Елизабет Лоуел
Цената на измамата (14)

14.

Сан Диего, Калифорния

Тринайсети септември, 23:28 ч.

Грейс вдигна телефона на Фароу, видя кой го търси и включи заглушителя на честотата, преди да натисне бутона за високоговорителя.

— Обажда се Грейс. Джо е зает да шофира.

— Толкова натоварен ли е трафикът по това време? — попита с ясен глас Стийл.

— Не е заради трафика, а заради факта че тя ражда! — високо се обади Фароу. — Лейн, колко време мина от последната контракция?

— Две минути и двайсет и осем секунди. — Гласът на Лейн бе напрегнат, плътен. Като на Фароу. — Как си, мамо?

— Ще млъкнете ли и двамата? — любезно им отговори Грейс. — Не мога да чуя посланика. И намали малко, освен ако не искаш полицейски ескорт.

Изненадващо топлият смях на Стийл се разнесе от високоговорителя.

— Явно всичко е под контрол, нали, съдия?

— Да, но не си личи, ако слушаш двамата мъже до мен. Лекарят ми вече е на път към болницата, екипът е готов, а явно и бебето. Какво ти трябва?

— Джилиън Брек се обади преди малко и търсеше Джо.

— Какво? — обади се Лейн. — Тя добре ли е? Да не е ранена? Има ли…

— Стегни се, Лейн — намеси се Фароу. Знаеше, че синът му се бе увлякъл по Джил — кой ли нормален млад мъж не би го сторил? — но това не бе важно. — Къде е тя?

— Мескит, Невада. Хотел „Еврика“. Стая четиристотин трийсет и пет. За момента е в безопасност. Получила е смъртна заплаха.

— Фантастично — възкликна Фароу, докато оглеждаше внимателно кръстовището, преди да профучи на жълто, което вече преминаваше в червено. Джипът „Мерцедес“ изрева доволно. — Едно зло никога не идва само.

Грейс понечи да каже нещо, но замлъкна, когато коремът й се присви силно, болезнено и продължително, изтласквайки бебето по-близо до момента на раждането.

— Времето — обърна се тя към Лейн през стиснати зъби.

— О, боже — възкликна Лейн с изтънял глас. — Стават прекалено чести!

И Грейс мислеше така. Това бебе явно много бързаше. Знаеше, че при повечето жени второто дете се ражда много по-бързо от първото, но тъй като между двете й бременности имаше разлика от шестнайсет години, не очакваше, че правилото ще важи и за нея.

— Зак Балфур е най-близкият ни свободен оперативен работник — каза Стийл. — Докато не разберем какво точно е естеството на заплахата, е добре да изпратим интелигентен бодигард.

Фароу изсумтя.

— Добре. Харесвам стила на Зак. Но последния път, когато се чухме с него, той се стягаше за ваканция. Да не е променил намеренията си?

— Не, аз ги промених. Беше само на четирийсет мили от Мескит, Невада, и на сутринта се канеше да тръгне на юг. Сега пътува на север.

— Напълно ме устройва.

— Съмнявам се, че устройва него — иронично отбеляза Стийл, — но въпреки това е на път към госпожица Брек.

Фароу се усмихна леко.

— Да не си го измъкнал от леглото?

— Тъкмо се съвземаше след мисията като придружител на Диди Брайтлинг.

— Господи. Дайте му двойна надница. И всичко, каквото е нужно. Само да стигне до Джил бързо.

— Виждал съм го как кара — каза посланикът. — Ще стигне бързо.

Фароу намали за поредния червен светофар, огледа кръстовището, профуча, без да спре, и зави рязко надясно.

— Почти стигнахме до входа за спешни случаи в болницата. Дай ми номера на хотелската стая на Джил. Ще й се обадя, докато приемат Грейс.

— Мога аз да й се обадя и… — започна Лейн.

— Засичай времето на контракциите! — викнаха едновременно Фароу и Грейс.

Стийл продиктува номера на Джил високо и отсечено.

— Колко продължи тази контракция? — попита Фароу, без да откъсва очи от входа на болницата, към който се приближаваше стремително.

— Не е… свършила… още — каза жена му с напрегнат глас.

— По дяволите — обади се Стийл. — Аз ще говоря с Джил.

— Не — отговори Фароу и се облегна на клаксона на джипа, за да събере дежурния екип на входа, докато спираше плавно пред големите стъклени врати на болницата. — Длъжник съм й. Тази операция е за моя сметка.

— За сметка на „Сейнт Килда“ е. Имам планове за Лейн — отвърна му Стийл. — А сега опитай нещо ново и бъди разумен. Грейс се нуждае от теб повече, отколкото…

— Мога да говоря с Джил и да помагам на Грейс при напъването едновременно — прекъсна го Фароу.

— Само го направи и ще се наложи хирург да изважда телефона от задника ти — отвърна жена му.

Стийл едва се сдържа да не се засмее гласно.

Фароу се засмя.

— Това е моето крехко и нежно цвете, което познавам и обичам. Ето го и медицинския екип. Аз ще се обадя на Джил.

Затвори телефона, погледна Лейн и хората, които бързо приближаваха към тях, и каза:

— Помогни на майка си и отговаряй на въпросите им, докато аз говоря с Джил.

— Разбира се.

Фароу не каза нищо. Вече набираше номера в хотела на Джил.