Елизабет Лоуел
Цената на измамата (78)

78.

Сан Диего

Седемнайсети септември, 18:18 ч.

Грейс само наблюдаваше и слушаше, докато съпругът й се бореше с различните нива на бюрокрация, преди най-сетне да се добере до отговорния човек. Остана мълчалива, защото телефонът бе включен на високоговорител.

Освен това вече бе изиграла своята роля, като се бе обадила на един пенсиониран федерален съдия и го бе накарала да говори със секретарката на шерифа.

— Значи, шерифе, казвате ми, че няма да споделите с мен защо вашият заместник е избрал точно тази млада жена и я е накарал да го последва? — Гласът на Фароу бе мек и спокоен.

Грейс потръпна. Бе научила, че когато съпругът й говори най-меко, тогава е най-опасен.

Може би и шерифът щеше да го осъзнае скоро.

Фароу стисна здраво телефона. Искаше му се това да е гърлото на шерифа.

— Не, няма да ви кажа — нетърпеливо повтори шерифът. — Не е ваша работа, независимо колко пенсионирани съдии познава жена ви.

— Тогава аз ще направя предположение защо вашият заместник е решил да спре жената — каза Фароу. — Моят син тийнейджър направи бърза справка в интернет за даренията при последните избори за вашия пост. Получили сте трийсет хиляди долара и малко отгоре като дарения за кампанията си от група почтени граждани в Карсън Сити.

— Какво общо…

Фароу продължи. Кротко.

— Това са много пари за малък окръг като вашия, затова накарах сина си да провери имената на тези хора. Отне му около трийсет секунди, за да намери връзка между петима от десетимата дарители. Явно всички са членове на една и съща правна кантора. Дотук следвате ли мисълта ми, шерифе?

— Само губите…

— Хлапето ми може да направи проверка и в съдебните регистри на собствениците на недвижимо имущество в щата ви — продължи безмилостно със същия благ тон Фароу. — Но съм готов да се обзаложа, че правната кантора има само един реален клиент, а по-нататъшното ровене ще ни покаже, че този единствен клиент е източникът на фондовете в предизборната ви кампания. Искате ли да назова този клиент?

Тишина, после въздишка. Звук от преместване на книжа. Потропване на токчета върху плочките, докато някаква жена явно влезе и излезе от кабинета.

— Какво искате? — попита шерифът.

— „Сейнт Килда“ провежда разследване на убийство, палеж и грабеж по молба на младата жена, която в момента е тормозена от вашия заместник, който действа от името на вашия щедър дарител — каза Фароу.

— Не знам за какво става дума.

— Значи само правите услуга на важна клечка?

— Няма нищо незаконно — отвърна шерифът. — Заместникът ми и бездруго трябва да патрулира в района на ранчото Опашката на бобъра.

Грейс побърза да набере името на ранчото в картата на компютъра си.

— Странно име за ранчо в пустинята — отбеляза Фароу, докато гледаше жена си.

— Имаме и други странни имена в района. Пак казвам, няма нищо незаконно.

От принтера излезе лист хартия. Грейс го подаде на мъжа си.

— Не спирайте да си го повтаряте, шерифе. Но ме чуйте добре, когато ви казвам, че има голяма опасност да се окажете съучастник в прикриването на убийство.

— Това са пълни глупости — рязко отвърна шерифът. — Не е имало никакви убийства в района ми от девет месеца.

— Ако искате да продължите в този дух — поясни Фароу, — ще се свържете по радиостанцията със заместника си и ще му наредите да се обади веднага щом закара госпожица Брек до мястото, на което трябва да бъде. После ще му наредите да се замъкне обратно на магистрала деветдесет и три и да кара на север до… — погледна картата, която Грейс бе разпечатала — крайпътен маркер четиристотин и осемнайсети. Да повторя ли?

— Не.

— Кажете на заместника си да спре до маркер четиристотин и осемнайсет, да включи сигналната лампа и да спре цялото движение в южна посока за следващите десет минути.

— Защо?

— Поради опасност на пътя — заяви Фароу. — Малък частен самолет ще кацне южно от него и ще свали един пътник. Веднага щом самолетът излети отново, вашият човек може да угаси сигналната лампа и да потегли на север.

— Защо на север?

— Защото искате да запазите поста си. И ако споделите с вашия добър и богат приятел какво става, аз ви гарантирам, че няма да си намерите работа никъде, включително и като боклукчия.

— Ако грешите…

— Не греша.

Фароу прекъсна връзката.

— Ще го направи ли? — попита Грейс.

Съпругът й въздъхна дълбоко.

— Зак първи ще научи.