Елизабет Лоуел
Цената на измамата (19)

19.

Рино

Четиринайсети септември, 13:38 ч.

Кейтлин Крофърд откъсна поглед от компютъра в домашния си кабинет, когато съпругът й влезе. Той изглеждаше не на място сред елегантните модерни мебели, които тя обичаше. Беше облечен като пременен в новите си дрехи каубой, който никога не се е качвал на кон. За десетте години на брака им тя все още не бе свикнала с гардероба му. Но се бе научила да го приема.

Един богат мъж имаше право на някои странности.

А не по-малко странно бе и това, че Тал я бе избрал за своя трета съпруга само защото произхождаше от семейство от висшето общество в Пасадена, което вече не можеше да поддържа статуса си. Беше я получил така, както и картините си, харесваше му да парадира с високата й „класа“ пред приятелите и бизнес партньорите си, но продължаваше да носи смешните си каубойски ботуши и кожени вратовръзки.

И да губи пари.

Има много за губене — напомни си тя сама. — Всеки, който може да си позволи платна на Полък и Пикасо, разполага с повече пари, отколкото може да похарчи.

Майката на Кейтлин не бе възпитала глупави дъщери. Кейтлин може и да не познаваше в подробности бизнес сделките на съпруга си, но бе наела човек, който да следи банковите му сметки. Интересуваха я парите в брой. При положение че бе израснала в аристократично, но бедно семейство в богаташки квартал, тя отлично знаеше кое кара света да се върти.

Не беше сексът.

Но съпругът й никак не я улесняваше в задачата й да разбере какви са сметките му. Тал бе старомоден не само по отношение на облеклото си. Тя разполагаше с отделна сметка за домакинството, която той щедро пълнеше, но никога не споделяше дали бизнесът му върви добре, или тя трябва да ограничи харченето. Ако не бяха откъслечни слухове и клюки, тя изобщо нямаше да разбере, че федералните данъчни служители са се заели да преглеждат много подробно някои негови бизнес сделки. Не знаеше защо, нито доколко основателни бяха мотивите на властите. Но бе научила достатъчно, за да се страхува.

Ако Тал потънеше, и тя щеше да затъне с него.

— Как мина срещата с Лий Дънстан? — попита Кейтлин. Гласът й бе приветлив, усмивката — топла, а стомахът й бе свит на топка.

— Казах ти да не се притесняваш за нищо, миличка. За всичко съм се погрижил. Скоро данъчните ще подгонят някой друг.

Тя едва се сдържа да не изругае гласно. Или да запищи. Преди година и половина шефът на счетоводната кантора, която Тал използваше за бизнеса и личните си сметки, бе обвинен, съден и пратен в затвора за измама, като остави зад гърба си финансов хаос, който служителите на данъчните власти още обработваха и търсеха дължими данъци за необявени печалби.

— Радвам се да го чуя — каза тя сега, усмихвайки се през стиснати зъби.

Искаше й се да вярва в това. Но Тал никога не разговаряше за бизнеса с нея и така тя оставаше насаме с непоносимия си страх да не се окаже отново бедна.

— Искаш ли да прегледаш списъка с гости за партито след търга? — попита тя.

— Предпочитам да ме набият с камшик.

Кейтлин очакваше подобен отговор. Тал се бе оженил за нея, за да придаде блясък на дома му, на партитата и на репутацията му. Тъй като бе родена и възпитана да стане съпруга на богат мъж, тя бе много добра в това отношение. Понеже не бе свикнала да пилее пари на вятъра, бе ограничила списъка с гости до хора, които можеха да бъдат полезни на Тал в различните му бизнес начинания и се бе отървала от всички изпаднали негови роднини и стари познати. Той нямаше да забележи липсата им, освен ако някой не я изтъкнеше специално.

Спестените пари щяха да заминат право в личната й банкова сметка, заедно с всичко, което успееше да отмъкне от сметката за домакинството.

Една жена, която е омъжена за по-възрастен мъж, трябва да се грижи за себе си. Макар Тал никога да не би си признал, той вече не бе толкова пъргав като преди пет години. Нито дори като миналата година.

— Тогава няма да те отегчавам с подробности за партито — усмихна се Кейтлин.

— Имаш ли нужда от още пари за домакинството?

— Нима някога са ми били достатъчно?

Тал се засмя и измъкна чекова книжка от задния джоб на джинсите си.

— Петдесет ще стигнат ли?

— Шейсет?

— По дяволите, тези забавления стават все по-скъпи.

— А ти продължаваш да завързваш полезни бизнес контакти и да печелиш от тях.

Той се засмя отново.

— Хвана ме натясно. Шейсет да бъдат.

Все така усмихнат, той написа на жена си чек за шейсет хиляди долара. Тя струваше и двойно повече.

Човек не можеше да си купи класа, но можеше да се ожени за нея.