Елизабет Лоуел
Цената на измамата (48)

48.

Таос

Шестнайсети септември, 1:07 ч.

Скор приключи с уринирането в празната бутилка от лимонада, затвори я и я остави до другата, на пода пред дясната предна седалка в микробуса. Когато по-късно напуснеше града, щеше да направи като всички шофьори на камиони на дълги разстояния, които работеха на надница — да изхвърли през прозореца пълните с урина бутилки покрай магистралата.

Провери компютрите си, не научи нищо ново от подслушвателя в телефона на жената и реши, че е време да се захване за работа. Крайно време.

От миризмата на бензин му се гадеше.

Измъкна се от микробуса и се плъзна напред като сянка в нощта. Докато изминаваше краткото разстояние до къщата на Фрост, усещаше в страничния джоб на якето си масивната палка с кръгла топка в единия край, която се удряше в бедрото му. Пистолетът със заглушителя му убиваше на кръста. Бутилката с бензин, която носеше увита в хартиена торба, продължаваше да вони ужасно, както през целия изминал час. Пелетите от пресовани дървени стърготини, които сега крепяха бутилката изправена в торбата, бяха готови да се включат в забавлението.

Никой не го видя как се прехвърли през кирпичената стена.

Стигна бързо до колата, забеляза, че дървените каси са още вътре, и се усмихна. Удари рязко задното стъкло с палката. При удара обезопасеното стъкло се раздроби на лъскави парченца, точно както трябваше. Без остри ръбове, които можеха да срежат плътта.

Алармата се разпищя за няколко кратки секунди, колкото му бяха нужни да запали импровизирания фитил на бензиновата бомба и да метне торбата и бутилката вътре в колата.

Пламъците избухнаха толкова мигновено и яростно, че едва не обгориха лицето му.

Майчице. Следващия път няма да използвам толкова стърготини.

Но сега искаше да е сигурен, че огънят ще се разгори и няма да угасне. Остана в сянката на стената още няколко секунди, колкото да се увери, че пламъците няма да отслабнат.

Огънят пламтеше с такава ярост, че хвърляше сенки като от слабо слънце.

Неочаквано предната врата се отвори. Скор видя отблясък от посребрени коси, измъкна оръжието си и се прицели.

Пистолетът на Фрост гръмна миг преди и Скор да стреля.