Елизабет Лоуел
Цената на измамата (24)

24.

Ранчото Брек

Четиринайсети септември, 14:07 ч.

Вътре в хижата Зак разговаряше с Грейс по собствения си телефон, докато Фароу се освободи. Грейс направо преливаше от съчувствие към положението, в което се бе озовал Зак. В гласа й звучеше смях.

— … и от онова, което подразбирам от думите на Джо в разговора им — весело продължаваше тя, — Джил ще зареже всичко, ако се опитаме да я скрием някъде. Джо повече слуша, отколкото говори. Добре ще му се отрази. Сега вече има дъщеричка и ще трябва да се научи да овладява покровителствените си импулси.

— Поздравления за бебето и недей да се надяваш прекалено, че Фароу ще отстъпи.

— О, не съм много сигурна. Вече се съгласява с Джил. Тя заминава с картините.

Зак си каза, че е ядосан.

Беше лъжа.

И той го знаеше.

— Нека поговоря с Джо — каза Зак.

— Няма да си промени решението.

— Мислиш ли? — саркастично отвърна той.

Грейс се засмя и подаде телефона на съпруга си.

— Искаш да се махнеш от случая ли? — попита направо Фароу.

— Не. Нужен съм ти.

— Бодигардовете не са чак такава рядкост.

— Тези, които са научили всичко за изкуството на Запада лично от Гарлънд Фрост, са рядкост.

Мълчание. После Фароу каза:

— Значи картините ти харесват.

— Много.

— Толкова, че би убил заради тях?

— Лично аз — не. Някой друг — категорично, да. Но пък много трудно ще се докаже произходът им. Ако „Сейнт Килда“ се надява на част от продажната цена, за да покрие разходите по тази операция, може да се окажете с празни ръце.

— Джил спаси живота на Лейн на реката. Можеш да искаш каквото ти е нужно, когато и където ти потрябва. Ако „Сейнт Килда“ разполага с него, твое е.

Зак се усмихна и започна да изрежда.