Елизабет Лоуел
Цената на измамата (68)

68.

Лас Вегас

Шестнайсети септември, 17:19 ч.

Зак прокара пръсти съвсем леко и нежно по долния ръб на картината. Джил си пое дълбоко дъх, издиша, после отново вдиша и подуши долния ъгъл на втората картина.

— Черна светлина — помоли тя.

Зак й подаде лампата. Тя я поднесе косо към ръба на картината.

— Виждаш ли го? — попита тя.

— Изглежда, е добавено, след като боята е изсъхнала — отбеляза Зак.

— Много след това — каза Джил. — Все още мирише леко на маслена боя. От съвременните, бързосъхнещи бои, снабдени с нови бързосъхнещи лакове.

Веднъж открито, мястото с добавена боя се открояваше върху платното като рана върху иначе гладка кожа.

Джейс се приближи плътно до картината и се загледа в нея.

— Прави сте, поправката изглежда нова. Но тя не е от значение.

— Така ли? — скептично възкликна Джил.

— Вероятно оригиналната рамка е била сложена, преди платното да е напълно изсъхнало — обясни Джейс. — Когато наскоро са свалили рамката, за да опънат отново платното, част от боята е паднала. Затова се е наложила поправка. Това със сигурност няма отношение към ценността на картината като цяло. Съмнявам се, че изобщо бихте го забелязали без черната светлина. След като платното отново бъде поставено в рамката, добавката изобщо няма да се вижда.

— Платното може да е било увредено — обади се Зак. — Това би се отразило на цената.

— Ако беше вярно, да. Но документите, които Лий Дънстан представи, не посочват никакви увреждания — изтъкна Джейс.

Зак сви рамене.

— Тогава няма да имате нищо против, ако документирам това за клиента си?

— Да го документирате ли?

Зак извади малкия цифров апарат.

— Никакви снимки — незабавно се обади Джейс. — Всички права за разпространение на изображения остават у наследниците на художника.

— Няма да снимам лицето на картината — каза Зак. — Само тази част, която ще бъде скрита от рамката по време на търга.

Джейс се поколеба, погледна часовника си и каза:

— Моля, побързайте. След две минути имам друга среща.

Зак се наведе и засне добавената боя върху платното при различно осветление.

Пейджърът на колана на Джейс звънна. Той погледна кода и се намръщи.

— Можем сами да излезем оттук — обади се Джил. — Няма нужда да закъснявате заради нас.

— Ако има нужда да се премести платното, някои от помощниците ми ще свърши това — каза Джейс. — Заради застраховката, знаете. Не може всеки да докосва картините.

— Разбира се — съгласи се Джил. — Благодарим ви за отделеното време. Уверявам ви, че клиентът ни ще бъде много заинтересуван от тези картини. Няма нищо по-добро от един нов и изключително богат колекционер, за да се подсили търгът, нали така?

Това бе съкровената мечта на всеки организатор на търг и Джейс го знаеше.

— Всички участници, които отговарят на условията, са добре дошли. — Той се усмихна. — Бихте ли ме извинили…

Докато Джейс бързаше да излезе от стаята, Зак се приближи до другото платно. Черната светлина озари лицето му. Усмивката му изглеждаше демонична в моравото сияние.

Когато Джил понечи да каже нещо, той се наведе и бързо я целуна, а после прошепна в ухото й:

— Нито дума за отпечатъци.

Също като предишното и това платно явно е било поставено в рамка, преди да е изсъхнало напълно, защото и тук имаше добавена боя в долния ъгъл.

Джил се наведе, вдиша дълбоко и каза:

— Същото като другото.

— Да. Искаш ли да се обзаложим, че и причината е била същата? — тихо попита Зак.

— Не бих заложила на противното — каза тя и потръпна, когато вградената светкавица на фотоапарата блесна.

— Дори и във Вегас?

— Особено във Вегас.

— Умница.

— Не го забравяй — каза тя.

— Никога — обеща той.

Веднага щом Зак приключи, те благодариха на помощниците и излязоха от стаята. Когато бе сигурна, че никой не може да ги чуе, Джил се обърна към Зак:

— Как е могъл някой да знае…

Той я прекъсна със страстна целувка.

— Но кога… — започна тя, веднага щом той вдигна глава.

— Не и преди да се озовем под душа. Голи.