Уилиям Макдоналд
Христос и църквата (17)

Нека излезем вън от стана при Христос!

Дотук ние разглеждахме въпроси, свързани с положението на църквата както в световен, така и в местен мащаб. Постарахме се да открием принципите на църквата такива, каквито са показани в Новия Завет, и да уловим простотата, усърдието и духовността на събранието такова, каквото е било във времето на апостолите.

Въпросът, който ни остава да си зададем сега, е следният: „Какво е значението на всичко това за вярващите от нашия век?“.

За да си отговорим на този въпрос, най-напред трябва да хвърлим един кратък поглед към положението в църквата днес. Това, което виждаме навсякъде, говори за отстъпление, провал и разруха. Навсякъде съществуват огромни църковни организации, в които материалното богатство и политическото влияние вървят ръка за ръка с липсата на духовна сила. Изобилие от деноминации и секти изискват от своите последователи вярност и подкрепа, макар да представляват едно изкривено и безбожно изображение на църквата. Църковните събрания се състоят най-вече от безжизнени и убиващи всякакъв живот литургии и ритуали, които предлагат на хората сенки вместо Христос. В основата на църквата стои една свещеническа система, принизила средния мирянин до нивото на ням свещеник, а в много случаи и до положението на машина за изцеждане на пари. Правят се дълги списъци, които включват както спасените, така и неспасените; както истинските вярващи, така и онези, които нямат никаква жизнена връзка с живия Спасител. И накрая, откриваме църкви, заквасени с кваса на модернизма, които са заменили посланието на изкупителната благодат с някакво социално евангелие.

На въпроса какво трябва да прави един християнин в такава ситуация, има само един отговор. Да се отдели от нея! Да излезе вън от стана^[1] при Христос!

Божието Слово заявява решително и безкомпромисно, че вярващите трябва да се отделят от всякакъв вид зло — църковно, доктринално и морално. „Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия? И какво споразумение има между Божия храм и идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както каза Бог: «Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ». Затова: «Излезте изсред тях и се отделете», казва Господ, «и не се допирайте до нечисто», и: «Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери», казва всемогъщият Господ“.

Безполезно е да се твърди, че християнинът трябва да остане в една покварена църква, за да бъде Божи глас в нея.

„Няма нито едно име на герой или светия, което да блести върху боговдъхновените страници, който да е разтърсил своето време, оставайки в покварения стан — всички без изключение са издигали призива: «Нека излезем към Него вън от стана!». Всеки човек, който отива в света с намерение да издигне нивото му, скоро открива, че е бил свален от света до неговото ниво… Най-здравото и най-безопасното място е извън стана. Архимед е казал, че може да премести Земята, ако му бъде дадена опорна точка извън нея. По същия начин би могла да повлияе на света и една малка група от Божии служители, стига те да пожелаят да заприличат на Илия, който е прекарал своя живот извън оградата на храма и света на своето време“.^[2]

„За всички, които смятат, че не трябва да напускат мястото си в църквата, за която знаят, че е на грешни позиции, Самуил дава един много точен и смислен отговор: «Послушанието е по-добро от жертвата и покорството — от тлъстината на овни».“^[3]

И все пак, какво трябва да правим, след като се подчиним на заповедта на Писанието да излезем навън?

За да отговорим на този въпрос, бихме предложили следния подсказан от Библията план:

А. Съберете се просто като християни с други вярващи, мислещи като вас.

Б. Съберете се единствено при Христос. Нека Той бъде единственото нещо, което ви обединява. Макар и такава политика да не привлича огромни тълпи, тя винаги води до образуването на едно малко ядро от верни вярващи, които няма лесно да се поклатят от изпитания и външни атаки.

В. Що се отнася до мястото на събранията, домът на някой от вас може да бъде напълно достатъчен — в Библията има описани няколко такива случая (Рим. 16:4; 1 Кор. 16:19; Филимон 2). Онези, които искат да се събират в специално оборудвани разкошни сгради, никога няма да открият наслаждението от чувството да са напълно доволни, защото Личността на Господ Исус присъства там и защото Тя е единствената причина, заради която хората се събират заедно.

Г. Не възприемайте никакво име или политика, които биха могли да отблъснат някой истински вярващ от общение.

Д. Не се прикрепяйте към никаква деноминация и отстоявайте твърдо своята самостоятелност, като не допускате никакъв контрол или вмешателство, което би могло да наруши суверенитета на вашето местно събрание.

Е. Съпротивлявайте се на постоянната тенденция служението да се съсредоточи в ръцете само на един човек. По-скоро позволявайте на Светия Дух да използва различните дарби, които Христос е дал на църквата, и осигурете активното проявление на свещенството от всички вярващи.

Ж. Събирайте се редовно за молитва, за изучаване на Словото, за разчупване на хляба и за общение. И освен това работете за разпространение на евангелието — както заедно, така и индивидуално.

З. Накратко, стремете се да живеете като една новозаветна църква в най-истинския смисъл на тази дума, като представяте вярно изображение на тялото на Христос и като се подчинявате на заповедите на Господа.

Трябва да кажем, че това днес вече се прави от християни по целия свят. Без никакъв друг пътеводител освен Библията те са открили, че това са божествени принципи и ги следват независимо от укорите и хулите. Те нямат друга глава освен Христос. Нямат друго общение освен Неговото Тяло. Нямат друга щабквартира освен Неговия престол. Те се стремят да свидетелстват в истинско смирение за единството на Христовото тяло; и в своето общение искат да осигурят едно светилище за истинските вярващи, които са потиснати от модернизма и свързаното с него зло. Няма нито един справочник на земята, където можете да намерите списъците на тези църкви и нищо земно, което да ги свързва. Тяхното единство се образува и поддържа единствено от Светия Дух и те са доволни, че това е така.

Няма причина да не се образуват стотици подобни общества от Великия Глава на църквата чрез самопожертвувателните молитви на Неговия народ. Там, където християните са уловили откровението и са готови да страдат за него, Господ ще възнагради техните молитви и стремежи и ще отговори на техния копнеж за Негова слава.

Възможно е точно в навечерието на Господното пришествие ние да стоим на прага на едно голямо въстание, водено от Светия Дух, срещу отстъпилото християнство, и на едно ново, свободно движение на Неговата благодат, водещо до образуването на множество малки, независими общества от обичащи Библията християни!

Нека Този, който възлюби църквата и даде Себе Си за нея, да ги извика в съществуване — за Своя Собствена слава!