Уилиям Макдоналд
Христос и църквата (13)

Епископите^[1]

 

Нито едно обсъждане на въпроса за църквата няма да бъде пълно без разглеждане на Божия план относно грижата за нейното духовно състояние и надзор. Ние ще открием, че тази работа се върши от така наречените епископи или старейшини.

I. Още в самото начало бихме искали да изясним няколко положения.

А. Най-напред трябва да направим разлика между новозаветното понятие за епископ и това, което разбираме под епископ днес. Във времето на апостолската църква епископът е бил просто един от по-зрелите християни в местното събрание, който се е грижел за духовното благосъстояние на църквата. Днес, по времето на църковните системи, епископът е специално назначен сановник, под чиято юрисдикция се намират множество църкви.

„Понятието епископ в Новия Завет никога не е означавало това, което ние обикновено разбираме под него днес, а именно — прелат^[2]. Нито тук (т.е. 1 Тимотей 3), нито където и да е другаде в Новия Завет това понятие не означава някой, който отговаря за епархия, обхващаща определен район от страната и включваща няколко църкви със съответните свещеници в тях“.^[3]

Б. В Новия Завет епископите не са били отделна група от хора — посредници между Бога и народа. Може би именно като упрек към едно такова разбиране в бъдещето е и второто място, на което Светият Дух поставя епископите чрез Павел, който пише на църквата във Филипи: „До всичките светии в Христос Исус… заедно с епископите и дяконите“.

В. В Новия Завет напълно липсва идеята за официалното признаване на постовете, заемани от отделните хора в църквата. Вместо високопарните титли, които „узаконяват“ служението на християните днес, ние имаме съвети за смирено служение на Божия народ. Така например в 1 Тимотей 3:1 се казва следното: „Ако някой се стреми към надзорничество епископство, добро дело желае“. Епископството е „дело“, не почетен пост.

Г. И накрая, като въведение, бихме искали да отбележим, че думите „епископ“, „старейшина“, „надзорник“ и „презвитер“ се отнасят до една и съща служба в Новия Завет. Това може да се докаже чрез сравняването на следните текстове:

1. В Деяния 20:17 се говори за „старейшините на църквата“.

2. По-нататък в Деяния 20:28 същите тези „старейшини“ са наречени „надзорници“, за което гръцката дума е „епископи“.

3. В Тит 1:5 Павел дава инструкции на Тит да постави „старейшини“ и веднага след това (7 ст.) продължава да изрежда качествата, които е необходимо да притежава един „надзорник“, показвайки, че „надзорник“ или „епископ“ е същото като „старейшина“ или на гръцки „презвитер“.

II. Нека разгледаме сега въпроса за избирането или поставянето на старейшини.

А. При последното сравнение ние разбрахме, че само Светият Дух може да постави един човек за епископ или старейшина (Деяния 20:28). Църквата може да се събере и да избере най-тържествено свои старейшини, но това гласуване едва ли има силата да постави в избраните хора сърца на настойници.

Б. Редът, по който Бог назначава старейшини в църквата, е следният: Сам Бог прави най-напред хората настойници и в процеса на работа църквата ги признава за назначени от Него надзорници.

В. На хората, които смятат, че имат основание да назначават епископи, защото Павел и другите апостоли са назначавали такива (Деяния 14:23; Тит 1:5), ние искаме да кажем, че това е било така, защото църквите все още не са имали Новия Завет напълно завършен в писмен вид. В отсъствието на писмени наставления църквите е трябвало да разчитат на мнението на апостолите или техните пратеници.

Освен това трябва да се отбележи, че Павел никога не е определял старейшини при първото си посещение в една църква. По-скоро той е давал време на назначените от Бога старейшини да се изявят чрез своята работа, след което ги е посочвал като хора, които да се признаят от църквата.

III. Що се отнася до качествата на епископа или старейшината, тук Писанието е съвсем конкретно. Те са изредени в 1 Тим. 3:1-7 и в Тит 1:6-9 и могат да се обобщят, както следва:

А. Най-напред епископът трябва да е „непорочен“. Що се отнася до неговата репутация, у него не трябва да има нищо, което да дава повод за укор. Не се казва, че той трябва да бъде безгрешен, а „непорочен“. Ако един човек може да бъде обвинен в нещо от обществеността, той не бива да заема службата на настойник.

Б. На второ място, той трябва да бъде „мъж на една жена“. Някои смятат това за изискване епископът да бъде семеен човек. Други виждат в тези думи забрана срещу назначаването за старейшина на човек, който има повече от една жена. Ние определено смятаме, че последното е абсолютно правилно и че догматичното прилагане на първото едва ли е нещо, което трябва да се препоръча.

В. Освен това епископът трябва да бъде „самообладан“ — човек, който може да се въздържа.

За някои хора е много трудно да се въздържат. Те винаги стигат до крайности. Такива хора могат да бъдат в църквата, но не бива да бъдат настойници.

Г. Старейшината трябва да бъде „разбран“ или още трезв човек, да мисли трезво. Той трябва да свидетелства с живота си, че християнството не е едно приятно развлечение или някаква лекомислена прищявка. Старейшината е човек, който има да се справя с проблеми, които засягат вечността.

Д. Той трябва да е „порядъчен“ или дисциплиниран човек. Нехайството или немарливостта са абсолютно неподходящи качества за този, който трябва да служи в един дом на реда.

Е. Също така той трябва да бъде „гостолюбив“. Неговата къща трябва да бъде отворена за народа на Господа като къщата на Лазар, Мария и Марта във Витания, където Исус е обичал да остава.

Ж. Старейшината трябва да бъде „способен да поучава“. Макар че не е задължително да бъде изключителен учител, старейшината трябва да работи с Библията достатъчно добре, за да може да помага на Божиите хора при разрешаването на проблемите, които възникват.

З. Той не трябва да бъде пристрастен към виното и да не е „пияница“. Тези две състояния са тясно свързани. Всеки, който не може да контролира себе си, не е достоен да поеме такава отговорност в църквата.

И. Не трябва да бъде „побойник“. Буквално това означава, че не трябва да бъде човек, който използва насилие спрямо другите. Да удариш един Божи служител е нещо недопустимо за един старейшина.

К. Не трябва да бъде „сребролюбец“. Истинският епископ разбира, че парите трябва да се използват за Господа и за осъществяването на Неговите интереси. Алчният или ненаситният старейшина е нещо недопустимо.

Л. Трябва да бъде „кротък“ или търпелив човек. Неговият Господар е кротък, а слугата не е по-голям от Господаря си. Кротостта и търпението могат и да не се считат за достойнства в света, но те се считат за достойнства в Божието царство.

М. Не трябва да бъде „скандалджия“. Има хора, които са готови да вдигнат скандал само за това, че им е паднала шапката, или да спорят за нещо изключително дребно. Но старейшината не бива да бъде такъв.

Н. И отново епископът не трябва „да е лаком за гнусна печалба“. Да си лаком или алчен означава да искаш нещо, което Бог никога не е искал да имаш. Алчността е идолопоклонство, защото тя те кара да поставиш своята воля по-високо от Божията воля.

О. Епископът трябва да „управлява добре своя дом“ и да държи децата си в подчинение с пълна сериозност — децата си, които са вярващи и „които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство“. Необходимостта от това качество е явна.

„Защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?“

1 Тим. 3:5

П. „Да не е нов във вярата.“ Това качество се подразбира от самата дума „старейшина“. За да бъде един човек старейшина, е необходима духовна зрялост. Човек може да бъде в доста напреднала възраст, но да не може да бъде настойник поради липса на християнски опит. Опасността идва от това, че новият във вярата може лесно да се възгордее и да падне под същото осъждение като дявола.

Р. Той „трябва да има добро име и сред външните“: светът трябва да го познава като човек с християнски характер и честност.

С. Не трябва да бъде „своеволен“, нито „сприхав“, а „да обича доброто“. Трябва да бъде справедлив и свят. И най-накрая, той трябва да държи здраво „вярното слово“, тоест да бъде защитник на вярата.

За да обобщим накратко качествата на един старейшина, трябва да кажем, че той трябва да бъде човек, който може да контролира себе си и своя дом и който може да се бори за Божията истина.

Тук трябва да отбележим, че Библията никъде не казва, че епископът трябва да бъде ръкоположен за свещеник. Също така не се казва, че той трябва да е завършил специално духовно училище или да бъде преуспяващ бизнесмен. Няма никакво значение дали този човек е изтъкната личност в света. Нищо не се казва и за неговия външен вид или личната му сметка в банката. Той може да бъде един гърбав, неугледен, беден, стар уличен метач и въпреки това да бъде старейшина в църквата на Бога. Нека да помислим по-сериозно върху това. Без съмнение един от най-големите недостатъци на църквата днес е признаването за старейшини на хора, които нямат никакви духовни качества. Заради това, че някой е имал успех в бизнеса, той се спуска с парашут на едно ръководно място в църквата, въпреки че има много бедна или никаква духовност. Резултатът е изобилие на неща, които могат да се купят с пари, и липса на каквато и да е духовна сила.

IV. Какви задължения имат старейшините?

А. На първо място, те трябва да хранят Божието стадо (1 Петр. 5:2; Деян. 20:28). Те правят това, като го поучават на Божието Слово. Това не означава непременно обществено служение, а може да означава посещение само на отделни домове.

Б. На второ място, те трябва да наглеждат Божието стадо. „Надзиравайте го“ — казва Петър. Какво означават тези думи? Останалата част от пасажа показва какво означават и какво не означават тези думи.

1. Те означават, че старейшините не трябва да служат на стадото по принуда, а с желание.

2. Те не означават, че старейшините трябва да служат на стадото с цел обогатяване: „не за гнусна печалба, а с усърдие“.

3. Те не означават също, че старейшините трябва да се държат като господари на Божието паство. Старейшината не е нито диктатор, нито директор, нито началник.

4. Те означават, че старейшините трябва да бъдат „пример на стадото“. Старейшините трябва да помнят, че Добрият Овчар не кара стадото с остен — Той го води. Всеки подчинен на Него овчар трябва да прави същото. От човешка гледна точка би било по-лесно да имаме централизирано човешко управление на църквата, така че заповедите да се издават от главната щабквартира и подчинението да бъде задължително. Но Бог не иска това да бъде така. Старейшините наглеждат стадото, като се държат така, че да бъдат пример за него.

В. По един съвсем реален начин старейшините определят тона в църквата. Там, където старейшините са благочестиви мъже, които поставят Господа на първо място в своя живот и които излъчват милостта на Господ Исус, човек може да очаква едно здраво, духовно събрание. От друга страна, там, където старейшините се занимават със светски дела и интересите им са насочени извън църквата, където те се смятат за прекалено заети, за да четат Словото или да се молят, човек може да очаква едно студено и замъртвяло стадо.

Г. Освен това от старейшините се очаква да подкрепят слабите.

„С всичко ви показах, че като се трудите така, трудещи се трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: «Даването е по-блажено от вземането».“

Деян. 20:35

Тук целият контекст предполага, че старейшините трябва да са готови да помагат на всички, които се намират в нужда, като им дават. Това е нещо много интересно. Вместо да изкарват прехраната си от стадото, старейшините трябва да споделят своята прехрана със стадото.

Д. И накрая, старейшините трябва да изобличават, порицават и увещават (2 Тим. 4:2; Тит 1:13; 2:15). Всяко нещо, което се противопоставя на вярата, трябва да се порицава с пълна власт. Онези, които не търпят здравословната дисциплина, трябва да се изобличават и увещават. Старейшината трябва ревностно да отстоява вярата.

V. Какво трябва да бъде отношението към старейшините? От 1 Тим. 5:17-18 става ясно, че има старейшини, които събранието може да поддържа и финансово.

„Старейшините, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено онези, които се трудят в словото и поучението, защото Писанието казва: «Да не обвързваш устата на вола, когато вършее»; и: «Работникът заслужава заплатата си».“

Едновременно с това е ясно, че има и такива, които сами работят за своята прехрана. Самият Павел е един забележителен пример за това (1 Кор. 4:12).

Освен това християните не трябва да приемат обвинение срещу старейшина, освен от двама или трима свидетели (1 Тим. 5:19).

И накрая, епископите трябва да се помнят, почитат и слушат.

„И да се отнасяте към тях с голямо уважение и с любов заради делото им.“

1 Сол. 5:13

„Помнете онези, които ви ръководят, които са ви говорили Божието слово; и подражавайте вярата им, като гледате следствията от техния начин на живот. Исус Христос е същият вчера, днес и до века.“

Евр. 13:7-8

VI. И последно, искаме да отбележим, че старейшините ще получат награда.

„И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.“

1 Петр. 5:4