Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blue Smoke and Murder, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Илвана Гарабедян, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2020 г.)
Издание:
Автор: Елизабет Лоуел
Заглавие: Цената на измамата
Преводач: Илвана Иванова Гарабедян
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Йорданка Траянова
ISBN: 978-954-26-0782-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13485
История
- —Добавяне
7.
Сноубърд, Юта
Дванайсети септември, 13:30 ч.
Рамзи Уърдингтън се намръщи пред компютъра си. Мониторът бе много голям, за да може да разгледа детайлно всеки добре направен фотографски материал. Като участник в множество търгове и собственик на няколко галерии, посветени на изящните изкуства на Запада, Уърдингтън често трябваше да прави преценка въз основа на електронни изображения. Ако дадена творба го заинтригуваше достатъчно, когато я видеше на компютъра си, той можеше да поиска да я види в реален вид, преди да вземе решение дали да купи, да продаде, или да представи въпросната творба.
— Нещо интересно? — попита Джон Кахил.
Уърдингтън вдигна поглед към своя мениджър и от време на време любовник. Кахил не бе ревнив. Нито пък Уърдингтън, поне не и по отношение на секса. Както винаги, Кахил бе облечен нито прекалено официално, нито прекалено небрежно, като облеклото му намекваше за богатство и добро възпитание, без да ги изтъква натрапчиво. Уърдингтън не за първи път си пожелаваше съпругата му да притежава поне половината от неговия усет за стил.
— Не съм сигурен — отвърна сега той. — Снимката очевидно е направена от любител.
Кахил се наведе над рамото му, за да погледне екрана.
— Снимката е лоша, но картината изглежда великолепно. Колко е голяма?
— Не е посочила.
— Тя?
— Джилиън Брек.
— О, по дяволите. Пак ли онази откачалка — разочарова се Кахил.
— Не. Някаква нейна близка явно. Същата фамилия, но различно малко име. Предполагам, че старата дама е починала и Джилиън Брек е наследницата.
Уърдингтън отвори второто изображение. Беше въздействащо, както и първото. Кахил изсумтя отвратено.
— Който и да е художникът, който рисува тези „платна на Дънстан“, би трябвало да се откаже и да започне да използва собственото си име. Достатъчно добър е, за да изкарва прилични пари. С подходящо представяне пред публиката и малко късмет може дори да си живее добре. Много е добър. Както в техническо отношение, така и като сила на въздействие. Рядка комбинация.
Уърдингтън кимна.
На екрана се появи трета картина. Завладяваща красота струеше от суровия пейзаж и надвисналото небе.
— Изпрати ли ги на Лий Дънстан? — попита Кахил.
— Още не. Беше бесен заради онази картина, която Форд Хилхаус му изпрати. По телефона ми се стори, че всеки миг ще получи инфаркт.
— Защо подобни неща стават винаги преди голям търг? — измърмори Кахил.
Партньорът му сви рамене.
— Алчност. Някой знае, че името на Дънстан означава много пари. Иска и той да се възползва.
— Трябвало е по-добре да проучи творчеството му — отбеляза Кахил.
Уърдингтън кимна.
— Да, човешките фигури са нещо необичайно за Дънстан. Всеки фалшификатор го знае. Което означава, че този или е много глупав, или…
— Едва ли — намеси се Кахил. — Познава темата много добре.
— … или тези може наистина да се окажат рисувани от Дънстан.
— Не може да са от Дънстан, докато Лий не каже, че са — изтъкна Кахил.
— Във всеки случай се надявам да можем да задържим положението до търга — заяви шефът му. — Последното, което ни е нужно сега, е да се появят дванайсет прекрасни, вероятно фалшиви платна на Дънстан. И по-малко е стигало да се провали пазарът.
— Какво ще правиш? — попита Кахил.
— Ще измисля нещо.
Партньорът му се засмя тихичко.
— Винаги успяваш.