Елизабет Лоуел
Цената на измамата (72)

72.

Сан Диего

Седемнайсети септември, 00:41 ч.

Фароу вдигна телефона, заслуша се и погледна към люлеещия се стол, където Грейс кърмеше Аналийс.

— Заета е — каза той. — Говори с мен.

— Кой е? — попита Грейс.

— Джил, обажда се от телефона на Зак.

— Мога да кърмя и да мисля едновременно — заяви Грейс и протегна ръка за телефона.

Фароу стана от леглото и се приближи до нея. Гол.

— Сложи си панталон — каза тя, като се мъчеше да не обръща внимание на гледката пред очите си, докато поемаше слушалката. — Ще ослепея.

Той се усмихна.

— Телефонът е на високоговорител, миличка.

— Здравей, Джил — каза Грейс в телефона, като си повтаряше наум, че е прекалено стара, за да се изчервява. — По обичайните причини ли ми звъниш от банята?

— Хм, какви са обичайните причини? — не разбра Джил.

— Подслушвателни устройства — каза Зак в слушалката.

— Да, вярно. Подслушват ни — каза и Джил. — Сателитният ми телефон е в съседната стая и вратата е затворена, но Зак е параноик.

— Предпазлив съм — обади се Зак.

— Нужна ли съм в този разговор? — попита Грейс.

Фароу се пресегна към телефона.

Грейс му подаде бебето, за да го оригне.

— Нека Зак обобщи ситуацията — предложи Фароу. — После всички могат да спорят.

— Противниковата страна се обади на сателитния телефон на Джил преди около пет минути — започна Зак. — Тя трябва да разкара „Сейнт Килда“, да остави половината картини при приятелка във Вегас, да тръгне на север с другата половина и да чака любезният подпалвач убиец да й се обади отново и да й определи място за среща, където да даде картините и информация за останалите на споменатия вече подпалвач убиец в замяна на два милиона, в брой.

— Врели-некипели — отсече Фароу.

— Взе ми думите от устата — съгласи се Зак.

— Благодаря ви за ценното мнение — иронично отбеляза Грейс. — Някой има ли по-добър план как да се доберем до този мил човек, преди той да подпали или да застреля още някого?

Мълчание.

Последвано от звучно бебешко оригване.

— О, най-сетне проява на разум — възкликна Грейс. — Бързата Мери е на обучение с военните в района на Лас Вегас. Тя ще бъде лицето за контакт, в случай че онзи мил човек е достатъчно глупав, за да се появи и да потърси останалите картини.

След тези думи Грейс подаде телефона на мъжа си, взе друг и набра мобилния номер на Мери.

— Коя е Бързата Мери? — попита Джил.

— Нашият специалист по далекобойни оръжия — каза Фароу. После се усмихна иронично. — Много я бива и в боя отблизо и с голи ръце.

— Няколко пъти ме е поваляла в прахта — съгласи се и Зак. — Но не искам Джил да тръгва сама с колата.

— Никой не иска тя да е сама — каза Фароу. — Не е там работата.

— Няма да си й от полза, ако си затворен в багажника — обади се Грейс. — А можеш да си сигурен, че ще проверят дали няма придружител, преди да стане каквото и да било.

Зак само изръмжа ядосано, с което показа на всички онова, което вече знаеха — беше изгубил битката. Но не и войната.

— Имам план — каза той.

— Слушам — отвърна Фароу.

— Най-напред трябва да снабдим Джил с джобен компютър „Блекбъри“ — започна Зак. — Така ще може да ми праща съобщения, без да подразни човека, който я подслушва.

— Готово — съгласи се Фароу.

— Освен това ще ми трябва самолет „Чесна Скаймастър“ и много добър пилот — каза Зак.

— Кога? — попита Фароу.

— Навреме, за да мога да настигна Джил, когато тръгне утре, да речем, около час преди обяд. Може да стане и по-късно, но искам всичко да е готово, преди тя да тръгне.

Фароу изсумтя.

— Ще ти потвърдя по-късно.

— Ако няма „Скаймастър“, няма да има никаква операция — отсече спокойно Зак. — Ще завържа Джил и ще я закарам някъде далеч в пустинята, докато търгът приключи.

— Ще ти намеря „Скаймастър“, дори ако трябва да го открадна — обеща Фароу. — После какво? Ще я следваш отвисоко ли?

— Да. Ще я държа под око непрекъснато, от три хиляди метра височина, почти невидим за всички, освен за радарите. Самолетът може да лети почти толкова бавно, колкото се движи тя с колата и има достатъчно голям резервоар, за да стигне от Вегас до границата на щата.

— Какво ще направиш, ако Джил изпадне в затруднение на някоя пуста отсечка от пътя в Невада? — попита Фароу. — Ще скочиш с парашут ли?

— Тук е ролята на добрия пилот — каза Зак. — Трябва ми такъв, който е свикнал да излита и да каца на къси писти, като онези в Близкия изток.

— Няма проблем. Имаме доста добри пилоти в резерва.

— Ще ми трябват и бързи коли, както и една каравана на пътя, зад Джил или пред нея — продължи Зак. — С въоръжени мъже.

— Мери ще помогне за това — каза Грейс. — Мъжете, с които в момента е на обучение, са цивилни на практика. С удоволствие ще се включат в задачата.

— Ще видим — обади се Фароу. — Не е толкова трудно да се намерят въоръжени мъже.

— Трудно е да се намерят умни такива — отвърна му Грейс.

— Съгласен съм — отстъпи Фароу. — Ако приемем, че всичко протече така, както го описа Зак, сигурна ли си, че искаш да участваш в това, Джил? Ти ще си примамката и ще бъдеш сама. Как го приемаш?

— Как го приемам ли? Дали съм щастлива? Не — отвърна Джил. — Но ако да тръгна сама е единственият начин да свършим работа, значи така и ще направим.

— Би могла да си вземеш картините и да изчезнеш — каза Фароу. — Обзалагам се, че всичко е заради търга. След като той приключи, ще бъдеш в безопасност.

— Както и мъжът, който стреля по Гарлънд Фрост и вероятно е убил пралеля ми — каза Джил. — Това не ме устройва. Не искам този побъркан тип да е на свобода и да убие и други невинни хора, след като съм могла да го спра. Не бих могла да живея с тази мисъл.

Фароу понечи да възрази, но се отказа. И той самият изпитваше същото. Затова опита по друг начин.

— Нали разбираш, че мъжът от телефонния разговор може просто да ти залага капан, за да те представи като изнудвачка?

— И аз това й казах — обади се Зак.

— Как може да става дума за изнудване, след като картините са истински? — нетърпеливо възкликна Джил.

— Не съм казал, че наистина е изнудване — поясни Фароу, — а само, че може да бъде нагласено да изглежда като такова пред местните власти, които да те арестуват и задържат в затвора, докато мине търгът.

— Така бих направил аз — пак се намеси Зак.

— Както и аз — подкрепи го Фароу, преди Джил да успее да каже нещо. — Тал Крофърд от „Крофърд Интернешънъл“ е най-влиятелният играч, който се очаква за търга във Вегас. Ако той стои зад проблемите ти, ще се сблъскаш и с местните власти, освен с мъжа, който те подслушва. Компанията на Крофърд има солидни връзки в полицията в Невада. Крофърд е голям човек в щата. Знаем, че местното управление е благосклонно към него, благодарение на даренията му от няколко хиляди долара за предизборната кампания. Това почти сигурно означава, че полицаите в щата ще предпочетат да повярват на версията на Крофърд, а не на твоята.

— Законни ли са даренията? — попита Зак.

— Грейс провери документите. Няма нищо нередно.

— Много жалко — каза Зак.

— Да.

— Значи Крофърд е чист? — попита Зак.

Фароу се усмихна заплашително.

— Не е заровил нищо там, където може да го намери „Сейнт Килда“. Засега. Адвокатите му са най-добрите, които могат да бъдат купени с пари.

— Същото важи и за политиците — саркастично добави Зак.

— Нямаме време да се жалваме колко е несправедлив светът — намеси се Джил. — Трябва вече да се обадя на Фароу от собствения си телефон и да прекратя договора си със „Сейнт Килда“. Как се казваше новата ми приятелка?

— Мери — каза Фароу.

— Мери коя?

— Когато си близо до подслушвателното устройство я наричай само Мери — настоя Фароу.

— Добре — съгласи се Грейс. — Обясних й всичко за случая, докато ви слушах как си губите времето.

— Нека Мери заеме мястото на Джил — предложи Зак.

— Прекалено е рисковано — веднага се намеси Джил. — Онзи, който ни следи, сигурно знае как изглеждам.

Зак изруга тихичко, но не оспори думите й. Навсякъде в публичното пространство можеха да се намерят снимки на Джил.

Фароу каза нещо прекалено тихо, за да бъде чуто. Знаеше точно какво изпитва Зак.

— Последен шанс, Джил — обърна се Фароу към нея. — Сигурна ли си, че искаш да се изложиш на опасност след всичко, което чу?

— Да — потвърди тя. — Освен това, ако нещата загрубеят, Зак ще е само на няколко минути, нали така?

А само секунди са достатъчни, за да бъде убит човек.

Всички го знаеха, но никой не го каза на глас.