Уилиям Макдоналд
Христос и църквата (16)

Служението на жените

I. Относно положението и служението на жените в църквата Новият Завет ни дава съвсем точни наставления, които могат да се обобщят така:

А. Що се отнася до такива въпроси като спасението или приемането от Бога, жената има равенство с мъжа. „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена; защото вие всички сте едно в Христос Исус“ (Гал. 3:28).

Б. Това обаче не означава, че в църквата се заличават всички разлики между половете. Що се отнася до въпроси, които засягат ежедневното съществуване, Библията прави разлика между мъжете и жените. Така например в Ефесяни 5 ние имаме следните предупреждения:

„Жени, подчинявайте се на своите мъже“

ст. 22

„Мъже, любете жените си“

ст. 25

В. Следователно можем да кажем, че, що се отнася до положението й пред Бога, жената е напълно равнопоставена на мъжа. Но що се отнася до положението й в църквата, между нея и мъжа има разлика. Накратко, тази разлика е в това, че жената трябва да се подчинява на мъжа (1 Кор. 11:3).

II. По-точно в Словото са дадени следните разпоредби за изявяване на това подчинение:

А. Жената трябва да мълчи в църквата (1 Кор. 14:34-35). Какво означава „да мълчи“? Това е обяснено в следните стихове:

1. Тя не трябва да поучава (1 Тим. 2:12).

2. Не трябва да задава въпроси пред всички (1 Кор. 14:34-35).

3. Жената трябва „да се учи мълчаливо в пълно подчинение“ (1 Тим. 2:11).

Б. Тя не трябва „да владее над мъжа“ (1 Тим. 2:12).

В. Не трябва да се моли или да пророкува с непокрита глава (1 Кор. 11:5). Това, че на жените не е позволено да се молят пред всички в църквата, се вижда много ясно в 1 Тим. 2:8:

„Искам мъжете да се молят на всяко място“.

Тук думата, използвана за „мъжете“, подчертава пола и е в противовес на „жените“. Значението на гръцката дума изключва жените.

III. Ако тези наставления се наложат на жените по един груб и задължителен начин, бедата обикновено е двойна:

А. Бог няма да бъде доволен от едно принудително подчинение, което не произлиза от сърцето (Пс. 51:17).

Б. Самите жени ще се чувстват огорчени и засегнати. Но ако причините за тези наставления се изяснят и жените се подчинят на тях с любящо и смирено сърце, тогава това подчинение има голяма цена в очите на Господа (1 Царе 15:22).

IV. Бог е благоволил да ни даде някои основополагащи принципи в Своето Слово, за да ни обясни защо жените християнки трябва да се подчиняват на мъжете.

А. Първо, трябва да кажем, че по реда на сътворението мъжът има първенство пред жената.

„Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.“

1 Тим. 2:13

„Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа.“

1 Кор. 11:8

Аргументът тук е, че редът, постановен от Бога при сътворението, е редът, който Той иска да се съблюдава и в църквата, а именно че „глава на жената е мъжът“ (1 Кор. 11:3).

Б. Второ, целта на създаването на жената показва първенствуващото положение на мъжа спрямо нея. „Понеже не мъжът беше създаден за жената, а жената — за мъжа“ (1 Кор. 11:9).

В. Трето, грехът е влязъл в света, когато Ева е узурпирала ръководната роля на своя съпруг Адам. „И Адам не беше измамен, а жената беше измамена и падна в престъпление“ (1 Тим. 2:14). Господ не желае Неговото ново създание да бъде развалено от този вид непослушание и затова нарежда на жените да се подчиняват на мъжете.

Г. Четвърто, за да покаже, че жените трябва да се подчиняват на мъжете, Павел използва едно много силно доказателство, базиращо се на последователното свидетелство на Стария Завет (1 Кор. 14:34): „нека се подчиняват, както казва и законът“. Макар да няма заповед, която изрично да говори по този въпрос, целият тон на Стария Завет ясно говори за това.

Д. Що се отнася до наставлението за покриването на главите на жените, когато се молят или пророкуват, Павел дава още две причини:

1. Фактът, че ангелите гледат. „Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите“ (1 Кор. 11:10). Според този стих ангелското войнство като че ли наблюдава Божия ред на земята и заради това жените трябва да носят някакво покривало на главите си като знак или белег за властта на мъжа над жената. По този начин ангелите виждат, че престъплението на Ева от първото създание не се продължава от жените в новото създание.

2. Урокът на самата природа: „Не ви ли учи самото естество“, се казва в 1 Кор. 11:14. В първоначалното творение Бог е дал на жената дълга коса като нещо, което да я отличава от мъжа. Павел използва този факт, за да ни покаже, че илюстрира един божествен принцип, а именно че жената трябва да носи някакъв белег или покривало, когато се моли или пророкува.

V. Подчинението на жената към мъжа се тълкува от някои като признак на това, че тя няма никакво място или служение в Божия план. Библията обаче опровергава това мнение, като ни показва, че служението на жената, макар и не толкова публично, изобщо не е по-малко важно или действително.

А. Нейното положение е спасено чрез раждането на деца (1 Тим. 2:15). Този труден за разбиране стих може да означава, че една вярваща майка, която е възпрепятствана да участва в общественото служение, не става автоматично безполезна. Тя има за задача да отгледа децата си в страх и почитане на Господа. Ако тя и съпругът й останат във вярата, може един ден да има синове, които да проповядват и поучават Словото. И така, изразът „тя ще се спаси“ вероятно тук не се отнася до спасението на душата или до спасение от физическа смърт чрез раждането на деца, а до спасението на мястото и служението на жената. Тя няма да бъде едно безлично същество, а ще носи това славно служение — отглеждането на деца, които да живеят за Божия слава.

Б. Има и други области в Новия Завет, които включват служението на жени:

1. Те могат да служат с имота си (Лука 8:3).

2. Могат да показват гостоприемство (Рим. 16:1).

3. Могат да поучават по-младите жени (Тит 2:4).

VI. Във връзка със служението на жените възникват много въпроси и противоречия, сред които най-често срещани са следните:

А. Не е ли възможно наставленията, които Павел дава по този въпрос, да са повлияни от неговите предразсъдъци като неженен човек?

Отговор: Не е възможно, защото това са наставления на Светия Божи Дух, както и самият Павел пише в 1 Кор. 14:37, където казва, че това „е заповед от Господа“.

Б. Не е ли възможно Павел да е поучавал това, което е било обичайно за неговото време, без да е имал предвид, че то би трябвало да се прилага и днес?

Отговор: Павел пише своето Първо послание към коринтяните не само до църквата в Коринт, но и до „всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ“ (1 Кор. 1:2). Следователно тези наставления имат всеобщо приложение.

В. Нима самият Павел не казва в 1 Кор. 11:16, че неговите поучения не са обвързващи и че тези обичаи не се практикуват в Божиите църкви? („Но ако някой мисли да спори за това — ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.“)

Отговор: Такова едно тълкуване подрива авторитета и боговдъхновеността на Библията. Това, което казва този стих, е, че споровете относно тези заповеди на Господа не са обичайно нещо в църквите. Църквите ги приемат и им се подчиняват, без да спорят или да ги дискутират.

Г. След като косата на жената й се дава за покривало, не е ли тя достатъчна като покривало?

Отговор: В 1 Кор. 11 се говори за две покривала. За косата като покривало се говори в ст. 15, а ст. 5 говори за друг вид покривало — нещо като було или воал. В противен случай ст. 6 би гласял следното:

„Защото, която жена не си слага косата, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си остриже косата или да си бръсне главата, то нека си сложи косата“.

Очевидно такова значение е напълно абсурдно. Следователно тук се говори за покривало, което е различно от косата.

Д. Може би наставлението, че жените трябва да мълчат в църквата (1 Кор. 14:34), означава само, че те не трябва да бърборят или да клюкарстват по време на службата?

Отговор: Според този текст, на жените „не им е позволено да говорят“. Гръцката дума, преведена като „говорят“, никога не е имала значението на „бърборят“ или „клюкарстват“ в Новия Завет. Същата дума се използва и в 21 ст., където става дума за говоренето на Бога: „Чрез другоезични хора… ще говоря…“

Е. Задават се също и много допълнителни въпроси като: редно ли е жените да дават свидетелства пред всички, да дават отчет за своето служение пред всички, да пеят солово пред всички и др.

Там, където Библията не казва нищо конкретно по даден въпрос, за намирането на решение трябва да се следват общите й принципи.

И така, при всяка проблематична ситуация ние трябва да си зададем следните въпроси:

Означава ли това посегателство върху авторитета на мъжа?

Взема ли в случая жената ролята на ръководител?

Поучава ли жената Словото?

Тъй като това са забранени неща за жената, трябва да избягваме всяко нещо, което би могло да означава нарушение на духа на тези положения в Словото.

VII. За да даде тези наставления, Бог е имал предвид доброто на Своите хора и Своята Собствена слава. Там, където Неговото Слово е пренебрегнато или съзнателно нарушено, на власт идват безредието и размириците. Евентуалното зло от присвояването на авторитета на мъжа от страна на жената и проповядването й на обществени места може да се види в появата на много култови движения като движението на адвентистите от седмия ден, теософското движение, движението „християнска наука“ и др.^[1], където жените имат ръководна роля.

От друга страна, нищо не е по-приятно и достойно от това да видиш жени християнки, които заемат определеното си от Бога място, показвайки „нетленното украшение на кротък и тих дух“ (1 Петр. 3:4).