Елизабет Лоуел
Цената на измамата (8)

8.

Холивуд

Дванайсети септември, 9 ч.

Скор се потеше здраво, докато вдигаше щангите с овладяна ярост, която иначе щеше да избие и да го накара да пробие дупка в стената. Изглежда, хората ставаха все по-глупави с всеки изминал ден. Чист късмет си беше, че успя да се измъкне от офиса, преди да откъсне нечия глава.

Сателитният му телефон се обади. Личният му номер, който знаеха много малко хора. Остави тежестите на стойката и погледна кой го търси.

Скрит номер.

— Скор — обади се той кратко.

— Надявам се, че си по следите на онези картини.

— Вече ти казах. — Поне десет пъти досега. — Задънена улица. Изгорели са.

Единственото нещо, което го караше да запази спокоен тон, бе солидният годишен чек, който този клиент изпращаше.

Но колкото повече плащаха, толкова по-настоятелни ставаха.

— Защо тогава Джилиън Брек е изпратила на най-различни галерии из целия Запад електронни снимки на три неподписани платна на Дънстан?

— Значи някъде е имало някакви снимки — отвърна Скор, докато бършеше потта си с голяма мека кърпа. — И какво от това? Погрижих се за картините, а всичко останало са празни приказки и пепел.

— Ще ми се да го вярвам. Но не мога. Намери онези картини или ми донеси доказателство, че не съществуват. И гледай да е преди търга!

Скор погледна през прозорците на домашния си фитнес към бляскавата нощна панорама на Лос Анджелис.

— Как мога да докажа, че нещо не съществува? Да прекарам пепелта през спектрограф ли?

— Направи каквото е нужно. Затова ти плащам.