Елизабет Лоуел
Цената на измамата (46)

46.

Таос

Петнайсети септември, 20:30 ч.

— Това не се е променило — възмутено отбеляза Зак.

— Кое?

— Лупита няма да идва утре, а Гарлънд би направил всичко, само и само да се отърве от разчистването на масата. — Зак се зае да събира мръсните чинии. — Явно смята, че е под достойнството му.

Джил се засмя.

— Вие двамата откога се преструвате, че не се харесвате? — попита тя и се присъедини към почистването.

— Да се преструваме ли?

— Точно така. Не можете да залъжете никого, освен себе си.

Зак изсипваше остатъците от храната в коша и после оставяше чиниите на плота. Джил отвори съдомиялната и почна да я зарежда.

— Започнах да работя за Фрост през последните си години в колежа — подхвана Зак. — Като неплатен стажант, „който си струва всяко пени“, както обичаше да казва той. Получих първата си заплата едва след шест месеца. Останах пет години. Но… — Той сви рамене. — Нямаше достатъчно място и за двама ни.

— Двама капитани на един кораб са прекалено много — съгласи се тя. — Това е първото, което научаваш на реката.

Зак се усмихна, отвори едно чекмедже и извади стар месингов ключ.

— Ела. Ще те изпратя до стаята ти. Оставих там раницата ти по-рано.

— Ами чантичката ми за кръста?

— Прибрана е в раницата ти. Трябва ли ти?

— Не.

Тя го последва навън в чистия планински въздух. Лек бриз подмяташе окапалите листа по испанските плочки на двора. Плисъкът на фонтан бе като тих смях в мрака.

Зак отвори вратата на малка къщичка за гости и отстъпи встрани, за да влезе Джил. Докато минаваше покрай него, топлината и лекото й ухание накараха тялото му да се напрегне още по-силно.

Затвори вратата зад гърба си. Единствената светлина в стаята идваше от малка ниша, в която беше запалена стара керамична свещ.

— Когато напуснах Фрост — каза Зак, докато окачваше ключа на един пирон на стената, — мислех, че няма да се върна повече. Никога. Един от старите съдружници на Фрост ме нае в ЦРУ като консултант по международната търговия с предмети на изкуството.

— Не би ми хрумнало, че ЦРУ може да се занимава с изкуство — подхвърли Джил и отиде до камината.

— Много грешиш. В търговията с изкуство има замесена голяма доза дипломация и международно разузнаване. Само руснаците например перат милиони долари чрез престижни аукционни къщи в Лондон и Ню Йорк.

В мрака проблесна дълга клечка. Джил поднесе пламъчето към сухите подпалки и тънките клонки в камината.

— А какво стана с изкуството заради самото изкуство? — попита тя, когато се изправи.

— Сблъска се с реалността. — Зак направи няколко крачки и се озова до нея и грациозния танц на пламъците. — Но и като бюрократ не бях по-щастлив, отколкото като момче за всичко на един арогантен гений. Затова, когато посланик Стийл ми предложи да работя за него по определени задачи, веднага приех.

Джил се обърна и погледна към Зак. Огледа го внимателно.

Видяното й хареса.

— Какво? — попита той. — Да не би носът ми да е наопаки?

— Не съм чела досието ти, така че съм в по-неизгодна позиция.

Очите му с цвета на уиски бяха почти златисти под светлината на огъня.

— Не си пропуснала нищо важно.

— Относно работата — може би. Но колкото до забавленията…? — Тя зачака.

Той замръзна. Осезателният спомен за докосването на настръхналите й зърна изгаряше съзнанието му като огън.

— Питай каквото искаш. — Гласът му излезе прекалено дрезгав, но не можеше да промени този факт, както не можеше да овладее и пулсирането в джинсите си, които му отесняваха с всеки удар на сърцето му.

— Обвързан ли си с нещо друго, освен със „Сейнт Килда“ и със стари американски коли? — попита Джил.

— С какво например?

— С жена.

— Не. А ти?

— Предпочитам мъжете.

— В множествено число? — попита той направо.

— Мисля, че и един като теб ми стига. — Вероятно един като теб ще ми дойде в повече — призна си мислено тя, — но пък докато го разбера, ще бъде страхотно приключение.

Точно както й харесваше.

Зак обви с ръка тила на Джил и я придърпа към себе си, а после още малко, докато почувства тялото й плътно до себе си от устните до коленете си.

— Дали си мислиш за онова, за което се надявам да си мислиш? — попита той.

— Ако надеждите ти включват двама ни и едно легло, да.

— Легло, под, стена, каквото и да е. Не съм придирчив.

— Възбуден си — прошепна тя във врата му, — което те прави непридирчив.

И прекалено изкусителен, за да откажа.

Чувството, което изпита, когато езикът й лекичко го докосна, накъса дишането му.

— Караш ме да забравям лекцията за опасностите при смесването на работата с удоволствието.

— Спускането по реката е моя страст и работа едновременно. Какво лошо има в това?

— Проклет да съм, ако знам.

Джил се повдигна на пръсти, когато ръцете му я обгърнаха. Целувката бе като Зак — силна, страстна, напрегната и възбуждаща, също като мига, в който бързеите подемаха сала.

Целият гняв и страхът, които Джил се мъчеше да овладее, откакто бе намерила изтърбушената си кола, сега пламнаха в страст. Гладът, който изпитваше, не можеше да се сравни с нищо, изпитано досега. След като бе задоволила първоначалното си любопитство в колежа, рядко бе имала любовници. Реката бе много по-вълнуваща от всеки мъж.

Досега.

Зак почувства разпалващата се у нея страст, чу дрезгавия звук, изтръгнал се от гърлото й, и забрави всичко, освен вкуса, топлината, кожата й под ръцете и езика си.

Леглото бе в другия край на стаята.

Прекалено далеч.

Захвърли блузата й през рамо и се наведе към настръхналите й зърна, които го подлудяваха още от вечерята. Докато поемаше едното с устни, усети хладния въздух в стаята с гърба си, когато тя свали ризата му и я пусна встрани.

Докосването на ръцете й до ципа на джинсите му го накара да потръпне от страст.

— Презерватив — успя да каже той.

— Къде? — попита тя, допряла устни до голите му гърди, докато лекичко гризваше от плътта му.

— В задния джоб.

— Надявах се да е отпред.

Смехът му се превърна в стенание, когато едната й ръка разкопча ципа му, а другата с бавно опипване търсеше презерватив в задния джоб.

— Обичаш да дразниш — каза той.

— Заслужава си да те подразни човек.

Одобрението в гласа й и ласките на ръката й едва не го накараха да загуби самообладание на мига.

— Другият джоб — дрезгаво се обади той.

Ръката й се плъзна под бельото му и само след секунди се озова обвита около него. Той измърмори нещо с надебелял и прегракнал глас, докато пръстите, а после и устните й го галеха.

— Край — отсече той. — Стига толкова игри.

Само след секунди Джил се озова гола и легнала по гръб пред огъня. Зак коленичи между краката й, сложи презерватива на мястото му и провери с пръст колко е разгорещена. Влагата, която усети, и уханието на възбудата й го накараха да благодари на бога, че вече е на колене, защото иначе сега щеше да падне. Тя беше влажна, гореща и стегната, кожата й бе пламнала от страстта, ханшът й се повдигаше да срещне докосването му.

Опита се да проникне нежно в нея, но беше прекалено късно. Тя бе твърде разпалена за още закачки, както и той. Само стегна мускули и проникна в нея с един рязък тласък, изпълвайки я.

От гърлото на Джил се изтръгна задавен вик и Зак замръзна абсолютно неподвижен.

— Прекалено рано ли беше? — попита той през стиснати зъби.

Тя не отговори и той понечи да се измъкне. Тогава усети ритмичното пулсиране на оргазма й да го обгръща, да го гали и да го понася отвъд ръба. Започна да се движи в нея уверено, дълбоко, бързо и после потрепери, и не спря, докато светът не потъна в мрак.

Зак не знаеше колко време е минало, преди да усети отново огъня, който пропукваше наблизо, докосването на дланите на Джил върху гърба му, мекотата и силата на тялото й под своето.

— Ще те смачкам — отрони той.

Тя се засмя задъхано.

— Да, но ми харесва. Което е хубаво, защото у теб има много за харесване.

Той я целуна по шията, после се търкулна настрани, като я повлече със себе си, все така потънал в нея.

— Съжалявам. Обикновено не свършвам толкова бързо.

— Аз изобщо рядко свършвам — отвърна тя, като се протегна върху гърдите му и въздъхна. — Още се чудя какво стана. И как да го повторя.

Той лениво прокара пръсти по гръбнака й и надолу между стегнатите полукълба на сексапилното й дупе, а после и още по-ниско, където все още бе гореща и влажна.

Дишането й се накъса.

— Зак?

— Ммм?

— Не е ли прекалено рано?

— Не и за теб.

Понечи да го попита какво има предвид, но откри, че не може да диша. Можеше само да отвърне на нежните ласки на пръстите му, на натиска, отъркването, плъзгането и нежното отдръпване, докато огънят изпод пръстите му не обхвана цялото й тяло.

Той се усмихна, когато почувства оргазма й. Когато тя най-сетне застина и остана да лежи безпомощна върху него, той най-накрая се измъкна от нея.

Тя само изръмжа като сърдито коте.

Той се засмя и я вдигна на крака.

— Време е за леглото.

Тя се прозя.

— Тук ми харесва повече.

— На сутринта ще си ми благодарна.

— И в момента съм ти безкрайно благодарна.

Зак грабна джинсите си, измъкна от джоба още презервативи и я погледна.

— Надявам се, че не ти се спи особено, защото искам да опитам още доста неща.

Джил го погледна и се усмихна лениво и предизвикателно.

— Къде?

— Навсякъде.