Уилиям Макдоналд
Христос и църквата (2)

Местната църква

I. Определение на местната църква

В предишната глава ние разгледахме положението на световната църква, която е била наречена още „невидимата църква“ и „тайнственото тяло на Христос“.

Освен това Новият Завет говори още и за местни църкви, съставени от вярващите, които живеят в даден регион. Така например там са споменати църквите или събранията в Ерусалим, Коринт, Рим и т.н. Те са местният израз на Божията църква. Всяка отделна църква е една суверенна единица, независима от останалите църкви, макар че между тях съществува общение и всички те са подчинени на Христос.

През изминалите векове е имало доста спорове по въпроса какво представлява новозаветната църква. За да се отговори на този въпрос, обикновено се изреждат известен брой изисквания или белези, на които трябва да отговаря една християнска общност, и ако тя отговаря на тях, се смята, че е истинска местна църква.

В 1953 год. Хенри Бароу даде едно определение, което би могло да се приеме като типично определение на местната църква.

„Здраво вкоренената и правилно построената Христова църква представлява общност от верни хора, отделени от невярващите и събрани в името на Христос, на когото те искрено се покланят и се подчиняват с готовност. Това е едно братство или общество от светии, всеки един от които стои в и се бори за свободата си да практикува като християнин това, което Бог му е заповядал и открил чрез Своето Свято Слово.“

Има и други определения, които обаче са доста по-ограничаващи и могат да се приложат само за определена деноминация или група.

Тук можем да си поставим един основателен въпрос: Не дава ли Новият Завет определени характеристики или основни черти, които да определят какво представлява местната църква? Не са ли ясно указани белезите на едно християнско събрание, така че всеки вярващ да може спокойно да определи във всяка област кои събрания са истински новозаветни църкви и кои — не?

Ние смятаме, че това не е така. Ако за израстването на една истинска църква беше достатъчно следването на един определен модел или извършването на една определена програма от точки, тогава това би могло да става съвсем механично, без да има нужда от духовен живот. Плодовете щяха да бъдат летаргичност и самодоволство. Въпреки че положението на църквата може да е правилно, състоянието на вярващите в нея може да бъде много по-различно.

Ние вярваме, че указанията на Новия Завет по този въпрос са само насоки, които могат да се обобщят накратко така. Вярващите знаят, че по Божията милост всички те са членове на църквата. Освен това те знаят, че са призовани да се събират заедно, за да дадат израз на големите истини за църквата. Някои християнски събрания са много лош образ на Христовото тяло. Други показват по-голяма прилика. Нито едно обаче не е съвършено.

Така, вместо да следва формалния подход, който казва: „Ако вие отговаряте на определени изисквания, ще станете църква“, езикът на Писанието е език на милостта, тоест: „Като вярващи вие представлявате църква; събирайте се така, че да изразявате най-точно този факт пред света“. Мотивиращата сила на милостта е любовта към Спасителя. Тази любов трябва да ни накара да желаем да представляваме верен образ на тялото на Христос за тези около нас.

И така, нека обобщим: местната църква трябва да бъде миниатюрен образ на вселенската църква; в нея не трябва да има нищо и тя не трябва да прави нищо, което да противоречи на великите истини за църквата, която е тялото на Христос.

Нейната природа и единство трябва да бъдат изявени. Всички трябва да могат да виждат, че тя е Христовото тяло, образувано и обитавано от Светия Дух, и че всички вярващи са нейни части, свързани с прославения Христос и един с друг; че нейната надежда е идването на Господа; и че Името на Христос е единственото име, с което тя се нарича. Освен това тя трябва да изявява единството на Христовото тяло.^[1]

Щом местната църква е образ на общата църква, какви са тези големи истини, за които тя трябва да представлява живо свидетелство? Ние вече споменахме седем от тези фундаментални истини, а именно:

А. Има едно тяло.

Б. Христос е глава на църквата.

В. Всички вярващи са части на тялото.

Г. Светият Дух е Застъпникът или Представителят на Христос в църквата.

Д. Църквата на Бога е свята.

Е. Дарбите се дават за изграждане на църквата.

Ж. Всички вярващи са Божии свещеници.

Нашата цел сега е да разгледаме тези истини една по една и да се опитаме да решим как местното събрание може да ги изяви на света.