бет и й подаде чашка текила. — Хайде, пийни малко. Догодина завършваме.

През пламъците на огъня Шарлот видя Андрю Шилинг да говори с Памела Бейнс — Памела с големите гърди, дългите крака и предизвикателната усмивка. Шарлот я мразеше — най-вече защото Андрю явно много я харесваше. Предполагаше се, че той е неин приятел, на Шарлот. Предполагаше, че я обича. Миналата седмица правиха секс — беше й за първи път. Но може би беше сбъркала някъде, защото сега Андрю я избягваше.

Взе чашата с текила от Бет и я изпи. Алкохолът опари гърлото й и тя се закашля. Бет й се изсмя и й подаде втора чаша. Шарлот знаеше, че трябва да откаже; майка й щеше да бъде толкова разочарована от нея. Но какво значение имаше? Родителите й щяха да я намразят повече, ако разберяха, че е правила секс. И без това вече не беше доброто момиче; можеше съвсем да се провали.

Последва трети шот, после четвърти, докато Шарлот им изгуби края. Тласкана от гнева и алкохола, тя реши да се изясни с Андрю. Тръгна към него, като в един момент едва не падна в огъня. Някой я дръпна — беше Шейн Мъри, който я изгледа презрително, после отмина. Нея обаче не я беше грижа какво си мисли той. Искаше само да разбере защо Андрю вече не я харесва.

Андрю беше прегърнал Памела.

— Андрю, може ли да поговорим? — попита Шарлот.

— Чарли, какво правиш? Пияна си.

— Е, и? Ела с мен. Трябва да поговорим.

— Зает съм. По-добре си иди вкъщи. Накарай Тери да те заведе. Тя ще си ходи скоро, а и не пи.

— Не искам да си ходя с Тери. Искам да говоря с теб.

— Сега той не може да говори с теб, защото отиваме да плуваме голи — намеси се Памела. После се отдръпна от Андрю и си съблече ризата. Носеше секси розов сутиен, който разкриваше едрите й гърди. Шарлот остана с отворена уста. Нищо чудно, че Андрю желаеше Памела. Тя беше жена.

Памела го грабна за ръката и двамата се втурнаха към океана, като събличаха дрехите си. Останалите ги последваха и накрая на плажа останаха само дрехи, а водата се напълни с голи тийнейджъри.

В очите на Шарлот се появиха парещи сълзи. Огледа се за Бет, но не я видя. Сигурно и тя беше във водата. Тери също я нямаше. Шарлот беше съвсем сама и приличаше на идиотка. Идеше й да заплаче, но не можеше да заприлича на още по-голяма глупачка. Стомахът й се сви и тя реши, че ще повърне. Втурна се по пясъка, през дърветата, към паркинга. Видя да светват фаровете на някаква кола. Може би Тери още не беше тръгнала и щеше да я закара вкъщи. А после отнякъде се появи ръка…

— Шарлот.

Гласът на Андрю я сепна и я върна в настоящето. Шарлот примигна объркано.

— Добре ли си? — попита загрижено той.

— Ъ, добре съм.

— Изглеждаше на светлинни години оттук.

— Не чак толкова далече.

Очите му се спряха върху лицето й и Шарлот видя в тях нещо като разкаяние.

— Мислеше си за онази нощ на плажа, нали? — попита тихо той.

— Когато двамата е Памела се съблякохте голи и влязохте във водата ли? Да, така е.

— Не се гордея с тази случка — призна Андрю.

— Беше много отдавна — сви рамене тя, като се надяваше той да не говори повече за миналото, което, естествено, не стана.

— След онази нощ отказваше да говориш с мен. Исках да ти се извиня за държанието си, но ти не отговаряше на обажданията ми.

— Андрю, обаждането беше само едно. Не положи чак толкова усилия да ме намериш.

Тя знаеше, защото бе чакала до телефона. Не му се обади, защото искаше да го накара да съжалява и смяташе, че той ще позвъни пак. Оказа се, че е сбъркала.

— Чарли, тогава бях глупав хлапак. Направих грешки.

— Аз също. Въобще не трябваше да спя с теб. Или по-точно, да правя секс с теб на задната седалка на колата ти.

Андрю хвърли бърз поглед през рамо.

— Да не говорим за това тук.

— За да не опетни репутацията ти ли?

— За да не пострада твоята — подчерта той. — Виж, не смятах да обсъждаме това тази вечер. Мислех, че говорим за фестивала.

Така щеше да е много по-добре.

— Прав си. Сега не му е нито времето, нито мястото — каза Шарлот.

Тя се обърна, мислеше да го остави, но той тръгна редом с нея.

— Наистина те обичах, Шарлот — каза.

Шокирана, тя спря.

— Как можеш да го кажеш? Защо трябва да ме лъжеш сега?

Андрю изглеждаше смаян от думите й.

— Не те лъжа. Тогава ти ме уплаши. Не знаех как да се справя с чувствата си. Не исках да съм влюбен. Бях прекалено млад.

— И аз бях млада. Да не мислиш, че аз знаех как да се справя със своите чувства?

— Ти искаше повече, отколкото можех да дам.

— Ти не искаше да дадеш нищо — отвърна тя. — И откъде знаеше какво искам, след като самата аз не знаех?

— Издъних се — каза тихо той. — Когато тръгнах с Памела, оплесках нещата с теб. Сигурно си чула какво стана между нас, защото след онази нощ не можеше да ме гледаш.

И сега не можеше да го гледа — не само заради онова, което направиха с Памела, но заради онова, което направи самата тя.

— Андрю, нека да забравим случилото се.

— Чарли, искам да започнем отначало. Някога бяхме приятели.

— Ти сигурно много вярваш в това, да обърнеш и другата буза, но аз не чак толкова. Ти ме нарани и въпреки че мина много време, още не съм го забравила.

— Все още можеш да ми простиш.

Шарлот въздъхна.

— Добре — каза. — Всичко е простено и забравено. Сега доволен ли сте, преподобни?

Тонът й го накара да се усмихне.

— Винаги си мразила да грешиш.

— Не греша.

— Освен това мразиш да ти казват какво да правиш.

Тя понечи да възрази, но той вдигна ръка.

— Да сменим темата. Много съжалявам за смъртта на баща ти. Беше добър човек. Изобщо няма да мога да го достигна.

Шарлот го погледна замислено.

— Андрю, защо реши да станеш свещеник? Та ти дори не искаше да ходиш на църква. Няколко пъти се измъкна оттам с мен.

— Всъщност службата ми харесваше, но нямаше да изглеждам готин, ако си признаех, особено пред теб. — Той замълча за миг. — Когато отидох в университета, се отказах от много от ценностите си. В интерес на истината направо пощурях. Един ден обаче се осъзнах и не бях горд с живота, който водех. Започнах да ходя на църква, промених се и разбрах, че искам да стана свещеник.

— И пътят те доведе обратно тук — каза Шарлот.

— Ти също си се върнала тук — напомни й той. — Явно ни се дава втори шанс, Чарли.

Погледът му накара сърцето й да забие по-силно. Не можеше Андрю да я иска сега, след толкова години. Но дори да беше така, тя дали го искаше? Никой друг мъж не я беше докосвал така. И все пак…

Това й идваше прекалено, ставаше твърде бързо.

— Трябва да тръгвам — каза внезапно тя. — Сигурна съм, че пак ще се срещнем в града.

— Поне не ми отказа — извика след нея той.

Не беше се и съгласила, но знаеше, че съвсем скоро ще трябва да намери отговор. Ако не заради него, поне заради себе си.

 

 

Шарлот беше първият човек, когото Джо видя на плажа, но той май винаги виждаше първо нея във всяка тълпа. Тя, изглежда, водеше разгорещен разговор с новия свещеник. Джо знаеше, че Андрю Шилинг е израснал в града, но не знаеше, че между него и Шарлот има някаква връзка. Мисълта за това го накара да се намръщи.

— Джо — дръпна го за ръката Рейчъл, — какво гледаш?

— Нищо. Извинявай — каза той и й се усмихна. Беше успял да я доведе на плажа; сега трябваше само да се погрижи тя да прекара добре, докато той е на работа. Заоглежда тълпата и за свое облекчение видя Кара Линч. Жената се занимаваше с недвижими имоти и познаваше много хора. Тя най-добре щеше да му помогне да представи съпругата му на хората в града.

— Тази обстановка въобще не е като за мен — заяви Рейчъл. — Свикнала съм с Малибу и плажните клубове, където ми поднасят шампанско — отбеляза тя, когато наблизо притичаха деца.

— Преди ходехме на плажа в Манхатън и ти ме гледаше как карам сърф — напомни й Джо. — Тогава нямаше шампанско.

— По онова време ми харесваше просто да те гледам гол до кръста — каза тя и на устните й заигра лека усмивка.

— А на мен ми харесваше да те гледам по бански. Може би трябва утре да дойдем тук и да съживим онези дни.

— Ще видим. Силното слънце състарява.

— Е, по-добре да не става така. Ела да те запозная с някои приятели. Кара — каза той, когато се приближиха, — бих искал да те запозная с жена си. Рейчъл, това е Кара.

— Рейчъл, толкова се радвам да се запознаем — топло рече жената. — Джо ми е разказвал толкова много за теб.

— Здравейте — отвърна Рейчъл и стисна ръката й.

— Кара е омъжена за Колин Линч, един от моите полицаи — добави Джо. — Освен това им дължим две барбекюта.

— Е, ти си царят на барбекютата — отбеляза жена му.

— Джо казва, че си брокерка — продължи Кара. — Аз работя в една тукашна фирма за недвижими имоти. Още един брокер няма да е излишен.

— Наистина ли? — попита Рейчъл със светнали очи. — С какви имоти работите? Джо ми показа някои от новите строежи. Вашата фирма ли ги предлага?

— Някои да. В града има две фирми и с новите строежи и в двете имаме много повече работа.

Джо въздъхна от облекчение, когато те заговориха за пазара на недвижими имоти. Поне този проблем беше решен. Поогледа тълпата и се зачуди къде са отишли Шарлот и приятелят й. Не се виждаха никъде. Той не знаеше дали това е добре, или не. Но определено знаеше, че не би трябвало да го интересува.

Обърна глава в другата посока и видя Джена Дейвис, седнала на едно одеяло. До нея стоеше Рийд Танер и я гледаше. Джо присви очи; знаеше, че ангелите не могат да задоволят репортер като него. Освен това беше забелязал, че Джена се държи като човек, който крие нещо. Като ги събереше заедно, ставаше много интересно. Май трябваше да разбере повече и за двамата.