Руби Диксън
Огънят в прегръдката му (29)

Глава 28
Зохр

Нямаше подобно удоволствие като това да целуваш половинката си, да почувстваш езика й да се плъзга по твоя, даващите й устни, докато завладяваш устата й. Въпреки ужасния парфюм, който ни покриваше, можех да почувствам уникалния й аромат, слаб под другите покриващи го миризми. Нямах нужда от него, за да знам, че се наслаждаваше на целувката; тихите й стонове ми казваха всичко. Мислите й ме насърчаваха да я целувам още повече.

Хората, изглежда, не бяха толкова лоши. Те ми дадоха половинка. И се целуваха, което бе споделяне на усти, неприличащо на нищо, което някога съм изживявал. Ема смело ме възседна онзи пръв път и можех само да си представя удоволствието, което другите хора бяха създали с въображението си. Тя щеше да ми покаже всички тях и щяхме да открием удоволствията им заедно. Тази мисъл ми харесваше много.

„Моята сладка половинка“, изпратих й, докато устата й се отваряше под моята и малкият й език влезе в устата ми. Странно как може да бе толкова смела във всички останали аспекти от живота си, но когато ставаше въпрос за чифтосване, ставаше срамежлива, сякаш някак щях да откажа целувките или ласките й. Не осъзнаваше ли, че нямаше да й откажа нищо? Обичах всичко в нея. Исках да е толкова гладна за мен, колкото бях аз за нея. Затова, когато тя се опита да прекъсне целувката, леко засмуках върха на езика й и се насладих напълно на малкия й стон в отговор.

„Това твое укрепление“, изпратих й с яростна целувка. „Днес ли искаш да го открием?“

— О. — Погледна нагоре към мен, зашеметена и задъхана. Бузите й вече не бяха мокри от сълзи, но очите й бяха все още червени, миглите й плътни, с меко изражение. Подсмръкна и поклати глава. — Не, може да почака.

„Хубаво. Защото ще те бележа.“ Наведох се и зарових лице във врата й, вдишвайки аромата й. „Ще те изпълня със семето си и ще запечатам мириса си върху теб, за да знаят, че си моя.“

Тя ахна, стресната от агресивните ми мисли, но ме задържа силно. Мислите й доказваха, че тази идея й харесва.

— Тогава трябва да оправим леглото — промърмори. — Махнах всички завивки.

В очакване да си тръгне беше опаковала всичките си чанти. Можех, от картините в ума й, да кажа, че се е подготвяла да си тръгне, което ме накара да изръмжа. Освободих половинката си, отдалечавайки се, след което се обърнах и я целунах с яростна белязваща целувка. Когато бе бездиханна и олюляваща се, прекъснах целувката и отидох до чантата й, тази, в която носеше всичките си неща. Одеялата бяха там, прилежно сгънати на руло. Използвах ноктите си, за да срежа връзките, карайки одеялата да се развият. Не спрях само до там. Взех раницата и изтърсих всички неща в нея на земята, след това разкъсах плата на раницата на парчета.

„Оставаш. Мястото ти е до мен.“

— Добре, добре — извика, смеейки се. Едновременно бе вбесена и развеселена от действията ми. — Трябва да знаеш, че току-що унищожи напълно здрава раница.

„Ще ти взема още, стига да ми обещаеш, че никога няма да ме оставяш.“

Изражението й омекна и тя кимна.

— Няма да те оставя. Съжалявам, Зохр. Както казах, не съм свикнала да имам нужда от някого и мразя мисълта какво би означавало за безопасността ти, ако останем заедно.

„Не ме интересува“, казах й, връщайки се до нея. „Далеч по-нещастен съм от мисълта да те изгубя.“ Вдигнах я и я занесох до развитите одеяла, разпилени на твърдия под. „Това легло удовлетворява ли те? Или ти трябват повече неща, върху които да се чифтосаш?“

Тя потупа рамото ми, устните й се извиха развеселено.

— Какво ще кажеш да ме оставиш да оправя леглото?

„Много добре.“

Оставих я долу и тя веднага застана на колене, оправяйки и изправяйки одеялата. Намирах за странно това, че хората бяха толкова пристрастени към допълнителните кожи на телата си и одеялата, под които спяха, особено когато е много горещо. Но отново, моята Ема нямаше твърдите люспи, които да я защитават от особено твърдия под. Под мекото й тяло той бе болезнен и това ми напомняше, че моята половинка е уязвима и не прилича на женските Драконѝ.

Трябваше да съм много внимателен с нея, дори когато се чифтосваме. Тя бе силна и яростна по дух, но плътта й беше много нежна.

Когато приключи с оправянето на леглото, си свали обувките и ги постави прилежно до одеялата, след това махна нещата, които покриваха краката й. Можех да кажа, че изчервяването й се бе върнало на лицето й, защото мислите й ставаха все по-неловки, докато се събличаше.

„Ако обвивките ти те засрамват толкова, спри да ги носиш, както правя аз.“

Тя се изкиска и поклати глава.

— Това ще е интересно за обясняване, ако се срещнем с някого.

„Тогава няма да се срещаме с никого. Ще ги отбягваме — и хора, и Драконѝ.“

Тя повдигна вежда към мен.

— Не е лоша идея.

Гледах я, докато се настаняваше удобно, отделяйки си време да махне слоевете, които носеше. Мислите ми бяха гладни, докато разкриваше тялото си, малко по малко, и когато разкри малкото снопче коса между бедрата си, изръмжах, изпълнен с нужда.

„Моя“, казах й.

Почувствах игривото й засрамване — и вълнението, което почувства.

— Мислите ти са много… интензивни — каза ми.

„Такива са. Не отричам. Чувствам много силни неща към сладката си половинка. Време е да я бележа, да я опитам отново.“ Вече имах чувството, че е минал цял живот, откакто устата ми беше върху нея.

— Или вчера — подразни ме, чувайки мислите ми. — Доста съм сигурна, че беше вчера.

„Прекалено отдавна“, казах й. Можеше ли да ме вини, че съм гладен за половинката си? Че обичах вкуса й и начина, по който въздишаше, когато сложех устата си върху нея?

Тя потрепери и премахна последния слой от дрехи.

— Не.

„Тогава ме остави да те опитам и да ти се насладя“, настоях. Спуснах се върху одеялата и пропълзях малкото разстояние помежду ни.

Тя се изкиска.

— Знаеш ли, когато реших да се свържа с теб, нямах идея, че ще си толкова… игрив.

„Какъв си мислеше, че ще бъда?“ Наведох се и притиснах лице към рамото й, към прекрасната й кожа и вдишах дълбоко. Миришеше толкова хубаво, че накара членът да ме заболи.

— Не знам. По-тих? — Ема се усмихна на себе си, дори докато се пресягаше, за да прокара пръсти през косата ми. — Не осъзнавах, че ще сме в главите на другия през цялото време. Предполагам, че не мислех изобщо.

Думите й ме накараха да спра.

„Съжаляваш ли за избора си?“

— Не — прошепна. — Наистина се радвам. Все едно… съм намерила най-добрия си приятел. — Погледна към мен с много силна емоция. — Обичам те, Зохр. Просто… уплашена съм, че всичко това може да завърши зле и ще загубим другия.

„Няма да позволя да се случи“, обещах й. „Ще умра, преди да позволя някой да те вземе от мен.“ Но бе ясно, че имаше нужда от уверението ми, моята половинка. Наведох лицето си към нейното и я целунах нежно. Тя сложи ръка на челюстта ми и ме задържа, задълбочавайки целувката и предавайки ми цялата нужда, която чувстваше.

Но бе време за нещо повече от целувки. Отдръпнах устата си от нейната и зарових лице във врата й. С една ръка обхванах гърдата й и погалих зърното по начина, по който обичаше. Тя изскимтя и се наведе към докосването ми, ръката й хвана косата ми.

— Зохр — издиша и това бе най-сладкият звук, който някога бях чувал.

„Половинке, нека те докосвам. Нека ти доставя удоволствие.“ Усещах, че устата ми на врата й я гъделичка, затова облизах мястото, докато с палеца си галех зърното й. Тя се задъха и ми изпрати умствена картина на устата ми върху гърдите й.

Обичах мисълта — повече от това, обичах, че ми изпраща предложения, казвайки ми какво иска. Плъзнах се надолу по тялото й, целувайки и ближейки, и когато посегнах към гърдата й, тя се изви, избутвайки зърното си към устата ми. Поддадох се на желанието й и облизах връхчето с езика си, а тя простена силно и се задържа за мен, сякаш ще изгуби целия си контрол, ако се пуснеше.

Дразних и близах зърното й, играейки си с твърдата малка пъпка, наслаждавайки се на леките й викове. Звуковете, които издаваше, когато я докосвах, бяха някои от най-големите ми удоволствия. Ръката ми се отпусна на корема й и тя изви бедра под мен, очевидно искайки още. Мускусният мирис на желанието й се втурна през сетивата ми и исках да я опитам. Нежно вкарах ноктите си между гънките на меката й вагина и погалих, покривайки ръката си с доказателството на желанието й. Тогава я вдигнах до устата си и изсмуках соковете й от пръстите си, изпивайки я.

Тя простена отново, извивайки се под мен. Името ми бе на устните й, издишано между задъхванията й, и обичах колко развълнуван и хаотичен бе умът й от страст. Губеше контрол, когато я докосвах, и вълнението й съвпадаше с моето. Нямаше нищо, което да ми доставяше повече удоволствие от това да докосвам тялото й и да гледам как ми отговаряше. Караше ме да искам повече, да й дам повече докосвания, които да я накарат да полудее.

„Кажи ми къде искаш да те докосна“, настоях.

Умът й веднага ми показа картини на ръката ми между бедрата й, галейки пъпката, която наричаше клитор. На пръста ми, потъващ в нея и галещ я отвътре.

Спрях, защото ноктите ми със сигурност щяха да стоят на пътя. Не ми харесваше мисълта да я раня, но не можех да я докосвам по начина, по който иска, с тях. При моите хора е знак на позор, ако Драконѝ е с премахнати нокти…

Но вече не съм в родните си земи. Сега съм тук, с половинката си, която е човек бе различна. Искаше различни неща.

Помнех желанието й да ме докосва, да ме има в устата си, докато се изливам. Не разбираше, че го намирах за срамно. Може би бе време да спра да мисля като Драконѝ и вместо това да започнех да мисля като половинката на моята Ема. Тя бе светът ми, така че защо да не се уверях, че всичко, което правех, бе за нея?

Повдигнах пръст към устата си и счупих върха на нокътя си със зъби. Изплюх го настрани и огледах пръста си. Нокътят бе притъпен и къс като нейните, безвреден. Слаб.

— Какво правиш? — издиша, гледайки ме с любопитни очи.

„Удовлетворявам половинката си“, казах й и се наведох да я целуна. Докато го правех плъзнах пръста си — вече без нокът — между мокрите гънки на вагината й и го прокарах по клитора й.

Тя простена, извивайки се срещу мен. Почувствах искрата на силна нужда, докато минаваше през нея. Харесваше й — и ме удовлетворяваше, че можех да й доставя такова голямо удоволствие. Исках да направя повече.

Тя простена, разтваряйки бедра по-широко, докато галех клитора й, и бях очарован от движенията й, от това колко мокра ставаше от тези малки докосвания, как се извиваше под мен, сякаш е отчаяна да се отдръпне от мен, но искайки повече. Придвижих се по-надолу по тялото й, за да мога да гледам. Разтворих вагината й с пръсти, възхищавайки се на мокротата й, колко розова е под туфата косми. Мирисът й бе опияняващ и прокарах мързеливо пръсти нагоре-надолу, обикаляйки малката пъпка на клитора й. Накара ме да полудея от глад, докато тя се задъхваше и стискаше раменете ми, повтаряйки името ми отново и отново.

Потрепери под мен и вагината й бе покрита с влага, но все пак не свършваше. Едновременно бях очарован и раздразнен от това, защото исках да загуби контрол. Исках да почувствам ума й, когато свърши. Имаше нужда от повече. Погалих вагината й отново, движейки се бавно, и плъзнах безноктестият си пръст към ядрото на сърцевината и, където бе най-мокра и най-гореща.

Тя извика леко, извивайки бедра. Вълнението й се засили, както и моето. Използвах едната си ръка, за да разтворя влагалището й, докато пъхах пръста си дълбоко. Тя изглеждаше толкова сочна и примамваща, че не можах да устоя да не я опитам и плъзнах езика си по мокротата й, докато навлизах по-дълбоко. Вагината й бе тясна около пръста ми, стягаше ме с хлъзгавите си стени, но така можех да почувствам всеки трепет, който изпитваше. Мислите й се разпаднаха, когато езикът ми се плъзна по клитора й отново, и тялото й потрепери в отговор. Ръцете на Ема се стегнаха в косата ми и простена името ми. Почувствах я стегната в ръцете ми. Свита. Значи бе близо.

Зарових устата си между бедрата й, ближейки и смучейки чувствителната плът на клитора й, докато пръстът ми потъваше в нея. Използвах ръката си така, както бих използвал члена си, осъзнах, имитирайки тласъците на тялото си. От това имаше нужда, за да свърши, осъзнах, докато тя се задъхваше и неотложността в мислите й ставаше отчаяна. Удовлетворяваше ме.

Изпратих й картини на това как ближа клитора й и чукам тясната й вагина с пръста си. Исках да знае какъв е вкусът й, колко тясна и мокра бе, колко ме удовлетворяваше. Отново и отново й споделях какво мисля и колко еротична я намирах, докато се извиваше под мен.

Тя извика безмълвно и цялото й тяло се разтърси. Мислите й избухнаха, цялото й тяло се сви и застина под мен, вагината й стисна пръста ми, докато свършваше. Сърцевината й стана по-мокра от освобождението й, намокряйки ръката ми, насищайки въздуха с аромата й.

Изръмжах ниско, напълно удовлетворен.

— О, Боже — задъха се тя бездиханна. — Удовлетворен си? Дори нямам думи. — Все още се тресеше отвътре, тялото й трепереше от малки конвулсии. Вторични вълни, както мислеше за тях. Задоволена бе — и зашеметена — от удоволствие. Добре.

Дадох й няколко мига, за да се възстанови, и започнах бавно да я целувам по корема и бедрата. Може би щяхме да повторим това. Харесвах, когато ароматът й бе по ръцете и устните ми. Дори нокътят ми не ми липсваше. Подозирах, че и другите Драконѝ ще счупят ноктите си, ако знаеха каква радост би им доставила човешката им половинка.

Ръцете й погалиха раменете ми, с лениви движения.

— Това беше… наистина интензивно. Благодаря ти. — Все още звучеше бездиханна.

„Защо ми благодариш? Ти си ми половинка. Моя работа е да те карам да викаш от удоволствие.“

В мислите й имаше малък проблясък на срам, но тя бързо го потуши.

— Не е твоя работа.

„Не е? Аз съм твоя половинка. Кой друг би те удовлетворявал, ако не аз?“

— Ммм, имаш право. — Погали бузата ми, след това остави пръстите си да се плъзнат по челюстта ми. — Може ли… да те докосвам малко? Само докато си поема дъх?

Погледнах я любопитно.

„Да ме докосваш? Сега го правиш.“

— Знаеш какво имам предвид. Да те изследвам. Целия. — Мислите й бяха пълни с картини на ръцете й върху члена ми, изучавайки дължината ми, дебелината ми. Докосвайки ме.

Не можах да спра ръмженето от възбуда, което мина през мен от значението на мислите й. Ръцете й на члена ми? Идеята бе съблазнителна.

„Искаш да ти се кача сега?“

— Да ми се качиш? — Премигна, след това поклати глава. — Има достатъчно време за това. Точно сега не може ли просто да се наслаждаваме един на друг?

Искаше да ми се… наслаждава. Още един начин, по който бе различна от женска Драконѝ, но не намирах идеята за неприятна.

„Какво искаш да правя?“

Устните на Ема се извиха в усмивка.

— Е, за начало, можеш да легнеш по гръб. Освен ако не предпочиташ да останеш прав.

„Ще легна“, реших. „Малка си и няма да можеш да стигнеш до устата ми, ако поискаш.“

Мекият й смях бе привлекателен, както и вълнението, което чувствах в ума й. Нямаше търпение да започне да ме докосва. Бях очарован. Повечето женски Драконѝ биха приели обяздването и биха очаквали мъжкият да ги удовлетвори. Женската не даваше нищо на мъжкия. Очарователно бе колко различни от нашите бяха човешките женски.

Ема застана на ръце и колене, косата й падна през едното рамо. Погледна ме очарована и се пресегна, прокарвайки ръка по едното ми бедро.

Почувствах как члена ми подскочи в отговор на бързото докосване.

Мислите й също подскочиха и се засмя.

— Имаш гъдел?

„Драконѝ нямат такова нещо“, казах й твърдо.

Тя се изкиска при отговора ми.

— Така ли? — Прокара пръстите си нагоре по стомаха ми и ги размърда бързо на едно място.

Изненадам бях колко игрив ме накара да се чувствам — и колко твърд направи члена ми. Сграбчих ръцете й, иначе срамно щях да се излея по себе си.

Тя се разсмя.

— Трябва да си видиш погледа.

„Не ми харесва гъделичкането“, казах й, чувствайки се странно несигурен. „Прекалено е.“

— Ще го имам предвид — каза ми и гласът й стана сладко игрив. — Ще бъде ли добре, ако си слагам ръцете на други места по теб?

„Наслаждавам се на докосването ти“, казах й. „Прави каквото искаш.“

— Освен гъделичкането — закачи се отново и сложи ръка на бедрата ми, търкайки. Тонът й бе игрив, но докосването й не. Открих, че бях очарован от играта на малките й длани по кожата ми. Тя галеше напред-назад, отпускайки мускулите ми, и това ми напомни на масажа, който правеше на крилата ми вчера. Но не беше напълно същото.

Сега щях да мисля така за нея следващия път, когато докосваше крилата ми. Обхванала бедрата ми, с влажна от желание вагина, повдигнати гърди, разбъркана около лицето й коса.

Никой Драконѝ-воин не е бил такъв щастливец като мен, помислих си.

Вниманието й се обърна към члена ми и ръцете й се плъзнаха нагоре по краката ми, докато не остави пръстите й да си играят по бедрата ми.

— Имаш наистина красиво тяло — каза меко. — Погледни тези мускули. Целият си изтъкан от мускули.

„Точно както трябва да е“, казах й, горд от възхищението й. „Трябва да съм силен и яростен, за да защитавам половинката си.“

— Това, че си силен и яростен, не пречи да си приятен за окото — каза ми и отново бях изненадан. Харесваше й да ме гледа? Получаваше удоволствие, както и аз от нея, гледайки? Никога не ми беше хрумвало, но се насладих на мисълта, че я удовлетворяваше видът ми.

„Тогава трябва да си двойно по-доволна, че не си покривам тялото с глупавите покривки като теб.“

Тя се изкиска отново и звукът накара члена ми да се втвърди още повече, карайки торбичката ми да се свие още повече в отговор на удоволствието й.

— Да, е, ако някога сме около други хора отново, може би ще искаш да преосмислиш изявлението си.

„Искаш ли да бъдеш около други отново?“, попитах я любопитно.

Тя се поколеба.

— Не знам. Инстинктивно хората се скупчват заедно за безопасност, но винаги съм била учена, че е по-умно да си сам. — Сви рамене. — Понякога си мисля, че ще е по-мъдро да се върна във форта и да си играя с дявола, който познавам. Да се скрия сред масите. Но като цяло не съм фен на хората. Винаги те разочароват. Срещала съм само няколко, които не са го правили. — Замисли се за момент. — Джак, например. Винаги знаеш какво получаваш с Джак, защото ще ти го каже в лицето, ако действаш като идиот. И Саша. Това е гаджето на Дакх. Или половинка, предполагам. Не мисля, че има злобна кост в тялото си. Много е сладка и нежна.

„Ти си сладка“, казах й.

— Но не и нежна — призна Ема и се усмихна. — Цялата нежност беше избита от мен много отдавна.

„Предпочитам те такава, каквато си.“

Тя ми се усмихна и ръцете й се заигра с бедрата ми, преди погледът й да попадне на члена ми. Поколеба се. — Мога ли… да те докосна?

Простенах.

„Моля те.“

Почувствах колебанието й и тогава бавно се пресегна да ме докосне. Едната й ръка се бе обвила около дължината ми и ме стискаше леко.

Целият въздух напускаше тялото ми. Не бях чувствал нищо толкова хубаво като това леко стискане.

— Уоу — каза меко. — Чувството не е като това, което очаквах. — Облизваше устните, отпускаше пръстите си и започна да ги плъзва по дължината ми. — Забавно е, защото в една книга, за която Саша разказваше, героинята отново и отново разправяше как пенисът на героя давал чувството на кадифе над стомана. Мислех, че са пълни глупости, но сега, когато те докосвам, виждам какво е имала предвид. — Имаше очарован поглед, докато леко ме галеше с пръст. — Тук си наистина, наистина горещ и много твърд, но кожата ти е наистина мека. Толкова странно.

„Не ти ли харесва да ме докосваш?“ Мислите ми бяха обтегнати като члена ми. Погалванията й бяха малки, дразнещи мъчения.

— Не, харесва ми — призна. — Някакъв проблем ли има? Изглеждаш малко напрегнат.

„Това е… защото… се боря с инстинктите си.“, успях да кажа.

— Инстинктите ти?

„Да те завъртя по корем, за да може да те обяздя и да вкарам члена си във вагината ти. Да те изпълня със семето си.“

Тя ахна, умът й се изпълни с картини на описаното, и получих частица от това, което се бе случило помежду ни през онази трескава нощ. Простенах на глас от спомените й. Бях я взел силно и яростно и тя бе харесала всичко това. Не беше честно, че съм бил толкова трескав и не помня нищо.

— Ще направим нови спомени — обеща с нисък глас и пак увиваше пръсти около дължината ми. — Започваме още сега, ако искаш.

„Искам“, изръмжах, очарован от знойния й поглед. „Много искам.“

— Добре — прошепваше тя и стискаше пениса ми. Навеждаше се, косата й падна и облизваше върха на члена ми.

Изръмжах. Удоволствие и нужда минаваха през мен, силно и бързо. Никога не бях чувствал нещо толкова хубаво като малкия й, мек език по главичката на члена си.

— Ооо — издиша тя. — Имаш по-различен вкус от този, който си представях.

„Какъв вкус имам?“ Откривах, че имам проблем с концентрирането. Дъхът й си играеше по главичката ми, измъчваше ме.

— Почти като канела. Горещ. — Облиза. — Лепкав. — Облиза отново. — Определено канела.

Простенах силно, стискайки юмруци. Устата й бе най-съблазнителното мъчение. Очарован бях, докато ме ближеше, розовата дължина на езика й се плъзгаше навън, за да погали главичката на пениса ми. Тогава наведе глава и пое цялата главичка в устата си. Почувствах горещо, мокро всмукване, почувствах погалването на езика й по долната страна на дължината ми и почти изскочих от леглото.

„Ема!“

Тя издаде лек звук от удоволствие, хватката й върху ствола ми се стягаше. Засмукваше по-силно, завърташе език около върха и мислите й се изпълниха с удоволствие.

„Кажи ми, ако искаш да спра и ще спра.“

Исках никога да не спира. Исках устата й да продължава да ме дразни завинаги.

Но нямаше да издържа дълго. Плъзгането на косата й по бедрото ми бе напомняне за това, което правеше, горещото всмукване на устата й — за стегнатата хватка на вагината й. Разбирах защо хората правеха това. Погледнах надолу и видът на лицето й, докато ме смучеше, бе най-очарователната еротична гледка, която бях виждал някога. Картината щеше да бъде прогорена в ума ми завинаги.

Почти свърших моментално. Почувствах тялото ми да се стяга от нуждата да се освободя, да разлея семето си. Но това бе устата й, не вагината й. Не можех. Искам да бъде върху ствола ми, когато свърша. Исках да съм дълбоко заровен в нея. Исках да я изпълня със семето си и да й дам малкото си. Исках мириса ми да се преплете с нейния.

И това нямаше да се случи, ако продължаваше да ме изстисква с устата си.

Така че можех да се насладя на това преживяване, но не можех да позволя да ме надвие. Това… не бе много лесно. Чувствах торбичката си стегната от нуждата да се освободи и чувствах как се потя, докато се опитвах да се сдържа. Трябваше да се концентрирам върху удоволствието… но не прекалено силно. Ясно бе, че на нея й беше приятно и харесваше реакцията ми. Нека да не бъдеше нещо повече от това.

Просто удоволствие. Борих се да се успокоя. Удоволствие. Нищо повече.

Тя засмука силно и пръстите й се плъзнаха по торбичката ми, изпращайки светкавица от силно чувство през тялото ми.

Удоволствие…

Езикът й минаваше по главичката ми.

Не можех да поема повече.

„Достатъчно“, изръмжах.

Ема веднага повдигна глава с объркано изражение.

— Всичко наред ли е? — Устата й бе мокра и розова от усилията й и почувствах още предеякулационна течност да се плъзгаше по главичката на члена ми просто от вида й.

Трябваше да съм в нея. Сега.

„Всичко е перфектно“, казах й и седнах. Тя се отдръпна, изненадана, и коленичих. „Обърни се по корем.“

— О! Отново? — попита тя изненадано. — Мислех, че можем… — Умът й се изпълни с картини на чифтосването ни, лицата ни близо едно до друго, корем до корем.

„Хората правят такива неща?“

— През цялото време — каза ми. — Вие не го ли правите?

„Женската винаги се обяздва отзад.“

— О! Просто… — Сви рамене. — Щом така искаш. — Но мисълта я притесняваше. Чувстваше го студено. Безлично.

Не исках да мисли така.

„Ще го направим както ти харесва“, казах й. „Ще го опитаме.“ Погалих бузата й. „Преди ме обязди и беше различно. Мога да опитам различното отново.“

Тя се изчерви, но от мислите й бе ясно, че е щастлива от компромиса.

— Просто мислех, че ще е по-интимно по този начин. Ако не ти хареса, няма да го правим отново.

„Сигурен съм, че ще ми хареса“, уверих я и знаех, че е истина. Ще да ми хареса чифтосването с нея по всякакъв начин, който й допада. Това означаваше белязване на половинката ми и изпълване на тялото й със семето ми, без значение как бихме го направили.

Тя се усмихваше и легна на одеялата, след това повдигна ръка към мен. Изглеждаше прекрасна и мека по този начин, косата й бе разпиляна около главата й.

Прокарах леко нокти по едната й ръка и бедро, след това ги разтворих.

„Все още ли си мокра за мен?“

Почувствах срамежливостта й при този въпрос, но кимна. Нагласих тялото си между краката й, заставайки на четири крака и нагласяйки се над нея. Докосваше ме, докато я галех, ръцете й се движеха по гърдите ми. Хванах едното й бедро и прокарах ръка по гладката кожа. Тя веднага прехвърли крак около гърба ми и ме придърпа по-близо, докато членът ми не започнеше да се търка в меката плът на вагината й. Толкова бе нетърпелива, колкото бях и аз, моята Ема, и изръмжах от удоволствие при осъзнаването.

„Моята половинка“, изпратих й, чувствайки яростно, властно удоволствие при вида й под мен. Харесваше ми, защото така виждах мекото изражение на лицето й, виждах как гърдите й се повдигат и спадат от вълнение.

Хванах члена си с ръка и го насочих към топлината й, но не можех да устоя да не я подразня както тя правеше с мен. Прокарах главичката си през гънките й, навлажнявайки я със соковете й, и обичах звука от леките й викове.

„Готова ли си да приемеш семето ми?“, настоях, чувството на притежание нарастваше с всеки изминал миг. Горях от нетърпение да я бележа, да изпълня мекото й влагалище с освобождението си. Да оставя леките свивания на тялото й да ме изстискат и да вземе всичко, което имам да й давам.

— Моля те, Зохр — задъха се. — Имам нужда да си в мен.

Звукът от името ми на устните й бе очарователно еротично.

„Кажи го отново“, заповядах и потърках главичката на члена си по гънките й, по клитора й.

Тя се изви под мен, извиквайки.

— Зохр! Моля те!

„Искаш ли да те бележа?“

— Да!

„Да те изпълня? Да притежавам половинката си?“

— Вземи ме — каза ми нетърпеливо. — Твоя съм.

Отново прокарах главичката си по вагината й.

„Ти си моята половинка“, казах й яростно, чувството за собственост надви нуждата ми да я дразня. „Никой, освен мен, няма да докосва това. Никой, освен мен, няма да те бележи.“

— Само твоя — съгласи се нетърпеливо Ема. — Ти си единственият, който искам да докосвам. Завинаги.

Мислите й бяха изпълнени с истинност. Никога не бе била съблазнявана от друг мъжки преди мен. Аз бях единственият, задържал възхищението й, и изръмжах от удоволствие. Аз бях първият, който я докосва и щях да бъда единственият, белязал сладката горещина на вагината й.

С тази удовлетворяваща мисъл се настаних на входа й и влязох с едно яростно движение.

Тя извика, а от ума й се изливаше удоволствие. Простенах от интензивността на мислите й, дори докато влагалището й стискаше дължината ми.

Мислех си, че чувството от устата й е хубаво? Нищо не можеше да се сравни с хватката на тялото й. Можех да почувствам трептенията й от члена ми в нея. Подтикът да се излея почти ме надвиваше, но се концертирах върху задачата да я отведа до освобождението й. Щом извика за втори път, можех да я изпълня. Не по-рано.

„Добре ли се чувстваш?“, попитах я, докато бавно навлизах в тялото й отново. Хлъзгавото чувство, докато потъвах, бе най-задоволяващото усещане, което бях изпитвал някога. Тя простена в отговор и повдигна другия си крак, за да го преметне върху бедрата ми, и когато потънах отново, успях да стигна по-дълбоко от преди. Този път простенването ми си съвпадна с нейното.

— Чувствам го толкова голям — издиша, устните й се разтвориха в екстаз. — О, Зохр. Чувствам те толкова добре.

Изръмжах, защото думите й ме изпълниха с наслада. Харесваше ми, че можех да я удовлетворя с тялото си, че й харесваше да я докосвам толкова много, колкото и на мен. Тласнах отново и гърдите й подскочиха съблазнително от движението. Очарован се пресегнах за едната, докато забързвах ритъма, дразнейки зърното й.

Тя се изви и извика, тялото й се напрягаше под моето и можех да кажа, че удоволствието й се засилваше. Изръмжах собствената си нужда и тласнах няколко пъти в нея. Напрежението в тялото ми се засили, но концентрацията ми бе напълно върху нея. Само когато свършеше щях да получа собственото си удоволствие.

Вагината й се стегна около члена ми, треперейки, и тя простена, докато продължавах да си играя със зърната й. Устата й се отвори, очите й се затвориха, привлекателно близо бе до освобождението си. Изпращах й картини на гърдите й под ръцете ми, повтарящите се, постоянни тласъци на члена ми в топлото й тяло, удара на бедрата ни, когато се срещаха…

Тя свърши с вик, удоволствието се изливаше и препускаше през нея. Тялото й се извиваше и стягаше силно около мен, влагалището й ме стискаше още по-здраво. Въздухът изсвистя през гърлото ми и продължих да тласкам в нея, отново и отново, решен да удължа удоволствието й. От нейния ум се прехвърли в моя, вълна след вълна от съблазнително физическо удоволствие, докато тласках в нея.

Торбичката ми се стягаше и се отдадох на удоволствие, изпълвайки половинката си със семето си и оставих радостта от белязването й да мине през мен. Потреперих и паднах върху нея, лепкавата ни кожи се притиснаха, докато и двамата се задъхвахме.

Мислите й бяха зашеметени като моите. Бавно раздвижи ръката си и погали моята.

— Това беше ли добре за теб? По този начин?

Премахнах тежестта си от нея, за да не смажех малкото й тяло.

„Ще правим това често“, заявих. „Наслаждавах се да гледам лицето ти, докато свършваш.“

Тя въздъхна щастливо и когато легнах до нея, тя се бе навела и обвиваше ръцете си около врата ми, притискайки се към мен. Почувствах вълна от властно удоволствие и дълбоко вдишах аромата й. Мушнах ръка между бедрата й и почувствах колко мокра и лепкава е от семето ми, и го пъхнах обратно в нея, където принадлежи.

Моя.

След известно време се измихме с малко вода и лежахме в одеялата, дремейки и говорейки. Моята Ема бе сънлива, главата й почиваше на бедрото ми, докато смучеше една от захарните си пръчки и правеше планове. Драскаше човешките си думи на хартия с малка пръчка.

— Определено имаме нужда от бутилки — каза около захарната си пръчка. — И книга за направата на домашни оръжия. О, и да направим списък с всички места, които можем да превърнем в крепост. Магазин за военноморския флот, магазин за принадлежности за лов, магазин за хранителни стоки, магазин за принадлежности за къмпинг. — Замисли се за момент и написа отново. — Можем и да открием друг голям магазин наоколо, но не съм сигурна, че искаме да отидем толкова далеч. — Спря и го задраска. — По-важна е безопасността. Трябва да пътуваме нощем. Оооо, и олио. Можем да използваме доста, стига да намерим начин да го загряваме.

„Олио?“, попитах.

— Да. Четох книга, в която се казваше, че в средновековните замъци вдигали подвижните мостове достатъчно дълго, за да хванат в капан враговете при портата и изливали отгоре им врящо олио. Щом е достатъчно добро за рицари, значи ще стане и за нас. Плюс, че не е сложна технология. — Завъртя пръчката в устата си, мислейки. — Може би дори няма да ми е нужда книга за приготвянето на това, колкото книга за това как да стоваря повече средновековни неща върху тях. Хмм.

„Искаш да направиш това?“, попитах любопитно. Махнах косата от лицето й, без да мога да устоя да не я докосвах. Умът й гъмжеше от мисли, всички интересно жестоки. „Нещата, за които говориш, са бавни, мъчителни методи за нараняване на врага. Сигурна ли си, че е приемливо за теб да правиш такива неща?“

Тя се обърна и ме погледна. Устата й бе ярко розова от пръчката и дъхът й миришеше сладко. Очите й блестяха ентусиазирано.

— Шегуваш ли се? Хората на Азар мислят да тръгнат след нас. Няма да стоя и да чакам да ни открият. Ще изгоря тези задници.

Ах, моята сладка, кръвожадна половинка. Бях удовлетворен.