Уилиям Макдоналд
Христос и църквата (12)

Молитвеното събрание

I. За събранията на местната църква няма много информация в Новия Завет. Ние знаем, че християните са се събирали за общение, за молитва, за четене на Словото и за разчупване на хляба (Деяния 2:42); но какво са правели освен това, остава скрито за нас. Що се отнася до евангелското свидетелство, изглежда, че то се е разпространявало от отделния християнин извън границите на събранието, навсякъде, където е могло да достигне до неспасени хора и винаги с целта да доведе новоспасените до общение с местното събрание.

II. От всички събрания на ранната църква нито едно не е толкова забележително като молитвеното събрание. Всъщност църквата е била родена в резултат на едно молитвено събрание (Деяния 1:14), след което християните са продължили да постоянстват в молитвата (Деяния 2:42). Може да се каже, че цялата история на църквата е възхвала на верността на Бога, който отговаря на нашите молитви.

III. Ще бъде добре да не забравяме, че общата молитва има не само божествено позволение, но носи и изключително обещание за присъствието на Самия Господ. В Матей 18:19 и 20 четем следното:

„Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“.

Едва ли има по-ясни думи от тези. Тук имаме едно двустранно обещание, което не може да се наруши. От една страна, когато двама вярващи са в съгласие относно някаква молба към Бога, тази молба ще бъде удовлетворена. От друга страна, когато християните се съберат заедно в името на Господ Исус, Той присъства между тях.

Бедата е, че ние не го вярваме. Ако го вярвахме, нашите молитвени събрания щяха да бъдат препълнени и църквите ни щяха да „горят“ за Бога.

IV. При разглеждането на темата за общата молитва бихме искали от самото начало да посочим няколко елементарни факта във връзка с нея.

А. Най-напред искаме да кажем, че в едно молитвено събрание молитвите се ръководят от отделни хора. Останалите мълчат, което обаче не означава, че те не се молят. Този, който се моли на глас, изразява молитвите на цялата група. Докато той се моли, другите го следват, което е тяхното лично участие в молитвата. Освен това те могат да изразят това единство на духа, като казват „Амин“.

Б. Също така трябва да кажем, че има голяма разлика между това да казваш молитва и да се молиш. Има един детски химн, който показва тази разлика много добре:

Аз често казвам своите молитви,

но моля ли се всъщност аз?

Дали сърцето ми участва във думите,

изказани на глас?

 

Какво ще бъде, ако коленича

пред бог, направен от ръце?

Не е ли същото, като да кажа

на Бога наш молитва без сърце?

 

Но думи без сърце Исус не чува,

не чува Той молитвите от глас.

Дай искреност в сърцето на човека, Боже,

и чуй молитвите тогаз!^[1]

Нищо не може да подейства по-убийствено на едно молитвено събрание от предварително подготвените молитви, в които сърцето не взема никакво участие. Много често ние изреждаме един списък от празни молби, които, след като се ударят в тавана, просто отскачат обратно към нас. Обикновено молитвите на новоповярвалите действат изключително освежаващо със своята искреност и непосредственост. Старите християни често следват един установен модел на молитва, който не ползва нито Бога, нито човека.

„Събранията, които се провеждат само от чувство на задължение, трябва да се преустановят“.^[2]

В. Друга опасност, която трябва да се избягва, са дългите молитви. Истина е, че Библията казва: „Непрестанно се молете“; но това не означава, че един-единствен човек трябва да заеме цялото време на молитвеното събрание. Ако молитвите са кратки и от различни хора, интересът неминуемо ще нарасне.

Г. Освен това нашите молби трябва да бъдат конкретни. Не се молете така: „Боже, аз се моля да се спасят много хора по целия свят!“. По-добре кажете: „Господи, спаси, моля Те, брат ми Петър“. И когато брат ти Петър бъде спасен, ти ще знаеш, че Бог е отговорил на молитвата ти и ще бъдеш насърчен да се молиш и за други хора по име.

V. Няма никакви причини за провеждането на скучни молитвени събрания. Има толкова много конкретни молби, които ние можем да поднесем пред Божия престол. Ето няколко от тях:

А. Можем да се молим за тези, които са по-високо от нас във властта, като ги споменаваме по име. Можем да се молим за тяхното спасение и „за да водим тих и спокоен живот в пълно благочестие и достойнство“ (1 Тим. 2:2).

Б. Можем да се молим за болните в нашата църква. Господ знае кои са те, но може би някои от другите християни не знаят — затова е добре да се молим за тях по име.

В. Можем да се молим за неспасените си роднини и приятели. Никога не трябва да се срамуваме да споменаваме в нашите молитвени събрания имената на тези, които обичаме. Ако ние действително искаме те да бъдат спасени, с радост ще посрещаме подкрепата на цялата църква в нашите молитви.

Г. Можем да се молим за старейшините на събранието. Те заслужават подкрепата на нашите молитви, защото носят важни отговорности, за изпълнението на които имат нужда от мъдрост и търпение.

Д. Можем да се молим за мисионерите, които са излезли от нашето събрание. Ако от време на време им пишем писма, ще знаем какви са техните проблеми и нужди, за да се молим за тях.

Е. Можем да се молим за неделното училище, за неговия ръководител, за учителите в него и за децата, които се учат на Божието Слово.

Ж. Можем да се молим за бедните. Ако назоваването на имената на някои от присъстващите в събранието може да ги притесни, по-добре ще бъде да не ги споменаваме.

З. Можем да се молим за мъжете и жените от нашето събрание, които са в армията и са подложени непрекъснато на опасности, изкушения и изпитания. Те имат нужда от нашите молитви.

И. Можем да се молим за работниците на Господната нива, които са евангелизатори и учители.

К. Да не забравяме също така да благодарим на Бога в нашите молитви. Това ни се казва изрично във Филипяни 4:6:

„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение“.

Господ напълно основателно очаква от Неговите хора да Му бъдат благодарни. Неблагодарността към Неговите милости е грях.

VI. Но дали има условия, които трябва да се съблюдават, ако искаме да получим отговор на молитвите си? Да, има!

А. Най-напред ние трябва да стоим в Христос.

Той ни е казал: „Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде“. (Йоан 15:7). Да стоиш в Христос означава да пазиш Неговите заповеди, да вършиш Неговата воля, да се подчиняваш на Неговото Слово.

Б. На второ място, нашите молитви трябва да бъдат според Неговата воля.

„И увереността, която имаме към Него, е това, че ако молим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.“

1 Йоан. 5:14

Тъй като общите начертания на Божията воля са дадени в Библията, нашите молби трябва да следват нея. Затова молете се с езика на Библията.

В. На трето място, нашите молитви трябва да се изричат в името на Христос.

„И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.“

Йоан 14:13

„Ако поискате нещо от Отца в Мое име, Той ще ви го даде.“

Йоан 16:23

Когато искрено искаме нещо в Негово име, ние все едно отправяме молбата си към Бога.

Г. И най-накрая, трябва да се молим с чисти подбуди. Яков ни напомня, че ние просим и не получаваме, защото зле просим — за да го разпилеем в страстите си (Яков 4:3). Ако нашите мотиви са егоистични и грешни, не можем да очакваме отговор.

VII. Преди да приключим разглеждането на този въпрос, бихме искали да споменем още няколко „правила“, които можем да имаме предвид, ако искаме нашите молитвени събрания да бъдат „електроцентралата“ на църквата.

А. Например не се молете, за да бъдете видени. Спомнете си, че само лицемерите обичат да се молят, стоящи „по ъглите на улиците, за да ги виждат хората“ (Мат. 6:5).

Б. Освен това не искайте от Бога да извърши нещо, което вие самите можете да извършите. Ние се молим на Бога да доведе неспасените на нашите евангелизаторски събрания. Но нима Той не очаква от нас да използваме устата си, за да ги поканим да дойдат, и колите си, за да ги докараме?

В. Внимавайте също така да не се молите за нещо, което знаете, че не трябва да имате. Бог понякога удовлетворява такива молби, но изпраща „мършавост“ на душите ни (Псалм 106:15).

Г. Не се обезкуражавайте, ако отговорът се забави. Бог никога не отговаря прекалено рано, стига да сме съгласни да изживеем благословението да Го изчакаме; и никога не отговаря прекалено късно, стига да не се уплашим, че сме Му се доверили напразно.

Д. И освен това, ако отговорът на Господа не е точно такъв, какъвто сме го очаквали, не забравяйте, че Господ си запазва правото да ни даде нещо по-добро от това, за което Го молим! Ние не знаем кое е най-доброто за нас, но Той знае и ни дава много повече от това, което искаме или мислим.

Накрая нека да кажем още веднъж, че без молитва в църквата не може да има истински напредък. Ние можем да извършваме всякакви рутинни мероприятия и дори да получим някакви резултати, но нищо не може да бъде направено за Бога без молитва. Ако ние не можем да разберем това от Библията, много скоро ще го разберем по необходимост.