Руби Диксън
Огънят в прегръдката му (6)

Глава 5
Ема

Тук съм, за да оправя дракон. Боже.

В ума ми идеята звучеше толкова добра, но сега, когато се взирах надолу в него и събличах дрехите си, го обмислих за втори път. Дори трети. И след това пак. Истината е, че не знам дали е правилното нещо, но не мога да комуникирам със Зохр. Ако не мога да комуникирам, не мога да го спася.

Дори сега той се дърпаше и извиваше във веригите си, местейки се напред-назад, сякаш може да ги разкъса със силата на волята си. Хвърлих блузата си настрани и спрях, когато стигнах до сутиена и дънките си, защото не исках да се нарани.

— Успокой се, chacho^[1].

Той изръмжа тихо, оголвайки зъбите си. Погледът му бе съсредоточен, с въртящо се черно и златно и ноздрите му се разшириха. Не знаех дали ме мисли за предател или откачаше, защото искаше да ме докосне. Дали… да го целуна? Малко предварителна игра, за да му покажа какво ще се случи? Или да го оставя да осъзнае, че не съм тук, за да обсъждам политиката? Закърших ръце изпълнена с колебания.

Зохр щракна със зъби към мен и бързо промених решението си — никакво целуване. Не и ако се опитва така да захапе въздуха. Захапката му без съмнение ще е смъртоносна. Значи просто преминавахме към същината. Събух бельото си и реших да оставя сутиена си, в случай че се наложи да изчезнем бързо от тук.

— Надявам се, че си падаш по брюнетки — казах му, докато кляках до него в празния басейн. Бедрата му са обвити с хавлиена кърпа. Фактът, че някой се беше замислил за благоприличието, може би бе странен, но предполагам, че Кърт и другите стражи не искаха да гледат пакета на дракона през целия ден. Внимателно махнах кърпата и оцених ситуацията.

Добре. Неведнъж драконът на Саша, Дакх, бе стоял гол пред мен и Саша ми бе обяснила, че драконите не споделят човешката скромност. Също помня, че бях изненадана как може някой да има бейзболна бухалка между краката си. Изглежда, че всички дракони са щедро надарени, защото пакетът на Зохр определено беше огромен. Доста неудобно изглеждащ размер всъщност, а нямах лубрикант.

— Това може да е сложно — казах му с нисък глас. Членът му бе наполовина еректирал и докато го гледах той се изправи пред погледа ми, издължавайки се и надебелявайки до пропорции, които ми се виждаха още по-заплашителни. Златният цвят на кожата му бе по-наситен тук, а кожата по-малко люспеста. Главата на пениса му изглеждаше по-голяма от тази на човешките мъже, но имайки предвид, че всичко при него изглеждаше по-голямо от човешките размери някак не бях учудена. Стиснах бедрата си леко разтревожена.

Никой не е казал, че трябва да е забавно.

Все още можех да се откажа. Никой нямаше да разбере, ако избягам точно сега, и никой нямаше да ме вини. Беше пълна лудост да мисля, че мога да изчукам дракон, само с целта да осъществя ментална връзка с него и да му помогна да избяга. Всеки на моето място просто би прерязал гърлото му, ако толкова държи да го избави от страданията му. Все пак драконите са врага. Всеки на моето място би сметнал, че не му дължи нищо.

Погледнах надолу към Зохр. Той ме гледаше, в този момент в очите му имаше повече златно, отколкото черно.

— Ем-ма — прошепна. Каза го като… милувка.

Не можех да го изоставя.

Затворих очи и умствено се подготвих за това. Можех да правя безчувствен секс. Наистина можех. Това беше нещо често срещано След. Жените разменяха телата си за защита или провизии през цялото време във фортовете. Разбира се, аз бях изритана от форт доста отдавна и ако някой разбереше, че все още съм девствена, щеше да се постарае да промени този факт, без значение дали бих искала да участвам в това доброволно или не. Девствениците в След са толкова често срещани, колкото и еднорози.

Но девствеността ми нямаше да ми помогне в сегашната ситуация, затова бе време да продължа.

— Ти и аз ще станем много добри приятели, Зохр — прошепнах му, прехвърляйки единият си крак над бедрата му и възсядайки го.

— Ем-ма — прошепна отново и изръмжа ниско.

Замръзнах на място, мислейки, че съм го наранила. Че тежестта ми близо до бедрата му някак му е причинила болка или притискам жилетката с шиповете. Но той облиза устни, очите му станаха напълно златни и осъзнах, че не чувства никаква болка. Съгласен е. Иска да го докосна.

И въпреки че го чувствах странно и грешно, бях възбудена. Може би е от опасността на ситуацията или фактът, че доминирам над този голям, страшен индивид, който можеше да ме разкъса на парчета, ако е свободен. Може би е заради начина, по който ме гледа, сякаш иска да ме погълне цяла. Каквото и да е, потреперих и почувствах лек пулс на желание ниско в корема си.

— Никога не съм правила това — прошепнах му, слагайки ръка на гърдите му. — Затова ще трябва да си търпелив с непохватността ми.

Той не каза нищо — вероятно не разбираше какво му говоря, но ме гледаше, напълно съсредоточен. Кожата му бе пламтящо гореща срещу моята, почти болезнено. Наместих бедра срещу неговите и той отново изстена. Членът му е в капан между телата ни и го чувствах огромен.

Трябваше да спра да протакам. Просто трябваше да го направя.

Облизах сухите си устни и се подпрях на ръце и колене, повдигайки бедра, за да се опитам да го насоча в мен. Очевидно беше, че не знам какво правя и след няколко странни побутвания, се пресегнах помежду ни и го хванах с ръка.

— Съжалявам, ако това е странно — кожата му е изгарящо гореща и когато поставих главата му срещу сърцевината си, той не бе единственият, който изсъска. Не знам дали съм достатъчно мокра за това. Не знам дали съм готова. Не знам дали няма да ме изгори отвътре навън.

Но помня боготворящия поглед на Саша, когато погледнеше към Дакх. Това трябва да проработи.

Задържах дъха си, нагласих го и потънах надолу. Първо имах чувството, че няма къде да отиде, след това усетих опъващо, неприятно разтягане. Потрепнах незабелязано, но решителността ми ме накара да продължа да натискам.

— Ем-ма — изръмжа той отново и бедрата му надигнаха, тласкайки в мен.

Издадох изненадан писък, защото това не е съвсем приятно усещане.

— Бавно, нали? Нека е бавно.

Очите му се фокусираха върху мен, ноздрите му се разшириха и замръзна. Съсредоточен е в изражението ми, сякаш чакаше аз да определя темпото.

Усмихнах се странно със стегнато лице, докато се опитвах да натисна повече. Имах чувството, че вече е влязъл прекалено, но когато прокарах ръка между нас, от дължината му можех да кажа, съм поела едва върха му. Е, по дяволите. Освен това и болеше. Трябва да съм прекалено суха. Дори девствениците знаят, че ако не си готова, няма да стане нищо. Но е трудно да се възбудиш, когато бързаш и си ужасена.

Трябва да се успокоя.

— Просто бъди търпелив с мен, става ли, Зохр? — Сложих ръка на стомаха му и погалих кожата му, защото бе изгарящо горещ и под пръстите ми чувството е изненадващо хубаво. В мен също беше почти прекалено горещ, но под ръката си го харесвах. Целият е мускулест и коремът му е набразден и съм очарована колко твърдо е тялото му. Вече не срещаш много добре оформени мъже. Или са прекалено слаби и жилави, като Джак, или преяждаха и бяха мързеливи, като брат ми. Зохр, в човешката си форма, не беше нито едно от тези неща. Не изглежда да е имал и един мързелив, бездеен ден в живота си. Един вид е привлекателно. И колкото повече го докосвах, толкова повече усещах главата на члена му, която бавно влизаше в мен.

С ръка, все още върху стомаха му, се пресегнах между бедрата си и започнах да се докосвам. Това е единственият начин, който знам, за да ускоря нещата. Разделих гънките си и прокарах върха на пръста си върху клитора и останах леко шокирана да усетя колко интензивно е усещането. Причина за това сигурно бе фактът, че съм го възседнала, а голямата му дължина, навлизаше в мен.

Ахването ми го накара да изсъска през зъби. Изглежда очите му ставаха все по-златни и когато пак погалих клитора си, вместо да се опитва да бута срещу мен, завъртя леко бедра. Достатъчно, за да накара през мен да преминат различни чувства и този път бяха хубави. Изхленчих, дразнейки се още малко, преди да докосна ствола му. Разстоянието помежду ни намаляше, което означаваше, че съм поела повече от него.

Не можех да реша дали е очарователно секси или напълно непривлекателно и дали е редно да съм възбудена или не. Обаче, по някакъв начин, бях. Разклатих бедра срещу неговите, играейки с клитора си и той отново изръмжа името ми. Звукът бе едновременно възхитителен и малко плашещ.

— Помагам ти — казах му задъхано. — Правя го, за да те освободя. Нищо повече.

Ужасна мисъл мина през ума ми. Ами ако не иска това? Ако заради това е цялото ръмжене? Ако го изнасилвам? О, Боже. Мисълта ме накара да откача и го погледнах разтревожено.

— Зохр? Ти съгласен ли си с това?

Той не отговори. Разбира се, че не отговори. Сложих ръка на стомаха му и започнах да се надигам, но движенията му станаха обезумели, ръмженето се усили.

— Ем-ма — задъха се трескаво. Черното се промъкна в очите му. — Ем-ма!

Мисля, че това означаваше „остани“. Отпуснах се срещу него и го погледнах въпросително, кимвайки му, за да видя дали ще ми върне жеста. Не го направи, но очите му отново станаха успокояващо златно. Значи това беше. Облекчена се раздвижих и от гърлото ми се изплъзна лек стон, защото стегнатото, неприятно усещане започна да избледнява. На негово място се появи… нещо невероятно. Още се чувствах пронизана, но по някакъв доста възбуждащ начин. И цялото ми тяло бе много по-чувствително. Когато плъзнах ръка по гърдата си и стиснах зърното, сякаш всичко дълбоко в мен изтръпна. Бедрата му промениха положението си и от това в мен избухна огън. Овлажнявах се и всеки път, когато докосвах клитора си, сякаш пламвах още повече. Никога преди не съм усещала нещо толкова интензивно. Сексът със Зохр — ако може така да се нарече това странно чифтосване — усилваше всяко чувство.

Простенах, когато седнах върху нещо, и осъзнах, че съм го поела изцяло. Не изглеждаше възможно, но сега, когато съм настанена върху него и бедрата ни се срещаха, чувството беше… хубаво. Правилно. Перфектно. Подпрях се на него и се повдигнах, опитвайки се да намеря ритъм, чрез който той — а може би и аз — да свършимм. Не знам дали и двамата не трябва да го направим, но реших, че ако се налага, ще го накарам да свърши, а после сама ще се докарам до края.

Но той би трябвало да има повече опит от мен. Когато раздвижих бедра, той повдигна своите, добавяйки триене помежду ни. За нула време дъха ми се накъса, а дълбоко в корема ми се зароди любопитна болка. Не е точно оргазъм — моят обикновено не е нищо особено, и идва доста бързо. Този обаче е като бавно, мудно преследване и не можех да го извикам на повърхността. Раздразнена се раздвижих по-бързо, вкарвайки го дълбоко в мен. Бедрата ми удряха неговите всеки път, когато слизах надолу, и когато се срещнехме, телата ни издаваха мокри, засрамващи звуци, от които вероятно щях да се разтревожа по-късно. За сега съм фокусирана върху крайната цел.

Повече от всичко.

— Ем-ма — изръмжа Зохр, тялото му застина под моето. Щракна със зъби към мен и зачака.

Спрях неистовите си движения, задъхана.

— Какво? Какво има?

Той отново щракна със зъби и повдигна брадичка, като оголи врата си. Не разбирах за какво ме моли. Когато го направи отново и ме погледна, се зачудих дали не иска да имитирам това, което прави. Щракнах със зъби към него, но това го накара само да изсумти неудовлетворено. Може би иска да се движа по определен начин? Но когато се опитах да завъртя бедра, той затвори очи, пот се появи на челото му. Концентрира се силно и не съм сигурна, че му помагах.

— Иска ми се да знаех какво искаш — промърморих. Разбира се, ако знаех, това нямаше да е необходимо. Въпреки това е съвършено странно да си възседнала мъж и да се чудиш дали всичко, което правиш, е грешно.

След момент той си пое дълбоко дъх, той отвори очи — напълно златни очи — и щракна към мен със зъби и повдигна брадичката си, показвайки врата си.

Проблясък на осъзнаване мина през мен и вдигнах глава, оголвайки врата си.

— Ем-ма — издиша той и е ясно, че е развълнуван. Щракна със зъби, главата му се придвижи напред.

Да не… да не иска да ме ухапе?

Сложих ръка на врата си и погледът му се промени на пълно облекчение. Точно това иска. Иска да ухапе врата ми. О, Боже. Погледнах тези дълги, бели резци. Саша никога не спомена нещо такова. Не знам какво да мисля.

— Искаш да ме убиеш?

Но той само щракна със зъби, след това изви глава, оголвайки врат. Движенията му ставаха все по-неистови, кожата му лъщеше от пот. Когато се опитах да се движа над него и да задам ритъм, той изстена и затвори очи, отклонявайки лице. НЕ иска да продължа. Не така.

— Не разбирам — казах, чувствайки лека паника. — Какво правя грешно? — Знам как работи секса. Гледала съм филми, чела съм книги — по дяволите, виждала съм хора във фортовете да се чукат в алеите, когато си мислеха, че никой не гледа. Не е все едно сексът да е мистерия.

Но никога не съм правила секс с дракон и не знам от какво има нужда. Иска ми се да бях питала Саша повече.

Зохр пак щракна със зъби към мен с отчаян поглед. Сякаш захапването е на живот и смърт, и се тревожех, че ще разваля нещата, ако не му позволя. Но съм ужасена от мисълта. Ами ако разкъса гърлото ми?

Но това може да е начинът, по който да се свържат умовете ни. Ако не мога да го видя отново и това е единственият ни шанс да сме сами? Ако сбъркам сега и никога не получа друг шанс?

Ако ме убие… е, може би просто ще улесни работата на Азар. Не знам дали ще се измъкна от това жива така или иначе.

Поех си дъх и се наведох напред, към тези щракащи зъби.