Елизабет Лоуел
Цената на измамата (11)

11.

Хотел „Еврика“

Тринайсети септември, 19 ч.

Когато се стъмни напълно, Скор най-сетне се размърда на наблюдателния си пост в задната част на микробуса. Очуканият джип на госпожица Брек си беше на същото място вече четири часа и събираше прахоляк.

Той самият събираше прахоляк от сутринта. Беше свикнал с всички нужни за успешното следене процедури, но те не му се нравеха. Поглъщането на студени сандвичи и пикаенето в празни бутилки от безалкохолно омръзваше много бързо.

Беше му особено трудно да чака, като знаеше, че картините са заключени в онзи джип с очукани ламарини само на петнайсет метра от него. Тя не бе взела нищо обемисто със себе си, нито пък бе изпратила пиколото за допълнителен багаж.

Скор потисна прозявката си, погледна си часовника, а после се озърна за пазача, чиято досадна работа бе да обикаля из паркинга по осем часа пет дни в седмицата. Човекът явно бе решил да спести амортизация на гумите си, защото бе паркирал малката си открита количка и пиеше кафе, като използваше един от големите камиони за завет.

Когато Скор се премести отпред и отвори шофьорската врата на микробуса си, вятърът за малко да изтръгне дръжката от ръката му.

— Мамка му — изруга той.

Вятърът бе не само силен, но и много студен. Нищо чудно, че пазачът не обикаляше наоколо с откритата си количка.

Ако някой ми каже, че трябва да мръзна в този вятър за минимална надница, бих го пратил по дяволите.

Макар че на паркинга бе тъмно заради много раздалечените лампи, които светеха едва-едва, Скор си нахлузи плетена шапка, която смъкна чак до веждите. Така прикриваше цвета на косата си, а и ушите му бяха на топло. Напъха мачете под дългото до бедрата му кожено яке, като много внимаваше завитият край на острието да не стигне по погрешка до слабините му. Любимият му „шперц“ вече бе в специалния вътрешен джоб и гореше от нетърпение да бъде използван върху заключената кола.

Отиде до джипа на Брек. Както бе и предположил от начина, по който го бе заключила, колата бе с механична, а не с електронна ключалка.

Фасулска работа.

Измъкна дългата и тънка пластина от вътрешния си джоб, пъхна я покрай стъклото на шофьорската врата, понамести я леко и дръпна силно бравата.

Никаква аларма.

Никой не гледаше в неговата посока.

Отне му по-малко от минута, за да се увери, че в джипа нямаше никакви картини.

По дяволите, щеше да е прекалено лесно.

Но под седалката намери сателитен телефон, стар, колкото и колата. Също като нея, и той още работеше.

Скри сателитния телефон под якето си и се върна в микробуса си. Отвори плъзгащата се странична врата, вмъкна се вътре и я затвори след себе си. И от двете страни на микробуса имаше рафтове, на които бяха закрепени множество метални кутии — от най-малки, с размер на човешка длан, до такива, които можеха да поберат автомат. Избра една кутия, включи малкото си фенерче и бързо огледа съдържанието. Проследяващи и подслушвателни устройства с най-различни размери бяха подредени в специално изрязани гнезда от стиропор. Отвори сателитния телефон на Джил, огледа батерията му и поклати глава.

Измъкна друга метална кутия. Подслушвателните устройства тук бяха поставени в собствени батерии.

Скъпички са.

Но всичко е за сметка на клиента.

Едно от по-скъпите устройства щеше да свърши работа за телефона на Джил. Извади старата батерия, сложи на мястото й новата, подобрена версия и отвори специален компютър. Свърза двете устройства, провери данните и се увери, че проследяващото устройство работи. Измърмори нещо тихичко до телефона, провери дали подслушвателят е наред и реши, че всичко е готово. Едва ли по всяко време щеше да чува всичко, освен ако тя не държеше апарата на около метър разстояние от себе си, но активиращото се от гласа подслушвателно устройство бе част от единствения комплект от локатор и батерия, който можеше да се побере в стария модел на телефона й.

Ако е достатъчно хитра и се измъкне, клиентът ми ще е похарчил напразно малко пари. Никакъв проблем. Клиентите са въшливи от пари.

Ако тя тръгне след картините, тогава ще имам точните координати на мястото.

Като цяло, това бе по-сигурен и много по-малко опасен начин, отколкото ако се опита да измъкне истината от нея с бой.

Върна обратно по местата им всички кутии, прибра телефона в якето си и се върна до малкия джип. Просто за да се увери, че госпожица Брек не е скрила нещо, измъкна лампичката от тавана на колата и разряза с мачетето седалките.

Нищо.

Нищо и под резервната гума, от която също отряза няколко парчета.

За малко да пробие дупки и в кутиите с моторно масло от дясната страна на колата, но реши, че не иска да оставя следи чак до микробуса си.

Къде са картините?

Не ги взе със себе си в хотела. Дори и навити на руло няма как да се поберат в малката чантичка, която носи на кръста си.

А вталеното яке, което носеше върху джинсите, не оставя много място за друго, освен за тялото й отдолу. Бюстът й не е нещо особено, но пък има секси походка.

Погледна към пазача — още пиеше кафе. Движейки се бързо, но не толкова, че да привлече нечие внимание, Скор се върна до микробуса си за още няколко неща и отново се зае с джипа.

Сценични декори. Господи. Трябвало е да стана продуцент.

Докато работеше, той не изпускаше от поглед паркинга. Ако хитрата госпожица Брек реши да се появи, преди да е свършил, ами какво толкова, всякакви гадости се случваха.

А на него вече му се бяха струпали цял куп на главата, и то все свързани с името й.