Елизабет Лоуел
Цената на измамата (21)

21.

Холивуд

Четиринайсети септември, 13:50 ч.

Скор тъкмо бе изпратил един нов богат клиент от кабинета си, когато вътре нахлу Ейми и едва не тръшна вратата зад гърба си. Зелените връхчета на косата й потрепваха ядно.

— Следващия път, когато ми наредиш да свърша нещо незабавно — започна тя, — поне отговаряй на обажданията ми.

Той овладя нервите си, преди да скочи и да я пребие. Нуждаеше се от главата на Ейми там, където си беше — на раменете й. Открай време си беше избухлив по характер, но напоследък всичко висеше на косъм.

Стероидите.

Не. Аз командвам стероидите си, не те мен. Онзи проклет случай „Брек“ ми лази по нервите.

— Локаторът на Брек се е придвижил на около пет километра от първоначалното си положение — докладва тя.

— Какво има там?

— Според картата, която ми даде, едно голямо нищо. Пустош в Аризона.

В главата на Скор прозвучаха загадъчните думи на Модести.

Тази къща е построена от пионери, хора, които са живели сами и са защитавали себе си. Те са си направили скривалища, които дори индианците не са могли да открият.

— Нещо от подслушвателя? — попита той.

— Нищо повече от онова, което вече ти дадох. Обектът сигурно е далеч от сателитния си телефон.

Скор погледна графика си, изруга под нос и отново си пожела да знае какво е намислила онази жена.

Точно сега никак не му се напускаше Холивуд.

А не можеше да си позволи да оплеска случая „Брек“. Точно този клиент му беше много важен.

— Докладвай ми, ако се появи нещо на подслушвателя — нареди той — или ако напусне границите на ранчото. И ще получиш бонус, ако измъкнеш нещо съществено от телефона.

— Уточни какво означава „съществено“.

— Ще разбера, когато ми го кажеш.