Елизабет Лоуел
Цената на измамата (89)

89.

Ранчо Опашката на бобъра

Седемнайсети септември, 18:41 ч.

Зак се извърна и хукна към входната врата на бунгалото, избутвайки служителя на „Сейнт Килда“, който го бе последвал.

— Остани тук — нареди му един от мъжете в екипа. — Нямаш бронежилетка.

— И тя няма — изрева в отговор Зак и изблъска встрани мъжа.

Друг човек от екипа извика откъм банята:

— Виждам двама човека, тичат в източна посока. Клиентът е отпред. Мишената е след нея. Прекалено е далеч за пистолет. Светлината е лоша и става по-зле. Подайте ми пушката!

Зак продължи и ускори крачките си. В здрача, който преминаваше в полумрак, пушката нямаше да е от голяма полза. Джил бе преценила правилно и сега бягаше към по-сигурно прикритие.

Както и убиецът след нея.

Някъде отвъд бунгалото се разнесоха гърмежи в сумрака. Някой стреляше. Не беше „Колт Удсмън“.

Мъжът зад Зак започна да крещи заповеди на другите в екипа.

Той побягна с всички сили към задната страна на бунгалото и внимаваше да стои встрани от линията между мишената и екипа на „Сейнт Килда“, в случай че човекът с пушката извадеше късмет. Мислено си представи отново кратките секунди, в които бе държал на мушка мъжа с маската.

Улучих го, но не падна.

Мръсникът носи бронежилетка.

Единственият бърз начин за разправа с него щеше да е изстрел в главата. А това бе доста трудно, когато мишената бягаше.

Никакъв проблем. Просто ще се приближа достатъчно, за да завра дулото в лицето му.

Но затова му бе нужно време.

Каквото Джил нямаше.