Елизабет Лоуел
Цената на измамата (38)

38.

Карсън Сити, Невада

Петнайсети септември, 17 ч.

Докато стоеше редом с губернатора на Невада, Тал Крофърд отново се замисли с одобрение за безукорния стил на съпругата си. Застаналата до него, Кейтлин излъчваше едновременно спокойствие и загрижено внимание, очите й бяха приковани в губернатора и сякаш не забелязваше купищата камери и микрофони, които бяха насочени към политика. Прическата й бе елегантна и в същото време обикновена и напълно подхождаше на дама, която е постигнала вътрешен мир. Нежна усмивка озаряваше идеално оформените й с червило устни. Усмивката, както и всичко останало във вида й — от стилните обувки на висок ток, до сакото в пастелни тонове и подходящата пола — бе подбрано с много вкус и специално за камерите. Не беше прекалено крещящо, нито старомодно, просто беше изискано.

Най-добрата инвестиция, която някога съм правил.

Тал за малко да се ухили при тази мисъл, но успя да запази благото изражение на лицето си, докато слушаше театралната реч, която бе толкова важна част от политиката.

А политиката бе ужасно важна за богатството му.

— Дами и господа от пресата — обърна се към събраните хора губернатор Ролинс, — за мен е удоволствие да обявя, че един от нашите съграждани, господин Талбърт Крофърд, скоро ще дари на великия щат Невада най-ценната колекция от пейзажи от Запада, ставала някога публично достояние.

Групичката културни светила, застанали зад губернатора, заръкопляскаха възторжено.

Тал се мъчеше да изглежда така, сякаш новите му каубойски ботуши изобщо не му убиват. Но му убиваха.

Нямам представа как издържа Кейтлин с онези смешни обувки, които носи. Аз щях да осакатея след две крачки.

— Е, аз лично не разбирам много от изкуство — увери избирателите си губернаторът, — но определено знам какво ми харесва. И наистина много харесвам картините на Томас Дънстан, най-големия художник, който Западът е раждал някога.

Последваха нови аплодисменти.

— Това е наистина забележителен ден в културната история на нашия щат — продължи губернаторът.

Хората зад него кимаха и се усмихваха възторжено като деца по Коледа. Вълнението, което изпитваха, бе искрено, а не специално заради камерите.

— С дарението на тази великолепна колекция, както и с платната на Дънстан, които Тал възнамерява да купи на предстоящия търг в Лас Вегас, нашият прекрасен щат ще притежава петнайсет от големите творби на един артистичен гений, безспорно най-значимия човек, който някога е рисувал нашия див и красив щат. Това е с цяла дузина повече от която и да е обществена музейна сбирка или частна колекция!

Кейтлин слушаше аплодисментите и се молеше всичко да мине по план в Лас Вегас.

Ще мине.

Трябва.

Но тревогата й изобщо не личеше в езика на тялото й. Една дама на публично място трябваше винаги да бъде спокойна, грациозна и скромна.

— С тази колекция — продължаваше губернаторът — нашият щат вече може да претендира за званието културен лидер на Запада. Новият щатски музей, който строим, ще бъде като магнит за почитателите на културата от всички краища на великата ни страна.

Кейтлин се включи в откъслечните ръкопляскания, които се разнесоха откъм хората, събрани пред стъпалата на щатския съд.

Проблеснаха светкавици на фотоапарати.

Губернаторът се усмихна и се обърна към Тал.

— От името на гражданите на великия щат Невада искам да ви благодаря за щедростта.

Камерите и микрофоните се насочиха към Крофърд.

— Удоволствието е мое, губернаторе — провлачено подхвана Тал. — Господ е сметнал за угодно да ме дари със състояние, с което да се отплатя поне отчасти за онова, за което съм задължен на нашата велика нация. Освен на губернатор Ролинс, искам да благодаря и на сенатор Пат Хийли. Той ми помогна много в осъществяването на този проект. Много сме щастливи, че той се грижи за интересите ни във Вашингтон. — Тал се усмихна като малко момче, заловено да краде курабийки. — Трябва да си призная, че ако не бяха усилията на тези двама добри граждани, аз едва ли щях да склоня да се разделя с моите картини на Дънстан, да не говорим за цялата ми колекция от произведения на западното изкуство.

Усмивката на Кейтлин замръзна в грациозна извивка, докато тя ръкопляскаше, политиците се усмихваха, а светкавиците на фотоапаратите запечатваха заслепяващите си послания за слава. Продължи да се усмихва и когато Тал заговори за непоколебимата преданост към обществото на губернатора и сенатора, за важността на западното изкуство и как светът постепенно започвал да признава величието, което винаги е било присъщо на художници като Томас Дънстан.

В речта му нямаше изненади за Кейтлин. Тя лично бе одобрила всяка дума, всяко ударение и всяка пауза за публиката. Сега оставаше само да се моли Тал да не обърка нещо и да се държи като истинска акула в бизнеса, какъвто бе по рождение и призвание.

— Когато този музей е готов и отвори врати за гражданите, милиони хора ще могат да се наслаждават на картините на Томас Дънстан — говореше Тал. — И точно тук, в този момент, аз искам да отправя предизвикателство към другите колекционери на западно изкуство да надминат моето дарение с творби от собствените си колекции. Конкуренцията е част от нашия славен начин на живот, затова ги приканвам да дойдат на търга в Лас Вегас тази неделя и да наддаваме един срещу друг за единствените картини на Томас Дънстан, които се появяват на пазара от десетилетия насам. Обещавам ви, че ще прославим името на Невада и ще поставим нови рекорди при продажбата на един велик художник на Запада!

Аплодисментите бяха много и възторжени. Очевидно културният елит на Невада имаше големи надежди за бъдещето на Карсън Сити като нов център на западното изкуство.

Тал се ухили и отстъпи назад, предоставяйки микрофона отново на губернатора.

— Благодаря ти, Тал — каза политикът и отново се обърна към струпаните отпред камери. — Наша отговорност и приятно задължение е да се погрижим културното ни наследство тук, в Запада, да бъде защитено и да получи своето достойно място, така, както нашите братя на изток от река Хъдсън се грижат за своите регионални творци. Отдавна очакваме този ден, но сега нашият ред дойде. Великият щат Невада ще бъде лидер в новата западна култура!

Ръкоплясканията бяха бурни и продължителни.

Усмивката на Кейтлин стана още по-сияйна, докато стоеше до Тал и ръкопляскаше на тълпата, която пък аплодираше него.

Почти свърши.

Почти.

Продължи да се усмихва и да ръкопляска, както и да се моли търгът да приключи.