Елизабет Лоуел
Цената на измамата (93)

93.

Лас Вегас

Осемнайсети септември, 14 ч.

Конферентната зала, която управата на „Златното руно“ бе отстъпила на „Сейнт Килда“ за следобеда, изглеждаше като престижен и модерен бизнес център в Лос Анджелис, Бостън, Хюстън или Манхатън. Полирана маса, автоматичен звуков запис, компютри за всички присъстващи, химикал и бележник за онези, които се чувстваха по-комфортно по този начин, и меки кожени столове за удобството на високопоставените господа и дами, присъстващи на срещата.

В предната част на залата върху големи стативи стояха дванайсет неподписани платна в красиви рамки. Единствено Рамзи Уърдингтън ги поглеждаше. Опиянение и страх се бореха за надмощие върху лицето му.

Грейс спря за миг в коридора пред отворената врата и попита тихо Фароу:

— Някакви новини?

— В момента ми докладват — измърмори той и потупа устройството в ухото си.

— Добри или лоши? — попита тя.

— Добри.

Усмивката на Грейс бе от онези, които караха Фароу да се радва, че е на негова страна. Тя пристъпи през отворената врата в залата, където въздухът бе изпълнен с нетърпение и усещане за предстоящо важно събитие. Климатичната инсталация се бореше упорито да пречисти застоялата миризма на бърбън, която се разнасяше от всяка пора на Лий Дънстан. Лицето му имаше много изтерзан вид.

— Тъкмо щях да посъветвам клиентите си да си тръгнат — обади се Картър Дженсън, вперил поглед в часовника си за десет хиляди долара.

— Щяха да съжаляват за това — заяви Грейс.

Тя не седна. Вместо това застана начело на масата, облечена в копринена блуза, с обувки на нисък ток и отлично скроени панталони, като жена, която добре познаваше силата си. Остави на масата пред себе си папката си.

Фароу се облегна на стената до вратата с овладяната готовност за действие на истински хищник. Той искрено се забавляваше, като гледаше как Грейс поставя на мястото им разни надути господа.

— Нужно ли е да обобщя накратко събитията от вчерашния ден? — попита Грейс, като огледа седналите край масата.

Костюмът на Кейтлин Крофърд бе много по-скъп от този на съпруга й, но тя изобщо не бе толкова спокойна. Направо потръпваше като заредена с електричество.

— Не виждам какво общо има съпругът ми с вчерашния ден — обади се тя, а тонът й бе доста хаплив.

— Моите клиенти са напълно осведомени за инцидента в, хм, ранчото — каза Дженсън, като хвърли кос поглед на Кейтлин.

— Бардака — поправи го Грейс. — Думата не е измислена случайно. Единственото, което това „ранчо“ е продавало, е било секс.

Устните на Кейтлин се превърнаха в тънка линия.

— Вашите клиенти все още ли поддържат твърдението си, че никой от тях не е наемал Хари „Скор“ Гламис? — обърна се Грейс към Дженсън.

— Да — потвърди адвокатът.

— Точно така — обади се Тал. — Не бях чувал за него до вчера.

— Същото важи и за мен — каза и Лий Дънстан.

Уърдингтън само сви рамене и поклати глава.

Грейс повдигна едната си вежда, изгледа мъжете и каза:

— Щом така ви е угодно.

— Точно така е — заяви Дженсън.

Грейс потупа папката с нокти, които не бяха лакирани. После извади оттам няколко листа.

— В продължение на петнайсет месеца Тал Крофърд се опитва да постигне споразумение с данъчните власти относно незаконните сделки за укриване на данъци.

— Няма връзка с темата — сопнато се обади Дженсън.

— Не се намираме в съдебна зала, но няма проблем да докажа връзка с темата — отвърна Грейс. — Все още се дискутира сумата, която трябва да бъде заплатена, но и двете страни са на мнение, че накрая тя ще бъде между петдесет и шейсет милиона, заедно с лихвите.

Кейтлин си пое рязко дъх и зяпна съпруга си.

Той разсеяно я потупа по рамото.

— Сигурна съм, че адвокатите на господин Крофърд са му обяснили, че има два начина да се уреди този дълг. Първият е просто да се напише чек. За съжаление, Чичо Сам не харесва чекове без покритие. А този на господин Крофърд би бил такъв.

Лицето на Тал замръзна.

— Тъй като банкрутът изрично изключва дължимите федерални данъци — продължи Грейс, като остави настрана документите, — господин Крофърд не може да използва банкрута като начин да се измъкне от Чичо Сам. Би могъл да се опита да продаде авоари, но след като веднъж се разчуе, че „Крофърд Интернешънъл“ е изпаднала в парично затруднение, финансовите лешояди ще се нахвърлят върху компанията и ще оглозгат до кокал корпоративния й скелет. В крайна сметка правителството ще получи своето, но господин Крофърд ще остане без пукнат цент.

Уърдингтън поклати глава, но не и в знак на несъгласие. По-скоро от съжаление.

Кейтлин стисна здраво ръце и лакираните й в прасковено нокти се забиха в дланите й.

— Единственият начин господин Крофърд да се разплати с правителството е, като намали печалбите си — довърши Грейс. — И ето ти чудо на чудесата, един сенатор от великия щат Невада прокарва допълнение към популярен проектозакон, в което се разрешава на отделни граждани, отговарящи на определени условия, да разменят притежаваните от тях произведения на регионалното изкуство за дължими федерални данъци.

— Напълно законно — нетърпеливо изтъкна Дженсън. — Прави се непрекъснато.

— Нарича се политика на „размяна на услуги“, но, да, прави се непрекъснато — съгласи се Грейс. — Никой от седналите край тази маса не би се изненадал, че господин Крофърд съвсем случайно отговаря напълно на условията, посочени в специалното допълнение към популярния проектозакон, който влязъл в сила преди шест месеца.

Уърдингтън се успокои. Изглежда, любимата му дойна крава щеше да оцелее отново.

Изражението върху лицето на Дънстан можеше да се определи като объркване. Или просто махмурлукът бе размътил мозъка му.

— Господин Крофърд притежава няколко произведения на модерното изкуство, които спокойно биха платили дълга му — изтъкна Грейс, — но различни банки пазят същите картини в сейфовете си като гаранция по разни заеми.

— Отново напълно законно — обади се Дженсън.

Фароу се помръдна съвсем леко, колкото да предизвика неспокоен поглед от страна на адвоката. За разлика от Грейс, той не се бе преоблякъл специално за срещата. Тъмната му тениска, джинсите и колана за оръжието му бяха също толкова заплашителни на вид, колкото и очите му. Ако някой попиташе, щеше да каже, че охранява картините.

Никой не бе попитал.

— Господин Крофърд има голяма колекция от западно изкуство. — Грейс отново отвори папката и извади оттам други документи, докато говореше. — Но дори и най-приятелски настроеният оценител на художествени произведения не би я оценил достатъчно високо, че да покрие данъците му.

Тя погледна към Уърдингтън.

Той не възрази.

— Търговете са известни с тлъстите суми, които се получават за включените произведения — каза Грейс. — Ненапразно се говори за „треската на търга“.

— Отново казвам, това е напълно законно — обади се Дженсън.

Фароу се запита дали един запис на лента не би могъл да замени адвоката.

— Без картините на Томас Дънстан — продължи Грейс — колекцията от западно изкуство на Крофърд би могла да донесе около дванайсет милиона долара, ако се продаде без много шум и без да се бърза. Ако се разчуе, че компанията е пред фалит, тогава колекцията ще се разпродаде на нищожна цена.

Адвокатът погледна Уърдингтън, който не оспори това твърдение.

Грейс извади нови документи върху масата.

— Което ни води до Томас Дънстан.

— Култова фигура и високо ценен художник на Запада — веднага се обади Уърдингтън.

— Да — съгласи се тя и взе друг лист от папката. — Господин Крофърд е купил картина на Дънстан за четири милиона долара миналата година. Лий Дънстан му я продал, след което дарил част от друго платно на Дънстан на музея в Карсън Сити, за да компенсира данъците.

— Сделката беше добра — проточи Тал. — Едно от най-добрите платна на Дънстан и най-голямото.

Грейс повдигна едната от тъмните си вежди.

— Добра или лоша, сделката значително е вдигнала цената на останалите ви картини на Дънстан, при това с милиони долари. Но единичната продажба на една картина не е била достатъчна, за да убеди данъчните служби, че цялата ви колекция от художествени произведения е адекватна компенсация за задълженията ви към правителството. Мисля, че цифрата, която им е била нужна, е осем милиона за картина на Дънстан.

— Дънстан го заслужава напълно — каза Тал.

— Това трябва да се докаже от пазара — изтъкна Грейс.

— Ще бъде доказано утре — отвърна Тал.

— Ако се вярва на приказките, да — съгласи се Грейс. — Или ако търгът е нагласен предварително. А това, господин Дженсън, не е законно.

Уърдингтън подхвана възмутена тирада в защита на търга.

— Запазете си силите за репортерите — прекъсна го Грейс с ясен и отчетлив глас. — Въпросът ми към вас, господин Уърдингтън, е какво би станало, ако дванайсет неизвестни досега платна на Дънстан се появят на пазара едновременно?

Дънстан започна да мърмори нещо за „лъжливите кучки от семейство Брек“.

Дженсън се приведе към него и прошепна нещо в ухото му, което пресече мърморенето му посред думата.

Тал се обади:

— Единственото ново платно на Дънстан, за което съм чувал напоследък, беше отявлена измама. Някаква стара дама решила да изкара някой долар. Лий се е погрижил да й обясни как стоят нещата.

— Имам копие на писмо, в което Модести Брек е уведомена, че картината й на практика не струва нищо — каза Грейс, — а и между другото, е била изгубена по пощата. Много удобно.

— Възразявам срещу това определение — побърза да каже Дженсън.

Грейс не му обърна внимание.

— Няколко седмици, след като получила писмото, Модести загива при пожар, който местният съдебен лекар — избираем пост, а не професионално назначение, между другото — заявява, че е бил причинен от нея, докато се опитвала да зареди с гориво запалената печка.

Уърдингтън потръпна.

— Нейна наследница е племенницата й, Джилиън Брек — довърши Грейс.

— Какво общо има това с нас, че да си губим времето тук… — подхвана Дженсън.

— Когато Джил изпратила електронни изображения на картините си до различни художествени галерии — заговори Грейс, без да изчака Дженсън да млъкне, — тя не получила никакъв отговор. После й се обадил някой си Бланчърд и й предложил да купи картините. В крайна сметка не купил нищо, но й върнал липсващата картина, нарязана на парцали, и й оставил бележка, в която се казвало да се махне или ще умре.

Всички, с изключение на Дженсън, се размърдаха неловко, като внимаваха да не срещнат погледите си.

— Джил отишла при Гарлънд Фрост, много известен експерт по западно изкуство — продължи Грейс. — Докато се намирала в дома му, Хари „Скор“ Гламис стрелял по Фрост и изгорил транспортните контейнери, в които смятал, че се намират дванайсетте неподписани платна на Дънстан.

— Какво, по дяволите, приказвате? — измърмори Тал.

Кейтлин затвори очи. Ноктите й се врязаха още по-дълбоко в дланите.

— Картините не изгорели и този път — поясни Грейс. — Джил открила, че нейните картини и двете платна на Фрост, които са подписани и с напълно признато авторство на Дънстан, имат един и същи отпечатък от палец в долния ъгъл, до рамката.

Уърдингтън се изправи на стола си и се загледа в дванайсетте картини със смесица от копнеж и ужас.

— Джил заминала за окръг Кениън, за да потърси отпечатъците на Дънстан. Намерила ги. Открила също, че отпечатъкът от палец върху нейните картини, както и върху тези на Фрост, не е на Томас Дънстан.

— Казах ви — ядно се обади Лий. — Лъжливата кучка…

— Джил Брек е стиснала топките на всеки от вас — прекъсна го ледено Грейс. — Предлагам да млъкнете и да ме изслушате.

Лий остана с отворена уста.

Фароу прикри усмивката си.

— Отпечатъкът принадлежи на бабата на Джил, Джъстин Брек, която също е била художник — продължи спокойно Грейс. — Заедно с отпечатъците в полицейското досие Джил намерила и писмо, в което Джъстин заявява на Томас Дънстан, че вече няма да живее в лъжа.

Лий отново започна да мрънка възмутено, но съвсем тихо.

Фароу отстъпи встрани от вратата, колкото да пропусне Джил и Зак. Зак остана до Фароу и също се облегна на стената, облечен горе-долу като шефа си и със същия колан за оръжието през рамо.

Дженсън, който досега си водеше бележки, избута настрани папката си.

— Единственото, което доказват отпечатъците, е, че Джъстин е била с Дънстан, когато са били рисувани картините, факт, който вече е добре известен. Тя е била неговата муза. Не е рисувал без нея.

Зак се намръщи. Адвокатът бе осведомен много добре.

— Дънстан не е рисувал без Джъстин — обади се Джил, — но тя е рисувала без него. Мога да го докажа. Както мога да докажа, че Томас Дънстан е подписвал картините на баба ми, за да ги продава в доминирания от мъжете свят на западното изкуство.

— Възмутително — с равен глас отсече Дженсън.

Усмивката на Грейс бе ледена като тази на съпруга й.

Тя извади един последен лист от папката си.

— Това е клетвена декларация от Гарлънд Фрост, в която той заявява, че според него дванайсетте неподписани платна са нарисувани от същия художник, който е автор и на известните и подписани платна на Томас Дънстан.

— Дори и да се окаже вярно — обади се Уърдингтън, — това съвсем не доказва, че авторът е жена!

Зак изпъна рамене, отиде до картините в предната част на залата и вдигна от статива „Индиански извори“. Занесе я до Уърдингтън.

— За Дънстан е изключително нетипично да… — подхвана Уърдингтън, след като едва бе погледнал бегло платното.

— … да рисува и сгради в пейзажа — довърши отсечено Зак. — Но е нарисувал няколко такива и това ви е добре известно.

Експертът кимна неохотно.

— Има ли в картината нещо друго, което да ви накара да се усъмните, че е творба на Дънстан? — попита Зак.

Уърдингтън притеснено погледна към Тал и Лий, после прочисти гърлото си.

— Трябва да проуча внимателно…

— Дрън-дрън — безцеремонно го прекъсна Зак. — Не сме в съда. Ако някой влезе и остави картината на бюрото ви, за кой художник бихте се сетили веднага?

Собственикът на галерия въздъхна и се предаде. Трябваше да пази и собствената си репутация. Само кръгъл идиот не би могъл да разпознае картината пред очите му.

— Томас Дънстан, естествено. Работата с четката, непоколебимото пресъздаване на пейзажа, косите лъчи на слънцето… — Той сви рамене. — Дънстан.

— Когато „Индиански извори“ е била рисувана, бензиностанцията току-що е била построена — заяви Джил и постави до картината избеляла снимка. — А Томас Дънстан е починал пет години преди това.