Уилиям Макдоналд
Христос и църквата (11)

Ритуалите в църквата — продължение

II. Господната вечеря

А. Този тържествен възпоменателен ритуал е въведен от Господ Исус в нощта, когато е бил предаден. Веднага след празнуването на последната Пасха с учениците Господ постановява ритуала на така наречената Господна вечеря. „И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лука 22:19-20).

Б. Що се отнася до значението на този ритуал, тук могат да се открият най-малко четири важни неща:

1. Той символизира нещо, което трябва да се помни. Спасителят казва: „Това правете за Мое възпоменание“. Това е ритуал, който ни помага да си спомним Неговите страдания и смърт, даването на Неговото тяло, проливането на Неговата кръв. При него всички участници мислят за Голгота и за всичко свещено, свързано с нея.

2. Не е възможно да си спомниш за мъките на Господ Исус, без да се обърнеш към Бога в поклонение и хваление. Затова Господната вечеря е времето, когато ние заедно се покланяме на Бога и Му се възхищаваме за всичко, което е направил.

3. Освен това Господната вечеря е едно обществено признание на единството на Христовото тяло. Хлябът олицетворява тялото на Христос, съставено от всички истински вярващи. Вземайки от хляба, вярващият свидетелства, че е едно цяло с всички истински Божии деца. Пиейки от виното, той признава, че е едно цяло с всички, които са били очистени чрез скъпоценната кръв на Христос (1 Кор. 10:16-17).

4. И най-накрая, Господната вечеря непрекъснато ни напомня, че Този, който е постановил това възпоменание за Себе Си, ще дойде пак. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде“ (1 Кор. 11:26).

И така, когато вярващият се покланя на Господа по този начин, той не само обръща погледа си назад към Голгота и си спомня за Неговата смърт, и не само гледа нагоре към Божия престол и Го възхвалява за извършеното изкупление, но също така отправя погледа си напред, към онзи момент, когато Господ ще слезе от небето и ще грабне народа Си, който Го чака, за да го заведе у дома.

В. По въпроса за времето и честотата на провеждане на Господната вечеря Писанието не ни заповядва да правим това със строгостта на закона, а ни увещава с гласа на милостта.

1. В Деяния 20:7 се казва, че „в първия ден на седмицата“ апостолите са били „събрани за разчупването на хляба“. Първият ден на седмицата е Господният ден или неделята. Това е денят на Възкресението на Господа — тоест един подходящ ден за срещане на Неговите деца за поклонение и възпоменание.

2. Що се отнася до това, колко често трябва да се събираме за Господната вечеря, указанието е следното: „Всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша“ (1 Кор. 11:26). В момента, в който някой каже, че ритуалът на Господната вечеря трябва да се съблюдава всяка седмица или всеки месец, или всеки четвърти месец, той излиза извън рамките на казаното от Библията. В същото време обаче трябва да отбележим, че е много вероятно ранните ученици да са се срещали всяка седмица, за да възпоменават Господа. Чарлз Хедън Спърджън твърдо защитава ежеседмичното събиране за Господната вечеря.

„Аз искам да свидетелствам, а вярвам, че изразявам мнението на много от присъстващите тук Божии хора, че, идвайки на Господната вечеря всяка седмица (както правят някои от нас), ние не намираме, че по този начин разчупването на хляба намалява своето значение — за нас то е винаги нещо ново. Както често съм заявявал вечер в Господния ден, независимо от темата, по която сме говорили — било когато пламъците и гръмотевиците на Синайската планина са разтърсвали нашите умове, или когато скръбните звуци на Голгота са пронизвали нашите сърца — че ние винаги сме намирали за напълно уместно да се съберем за разчупване на хляба. Срам за тази християнска църква, която ограничава разчупването на хляба до веднъж в месеца, осакатявайки по този начин първия ден на седмицата, като го лишава от славата на общото събиране на всички вярващи за общение и разчупване на хляба и за възвестяване смъртта на Христос, «докато Той дойде». Тези, които са познали сладостта от празнуването на Неговата вечеря всеки Господен ден, няма да се задоволят — аз съм сигурен в това — да я отлагат за по-далечни времена“.^[1]

Джонатан Едуардс също поддръжник на ежеседмичното честване на Господната вечеря.

„От Писанията става ясно, че първите християни са имали обичай да се събират, за да празнуват това възпоминание за страданията на техния скъп Изкупител всеки Господен ден, и аз вярвам, че това ще бъде така в църквата на Христос и в дните, които идват“.^[2]

Г. Тук отново е добре да си спомним, че е напълно възможно някои да ядат от хляба и да пият от виното, без наистина да си спомнят за Господа. Ако сърцата ни не откликват на това, което правим като едно символично действие, целият този символ се превръща в един ритуал без съдържание. Ако ние наистина искаме да се подчиним на думите на Господа: „Това правете за Мое възпоменание“, целият наш живот трябва да преминава в общение с Бога.