Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сейнт Килда (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blue Smoke and Murder, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 20гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2020 г.)

Издание:

Автор: Елизабет Лоуел

Заглавие: Цената на измамата

Преводач: Илвана Иванова Гарабедян

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Йорданка Траянова

ISBN: 978-954-26-0782-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13485

История

  1. —Добавяне

63.

Холивуд

Шестнайсети септември, 15:35 ч.

Скор прочете разпечатката, после още веднъж и след това отново за трети път. Макар лицето му да бе зачервено, ръката му бе доста спокойна, докато оставяше листовете настрани, след което погледна развълнуваната си служителка.

— Е, с това приключваме — каза той и се усмихна насила. — Заслужи си няколко дни почивка. Ще се видим следващия понеделник.

— Да! — извика Ейми толкова енергично, че косата й подскочи.

Втурна се навън и затръшна здраво вратата след себе си, да не би шефът й да си промени решението.

Скор сви юмруци и се загледа мрачно във вратата като човек, който се надява да получи… нещо.

Без значение какво.

Само не и това, с което разполагаше.

Нямаше голям избор. Картините бяха в „Сейнт Килда“, което означаваше, че ще му трябва камион с експлозиви, за да ги унищожи. Изобщо не вярваше, че би могъл да се измъкне невредим от подобна операция, дори не вярваше, че би могъл да се измъкне жив.

Поне Фрост е вън от играта — ядосано си каза Скор. — Браво за нашия отбор.

Лесно ще се добера до онази кучка Брек. Ако успея да я извадя от играта, всичко приключва.

А с нея има само един охранител.

Седя на мястото си дълго време, като кипеше от гняв и мислеше за начините и средствата да инсценира случайна смърт.

Личните му предпочитания клоняха към пожар, но не му се щеше да прибягва до него отново. Отвличане и изхвърляне на трупа също бе вариант. За съжаление, щеше да е нужен повече от един човек за изпълнението. А друг човек означаваше потенциален свидетел за прокурора.

Или потенциален изнудвач.

Удавянето също бе добър вариант, но жертвите бяха доста далеч от дълбок воден басейн. Катастрофата с кола вършеше работа само ако местният съдебен лекар нямаше капка мозък в главата си. Иначе всяка аутопсия би показала, че жертвите са били мъртви преди катастрофата. Обир, при който нещо се обърква фатално, също бе сред изпитаните варианти, но не бе нито първият, нито вторият му избор.

Наистина не искаше „Сейнт Килда“ по дирите си. Говореше се, че ако някой сътрудник на „Сейнт Килда“ загине по време на операция, посланик Стийл си разчиствал сметките с виновните. Винаги.

Независимо колко време би отнело това.

Но само ако има следа, по която да се тръгне.

Скор се замисли дали да не се обади на клиента и да каже: Съжалявам, не мога да го направя. Ето сметката дотук.

Може би това беше най-разумният изход.

И щеше да е пагубно за бизнеса. Когато се разчуеше, че е превърнал един прост обир в истинска касапница, много бързо щеше да загуби богатите си клиенти.

При условие че бизнесът му се крепеше върху репутацията, която си бе създал, напускането на играта не бе сред възможните варианти.

Напълно неподвижен, ако не се броеше пулсиращата вена на врата му, Скор отново премисли всичко, оглеждаше внимателно възможния изход от всеки вариант на действие, преценяваше как най-добре би било да прикрие следите и как би могъл да натопи някой друг да поеме вината пред „Сейнт Килда“ или пред закона.

После отново огледа всички варианти, търсейки нещо, което може би бе пропуснал първия път. Когато гневът го връхлиташе, трябваше да бъде изключително внимателен.

Прочете разпечатката за четвърти път. След още няколко минути размисъл пусна листовете през машината за унищожаване на документи, както и всички други доклади, свързани с този случай. Когато машината превърна всичко в конфети и най-сетне замлъкна, се почувства малко по-спокоен. Използва достъпа си до главния компютър в мрежата, проникна в машините на Ейми и Стив и изтри всичко, свързано със случая.

После изтри и архивите.

А след това почисти и твърдите дискове, на които се пазеха.

Бе използвал достатъчно компютърни файлове пред съда, за да знае, че те са нож с две остриета. Не искаше от този случай да остане и най-малката следа, която би могла да води към него.

Когато се увери, че е унищожил всичко по този случай в компютрите на фирмата, посегна към телефона си. Хвърлянето на прах в очите бе рисковано, но бе най-добрият му шанс да спечели играта.

А той щеше да спечели.

Ненапразно си бе извоювал име в този бизнес.