Елизабет Лоуел
Цената на измамата (25)

25.

Холивуд

Петнайсети септември, 4 ч.

Скор се събуди от алармата на компютъра си. Беше настроена да звъни на всеки кръгъл час. Малко по-често, отколкото му се обаждаше клиентът.

Бе престанал да вдига телефона. Даже и след изнурителната тренировка пак се опасяваше, че ще си изпусне нервите. Този клиент бе прекалено важен, за да му крещи.

Претърколи се и погледна компютъра на нощното си шкафче. Натисна бутона за обновяване на страницата и зачака да види новите данни. Една червена линия, завършваща със стрелка показваше движението на Джил Брек върху картата на Аризона.

Още се движи.

По дяволите. Какво правят — да не са решили да посрещнат изгрева на ръба на Гранд Каньон?

Дали картините са у тях? Или са ги скрили на същото място, където ги е прибрала и старата дама?

Той седна в леглото, пресегна се към друг компютър и натисна бутона за прослушване на сателитния подслушвател, като търсеше определени думи.

Слава богу, че имаме компютри. Няма нищо по-досадно и затъпяващо от това да стоиш до някое подслушвателно устройство и да чакаш да чуеш нещо различно от глупости.

Компютрите му позволяваха да мине направо към съществената част.

Е, понякога. Точно сега имаше само шум… и кънтри музика като фон. Където и да държеше телефона си Джил, явно бе прекалено далеч, за да има полза от него.

Или пък двамата с оперативния работник вече не си говореха.

Ако Скор бе на неговото място, щеше да е направо бесен, че клиентът му виси на главата и наблюдава всеки негов ход. Но пък така Джил бе по-лесна мишена, което означаваше, че засега Скор нямаше от какво да се оплаче.

Трябваше само да държи настрана тези картини, докато мине търгът.

Четири дена.

Прозя се, изпита желание да се върне пак в леглото, но знаеше, че не може да рискува. Ако Джил бе взела картините със себе си — а трябваше да предположи, че е така, защото това бе най-лошият възможен сценарий — той трябваше да ги открадне или унищожи преди търга.

След още една прозявка той се обади на самолетна компания, която предлагаше услугите си денонощно, и се зае да харчи хиляди долари за сметка на клиента си, за да наеме чартърен полет от Бърбанк.

Можеше да спи и в самолета.