Уилиям Макдоналд
Христос и църквата (10)

Ритуалите в църквата

Християнската църква има два ритуала — кръщението и Господната вечеря. Те са дадени за пръв път в Евангелията (Мат. 28:19; Лука 22:19-20); показани са като нещо, което се практикува от вярващите в Деянията (Глава 10:47-48; 20:7); и са потвърдени от Посланията (Рим. 6:3-10; 1 Кор. 11:23-32).

И така, най-напред:

I. Кръщението на вярващия

А. При разглеждане на въпроса за кръщението още в началото трябва да отбележим, че Новият Завет говори за три главни форми на кръщение.

1. Най-напред той говори за „Йоановото кръщение“ (Марк 1:4). Като предвестник на идващия Цар, Йоан е призовавал народа на Израел да се покае и да принася „плодове, достойни за покаяние“ (Мат. 3:8). Онези, които са идвали при него, като са признавали своите грехове, са се кръщавали с кръщение за покаяние, като по този начин са се разграничавали от безбожното състояние на народа.

Господ Исус е бил кръстен от Йоан не защото Той е имал грехове, за които да се разкайва, а за да се идентифицира с разкайващия се остатък от Израел и за да изпълни „всяка правда“ (Мат. 3:15).

2. На второ място в Новия Завет става въпрос за кръщението на вярващите (Рим. 6:3-4). То означава идентифициране на вярващия с Христос в Неговата смърт и ще бъде разгледано в подробности по-късно.

3. На трето място Новият Завет говори за кръщение в Светия Дух (1 Кор. 12:13). Това е суверенно дело на Божия Дух, чрез което всички, които вярват в Спасителя, биват съединени в тялото на Христос.

Във връзка с тези три кръщения трябва да отбележим, че:

Йоановото кръщение не е същото като кръщението в Духа. Тази разлика е посочена съвсем ясно в Матей 3:11.

Йоановото кръщение не е същото и като кръщението на вярващите. Текстът в Деяния 19:1-5 показва, че тези, които вече са били кръстени като Йоанови ученици, е трябвало да се кръстят отново с християнското кръщение.

Кръщението в Светия Дух не е същото като кръщението на вярващите. Много хора имат неясната представа, че кръщението във вода е образ на кръщението в Духа. Всъщност това са две съвсем отделни кръщения. Кръщението в Духа говори за включване в тялото на Христос, докато кръщението на вярващия говори за един вид смърт.

Накратко казано, това са три различни форми на кръщение, които не трябва да се сместват една с друга.

Б. След деня на Петдесетница никъде в Новия Завет не се споменава за други хора, които се кръщават, освен за вярващите в Господ Исус. Обърнете внимание на следните стихове:

1. „И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха“ (Деян. 2:41).

2. „Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и за Името на Исус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени“ (Деян. 8:12).

Истина е, че в Новия Завет се споменава за кръщаването на цели домове (Деян. 16:15; 1 Кор. 1:16); но никъде няма доказателства, които да предполагат, че в тези домове е имало деца, които още не са повярвали в Господ Исус.

В. Основното значение на кръщението на вярващия е казано най-добре в Римляни 6:1-10. Ние бихме могли да обобщим главното значение на този пасаж така:

1. Когато е умрял, Исус, така да се каже, е потънал под водите и вълните на Божия гняв (Псалм 42:7).

2. Той е направил това като наш Заместник.

3. Тъй като Христос наистина е умрял вместо нас, ние можем да кажем, че когато Той е умрял, и ние сме умрели.

4. Чрез Своята смърт Той е разрешил въпроса с греха веднъж завинаги.

5. Следователно ние също сме умрели за греха. Грехът вече не може да има никакви претенции към нас.

6. Бог вижда всеки вярващ като разпънат заедно с Христос. Всичко онова, което той е представлявал като грешник в плътта си, е било приковано на кръста.

7. При кръщението вярващият представя една драматична илюстрация на това, което вече е станало. При потапянето си във водата той все едно казва: „Заради греховете си аз заслужавах смърт. Но когато умря Исус, аз също умрях. Старият човек в мен, моето старо естество, беше разпънато с Исус. Когато Исус беше погребан, аз също бях погребан. И сега признавам, че моето старо «аз» трябва да бъде отмахнато от Божиите очи завинаги, като всеки ден предоставям себе си като оръдие на правдата“.

8. По-нататък, както Исус е възкръснал от мъртвите, така и вярващият излиза от водите на кръщението. С това той изразява своята решимост да заживее нов живот. Той вече няма да живее, за да задоволява своето собствено „аз“, а ще обърне живота си с лице към Спасителя, така че Той да живее Своя живот в него.

И така, можем да кажем, че спасението е един ритуал, който отбелязва края на стария начин на живот на вярващия. Това е един публичен акт на подчинение на Господната воля (Мат. 28:19-20), олицетворяващ смъртта на вярващия с Христос. Само по себе си то не спасява, а е предназначено за онези, които вече са спасени.

Г. По въпроса как практически трябва да се извършва кръщението — дали чрез напръскване, или чрез потапяне — е имало безкрайни дискусии. Ние тук ще изредим няколко факта, които биха могли да помогнат за намиране на правилното решение.

1. Думата „кръщавам“ е превод на гръцката дума „baptizo“, която означава „потапям“, „накисвам“, „измивам“.

2. Във връзка с кръщението на Христос четем следното: „И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата“ (Мат. 3:16).

3. Самият Йоан е кръщавал в Енон, близо до Салим, „защото там имаше много вода“ (Йоан 3:23).

4. При кръщението на етиопския скопец Писанието изрично отбелязва, че „и двамата слязоха във водата, и Филип, и скопецът; и той го кръсти. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филип“ (Деяния 8:38-39).

5. По-горе видяхме (Римляни 6:3), че кръщението е образ на погребване. Напръскването с вода изобщо не наподобява каквото и да било погребение, докато потапянето прави това много точно.

Д. Но много по-важно от начина на кръщението е състоянието на сърцето на човека, който се кръщава. Има хиляди хора, които са се потапяли във вода, и въпреки това не са били спасени. Истински кръстилият се човек не е онзи, който само формално е извършил този ритуал, а този, чийто живот показва, че неговата плът, или старата му природа, е била подложена на смърт. Кръщението е нещо, което става най-напред в сърцето, а след това и наяве.

Това може да се изрази доста точно, като перифразираме текста от Римляни 2:25-29, така че вместо за обрязването да говори за кръщението.

„Кръщението наистина ползва, ако изпълняваш Евангелието; но ако престъпваш Евангелието, тогава твоето кръщение става некръщение. И така, ако един некръстен човек се подчинява на Евангелието, няма ли неговото некръщение да му се вмени за кръщение? И няма ли онзи, който остане в природното си състояние некръстен, но се подчинява на Евангелието, да осъди теб, който имаш писмено Евангелието и кръщението, но не живееш според него? Защото не е християнин онзи, който е такъв външно, нито е кръщение онова, което е външно, в плътта; а е християнин този, който е такъв вътрешно, и е кръщение това, което е на сърцето, в духа, а не в буквата; чиято похвала не е от хората, а от Бога.“^[1]

Е. Теорията, че човек трябва да бъде специално ръкоположен, за да има право да кръщава, не е библейска. Всеки, който е вярващ, може да кръщава други хора.

Ж. В ранните години на църквата след кръщението вярващият много често е бил преследван и не след дълго убиван. Но винаги са се намирали хора, които са запълвали редиците на мъчениците, като са пожелавали да се кръстят.

Дори и в наши дни има области, в които кръщението е сигнал за започване на ужасни гонения. В много страни има търпимост към вярващия, стига той да се задоволи да бъде такъв само на думи. Но в момента, в който той признае Христос чрез кръщение и отреже връзките си с миналото, враговете на кръста започват битката срещу него.

Независимо каква е цената за това, всеки, който се кръсти, се наслаждава на същата радост, на каквато се е наслаждавал етиопският скопец, за когото се казва, че „продължи по пътя си с радост“.