Елизабет Лоуел
Цената на измамата (57)

57.

Блесинг, Аризона

Шестнайсети септември, 14:30 ч.

Шерифът Нед Пърсел накара Джил и Зак да изчакат двайсет минути пред кабинета му. Двамата седяха на два дървени стола с високи облегалки, също като избягали от час хлапета, които чакат заместник-директора.

Зак се намести на неудобния стол и погледна към рецепционистката, която ръководеше и комуникационния център на шерифа. Табелката на бюрото я представяше като Маргарет Кингстън.

— Дали нещата биха могли да се ускорят, ако ви кажа, че сме наели чартърен самолет, за да дойдем дотук? — попита Джил.

Тонът й бе рязък. Този път тя играеше ролята на лошия в двойката. Зак не вярваше, че тя ще успее да прикрие раздразнението си от патриархалния и религиозен подход на Пърсел към гражданското право.

Рецепционистката вдигна ръка, за да изчакат секунда, после продължи да мести връзките на телефонната централа, да проверява доклади и да предава съобщения на екипите, които изпълняваха различни задачи.

— Казах на шерифа, че сте тук заедно с един мъж — обади се жената най-накрая — и че искате да говорите за баба си, която е починала много отдавна. Въпросът не е от най-спешните.

След тези думи тя отново посвети цялото си внимание на задачи, които бяха по-спешни от нещо, случило се, преди да е била родена.

— Искаме само да прегледаме част от старите архиви на затвора — каза Джил.

— И за това ви е нужен шерифът — обясни рецепционистката.

— Защо? — попита Зак.

— Такъв е редът тук — отвърна жената и вдигна един от телефоните, който звънеше.

Зак понечи да й обясни каква загуба на време е това за всички заинтересовани, но си спомни, че сега той бе прилежно обръснатият добър гражданин и млъкна.

Вратата на вътрешния кабинет се отвори. Нед Пърсел подаде глава и ги изгледа както водопроводчик поглежда запушена тоалетна. Кимна към кабинета си и се обърна към рецепционистката.

— Задръж обажданията ми за няколко минути, миличка.

— Да, сър.

Джил погледна шерифа, който влизаше обратно в стаята си, а после и рецепционистката.

— „Миличка“? В реалния свят това се нарича унизително отношение, в най-добрия случай, и сексуален тормоз, в най-лошия. Освен, разбира се, ако не сте някоя от личните му любимки?

Кингстън не й обърна внимание.

Нито пък шерифът.

— Успокой се, скъпа — обади се тихо Зак. — Шерифът не е искал да обиди никого.

Джил преглътна острата реплика, която бе на езика й, и хвърли на Зак поглед, пълен с обожание.

— Сигурно си прав, захарче.

— Затворете вратата след себе си — каза само шерифът.

Настани се удобно в коженото си кресло с висока облегалка, пресегна се за кутийката диетична кока-кола, която стоеше запотена върху кожения полицейския дневник, и отпи солидна глътка.

Зак погледна Джил.

— Диетична кола? Мисля, че ми беше казала, че шерифът е старейшина в църквата на Светиите от последния ден.

— Наричат диетичната кола „мормонски чай“ — обясни тя. — Не е била измислена по времето, когато Джоузеф Смит получил благата вест, че кафето и чаят са дело на злото, затова много мормони смятат, че газираната напитка е позволена.

Зак затвори вратата.

— Всеки ден научавам нещо ново.

— Искате ли нещо от мен, или просто репетирате някаква комедия? — попита ги Пърсел.

Зак знаеше, че шерифът би предпочел да говори по работа с друг мъж, но много се изкушаваше да остави Джил да поведе разговора, само заради спорта. Познаваше доста мъже от неговото поколение, които още не бяха осъзнали, че и жените са хора. Мъжете като шерифа не бяха непременно глупави или корумпирани — просто бяха със закостенели схващания.

— Последния път, когато Джил е била тук, сте й казали, че пазите архиви от времето, когато баба й Джъстин Брек и Томас Дънстан са били арестувани. За неприлично поведение в нетрезво състояние.

Пърсел кимна, а видът му бе едновременно делови и отегчен — но гледаше Зак с открития и проницателен поглед на човек, който е свикнал да преценява другите. Отново отпи от диетичната си кола.

— Пазите ли още доклада от ареста им? — попита Зак.

— Случаят се оказал по-сериозен от неприлично поведение в нетрезво състояние — каза Пърсел. — Джъстин имала пушка двайсет и втори калибър. Заявила, че любовникът й я заплашвал, затова го простреляла. Той твърди, че тя го е заплашвала. Била е прекалено пияна, за да се прицели добре, слава на бога. Но определено го е стреснала здраво. Куршумите често действат така на хората. — Той остави кутията с безалкохолно. — Нещо друго? Зает съм.

— Били ли са повдигнати обвинения? — попита Зак.

— Разбира се, че са били — заяви Пърсел. — Не можем да оставим една жена просто така да стреля по мъж на главната улица на Блесинг.

— На другите жени може да им щукнат всякакви идеи — мило се обади Джил.

Зак побърза да се намеси:

— Джъстин Брек тук ли е била задържана?

— В стария затвор всъщност — обясни шерифът. Смачка с една ръка алуминиевата кутийка и я метна в коша. — Използвахме го за жените, след като беше построен новият затвор. Имали сме само една-две затворнички. Жените са прекалено заети да се грижат за семействата си, за да се забъркват в неприятности.

Джил измърмори нещо под носа си.

— Каква процедура е била използвана при арестуването им в онези дни? — попита Зак, без да обръща внимание на забележката й за жените в полигамното семейство, които били плодовити като зайци и умни като патици.

— Използвани са най-добрите методи, известни за времето си — заяви Пърсел. — Мъжете в моето семейство винаги са били прогресивни в мисленето си. Снимки, отпечатъци, съдебни защитници, бързи съдебни процеси, всичко, което го има на Изток, го имаме и тук, в Блесинг. Може да сме на края на географската карта, но не сме боси по отношение на закона.

Зак кимна и предупредително стисна Джил за рамото. Имаха нужда от тези архиви, а шерифът държеше ключа.

— Да — съгласи се Зак. — Чувал съм много добри неща за вашия окръг. Сигурно е заради факта че има приемственост между мъжете, които са възпитавани да вършат работата на шерифа правилно.

Джил прехапа здраво език.

Пърсел кимна. Раменете му се отпуснаха.

— Гледаме много сериозно на задълженията си. Малко хора в големите градове го разбират.

— Джъстин Брек била ли е изправена пред съда? — попита Зак.

Шерифът се намръщи.

— Адвокатът й бил достатъчно хитър, за да не иска тя да бъде изправена пред съдебни заседатели. Съдията бил външен човек, нов на поста си. Съжалил Джъстин, защото любовникът й се бил обесил, затова пренебрегнал съвета на баща ми и пуснал тази жена на свобода само след няколко седмици. Но й казал, че ако отново я види в съдебната зала, ще я осъди с цялата строгост на закона. Истинско чудо, но тя го послушала. Никога повече не сме имали неприятности с нея.

— Бихме искали да видим доклада за ареста — помоли Зак.

— Защо?

— Шефът на Зак е бивш федерален съдия, а сега е много влиятелен адвокат — обади се Джил. — Тя ме увери, че тези архиви са публични. Ако не сте съгласен с нея, ще издейства съдебна заповед, преди да успеете да кажете „мормонски чай“.

— Тя ли? — въздъхна Пърсел.

— Да, накъде е тръгнал светът — съчувствено се обади Зак. — Жени съдии и адвокати. Докато се усетим, ще се появят и жени следователи и шерифи.

— Искате ли да се обзаложим от какъв пол ще е човекът, който ще ни донесе съдебната заповед за получаването на архивите? — попита го Джил.

— Успокой се малко, скъпа — намеси се Зак. — Шерифът просто си върши работата. Тя никак не е лесна. Понякога гражданите са по-лоши и от престъпниците.

Пърсел изгледа Зак доста продължително. Каквото и да видя в лицето му, явно наклони везните в тяхна полза. Зак не блъфираше и не обиждаше шерифа на малкия град.

Най-хубавото бе, че Зак държеше изкъсо нахалната госпожица Брек.

— Надявам се да ви провърви повече, отколкото на другите мъже с жените от рода Брек — каза Пърсел, пресегна се за телефона и натисна бутона за вътрешната линия с рецепцията. — Обади се в архива и им кажи, че двама души ще слязат да ровят в прахоляка.