Руби Диксън
Огънят в прегръдката му (17)

Глава 16
Ема

Треската на Зохр продължи и през следващия ден. Дълъг, ужасен ден, с много жега и много малко облекчение. Червените дракони вилнееха над нас, карайки ни да стоим в скривалището си. За щастие не дойдоха близо до блока, но не можех да изляза навън и да рискувам да ме помиришат. Сега, когато знаех колко много разчита Зохр на обонянието си, бях двойно по-внимателна относно това да прикрия мириса си така, че да не може друг дракон да ме помирише.

Измих раните му изпълнена с тревога, заради потъмнялата златна кожа около шевовете. Сравних я с шевовете на главата си в огледалото и не изглеждаха толкова възпалени, колкото неговите. Но отново, сравнявах драконовата физиология с човешката и може би се тревожех за нищо.

Използвах остатъка от водата за уста, за да промия раните му. После, защото съм параноичка и се боях, че ще умре, изчаках, докато се стъмни и се въоръжих с фенер, претърсвайки другите апартаменти за припаси. Намерих още две бутилки вода за уста, малко паста за зъби за себе си и още тиксо. Намерих и стари детски дрехи, които ми паснаха почти идеално. Малко бяха стегнати, но не ме интересуваше. Дрехите са си дрехи, а и бях прекалено далеч от стария си магазин, за да бъда претенциозна. Може би, ако Зохр се възстанови, ще търсим заедно.

Когато, поправих се. Когато Зохр се възстанови.

В последните два апартамента сякаш бе имало наводнение и всичко беше гадно и отдавна изгнило. Все пак бях решена да не оставям нито една стая непретърсена, затова ги огледах, но когато стълбите се разпаднаха под мен, карайки ме да се изтърколя до боклуците отдолу, схванах намека. Достатъчно претърсване за сега. Потърках синините и драскотините си. Утре щяха да са грозни, но като цяло бях добре. Все пак намерих това, за което дойдох.

Върнах се обратно, много късно през нощта и дори слабата светлина на фенерчето не успя да прогони зловещото усещане каращо кожата ми да настръхва. Спомням си, че когато бях дете, се страхувах от призраци и неща, които скърцаха в нощта. Сега се страхувах от диви дракони или номади, търсещи компания. При последната мисъл изгасих фенерчето и реших, че нямах чак такава нужда от него. Навън бе напълно тъмно, когато влязох в апартамента и когато голяма фигура се изправи в сенките, издадох вик на изненада.

— Ема. — Прошепна Зохр с накъсано дишане.

— Зохр, изплаши ме. — Сложих ръка на гърдите си, желаейки сърцето ми да се успокои. — Станал си? Какво правиш извън леглото?

— Ема. — Каза отново, провлачвайки името ми. Приближи се към мен и зарови лице във врата ми, вдишвайки дълбоко.

— Ъ, Зохр? — Потупах рамото му и осъзнах колко изгарящо гореща е кожата му. Все още трескав. О, не. По-горещ е от преди. — Нека те върнем в леглото и ще те охладя, става ли? — Свалих раницата от гърба си и я пуснах на пода. — Ще ти помогна.

— Ем-ма — прошепна на глас името ми и една голяма ръка се обви около врата ми. Почувствах убождането на нокти и осъзнах, че ги има и в човешката си форма. Как не бях забелязала това? Може би съм била разсеяна от цялата тази златна кожа и рогата, разположени в гъстата му, разбъркана коса. Във всеки случай сега ги забелязвах.

Застинах, чакайки да видя какво ще направи. Можеше да счупи врата ми за един удар на сърцето.

Зохр се наведе и подуши врата ми, търкайки бузата си срещу кожата ми. Сякаш се опитваше да се покрие с мириса ми. Може би това щеше да помогне да успокои лудостта от треската му. Докоснах ума му с моя — или поне опитах, — но видях само безсмислици и разбъркани мисли. Можеше дори да е заспал.

— Хайде, Зохр — казах му успокояващо. — Обратно в леглото. — Плъзнах ръка около кръста му и го поведох обратно към импровизираното легло.

Чаршафът на пода бе мокър и топъл, вероятно от пот, може би от водата, с която постоянно охлаждах тялото му. Смених го с нов, свеж чаршаф, който бях оставила наблизо и потупах плата.

— Легни тук и ще те изкъпя.

Очите му станаха искрящо златни и вместо да направи това, което му казах, той дръпна малката, тясна тениска, която носех, сякаш искаше и аз да съм гола.

— Добър опит — казах му с лек смях. — Но тъкмо намерих това, така че не го разкъсвай. — Посочих леглото и взех голяма купа с прясна вода от кухнята. Не бях изненадана, че Зохр ме последва. Може би имаше нужда от компания, дори в делириума си. Изпратих щастливи мисли по връзката ни, заедно с напомняне за хладка вода и нови мокри чаршафи върху сгорещената му кожа. По дяволите, въздухът бе толкова задушен, че дори на мен ми изглеждаше като добра идея.

Той прокара сгорещена ръка по моята, докато пълнех купата, вдишвайки и галейки носа си в косата ми. Игнорирах го, доколкото мога и когато купата се напълни, я подпрях на бедрото си, сложих ръка около кръста му и се опитах да го поведа към леглото му.

— Хайде, Зохр. Легни и ще се погрижим за тази треска, става ли?

Мъжът-дракон се облегна тежко на мен и се наложи да впрегна всичките си сили, за да не го изпусна — или да изпусна водата, която балансирах на бедрото си. Наполовина клатушкайки се отидохме до одеялата и оставих купата на старата маса посочвайки му, че трябва да легне долу.

Той плъзна ръка около мен и ме придърпа към себе си.

— Ем-ма.

Когато казваше името ми на глас бе странно и различно. По-гърлено, по-яростно. Потупах го, внимавайки да избягвам раните му.

— На земята, Зохр.

Очите му придобиха това странно блестене и почувствах трепет да се движи през тялото ми. Какво е намислил? Плъзна се на колене и ме придърпа към себе си. Ръцете му се обвиха около бедрата ми и той зарови лице в гърдите ми, търкайки се.

Дооообре. Бълнуващият Зохр очевидно е възбуден Зохр.

— Наистина имаш нужда да си отспиш. Сега не си на себе си.

Ниското му ръмжене ми показа, че не го е грижа. Че се наслаждава точно където е. Потърка лице в гърдите ми отново и въпреки слоевете дрехи, когато носът му мина над едното ми зърно, не можах да не простена.

Ръцете около кръста ми се затегнаха и той погледна нагоре към мен, очите му бяха въртящо се богато златно. Зениците му се разшириха и знаех какво означава това — душеше ме. Повече от това, усещаше възбудата ми.

— Харесвам те — прошепнах му. — Наистина. И съм съгласна да си играем, обещавам. Просто трябва да оздравееш и тогава ще правим секс, колкото искаш…

Погледът му се плъзна от лицето към гърдите ми. Вгледа се в тях замислено, в анимационния герой, украсяващ предната ми част и се пресегна, хвана шепа от тесния плат и го разкъса.

Простенах, опитвайки се да се измъкна от него. Бутнах с длан гърдите му.

— Глупак! Знаеш ли колко струва блуза във фортовете тези дни? Ти… — Изписках, когато ме освободи и паднах на чаршафите зад мен.

След миг Зохр бе върху мен, очите му блестяха.

— Ем-ма. — Издиша Зохр и се надигна, докато се озовах в капан от ръцете и краката му, с тяло на пода. Той се наведе и бутна лицето си между гърдите ми, вдишвайки мириса ми. Носът му се потърка в цепката ми, след това хвана материята на сутиена и дръпна, точно между чашките. Сутиенът се разпадна и гърдите ми подскочиха, открити.

И той отново ги подуши.

Следващият ми протест умря в гърлото ми, защото между бедрата ми се събра топлина. Отговарях му, дори когато се съмнявах дали е добра идея. Знаех, че е трескав и в делириум. Знаех, че не е напълно с ума си и гърбът вероятно го болеше ужасно. Но виждайки изражението на лицето му? Не мислех, че дори се сещаше за нараняванията си. Вниманието му бе фокусирано изцяло върху мен и върху това да поема мириса ми.

Явно бях прекалено слаба, защото спрях да се боря. Прекалено погълната от това, което той правеше с мен.

Зохр наведе голямата си златна глава и леко докосна с нос цепката ми. Облиза меката кожа там и простенах, когато почувствах езикът му да стърже по плътта ми. Леко грапав, подобен на котешки. Не бях сигурна какво да мисля за това. Той изръмжа ниско, след това продължи с близането на кожата ми. Първо мястото между гърдите ми, след това бавно се придвижи на едната страна, насочвайки се към стегнатото, болящо зърно, което сякаш молеше да бъде опитано.

Не трябваше да искам това. Не биваше да се поддавам. Трябваше да мисля като медицинска сестра.

Но тогава езикът му направи малък кръг около върха и се изгубих. Извиках, извивайки се под него. Този грапав език по зърното ми? Почувствах го като най-гъделичкащото и възхитително нещо, което някога съм изпитвала.

Зохр изръмжа отново и прокара език по гърдата ми. Ръката му се придвижи нагоре по моята, галейки, и когато се опитах да го докосна, прикова ръката ми към чаршафите. Всичко бе наред. Оставих го да поведе, задъхвайки се от нужда. Докато прокарваше устата си по мен, не се налагаше да го докосвам.

„Ема.“ Името ми не идваше от устните му този път, а от мислите му. Изпрати ми образи, разпилени, порочни и напълно запленяващи. Не можех да ги осъзная напълно — минаваха прекалено бързо. Но разбирах същината им. Зохр бе достатъчно на себе си, за да иска да се чифтосва, въпреки треската си. Да иска да ме бележи.

Не мразех идеята. Ни най-малко.

С голямата, ноктеста ръка той обхвана гърдата ми и подразни върхът й, галейки зърното с ноктите си, докато езикът му дразнеше другото. Исках да го докосна, да прокарам ръце през косата му, но все още бе заковал ръката ми, затова задържах китката си с другата си ръка, давайки му пълен достъп. Щом така е хубаво, ще го оставя да ми прави каквото иска.

„Моя“, изпрати ми и нуждата му ме удари като чук, мислите му са брутални и яростни.

„Мирис…“ Мислите му са несвързани, но разбрах, че намира мирисът ми за привлекателен.

„Знам“, казах му. Бях махнала парфюма, докато той спеше, защото се притеснявах, че от него щеше да го заболи главата, имайки се предвид малкото, задушно пространство на скривалището ни. „Хубаво ли е?“

„Ема… моя.“ Мислите му бяха диви от глад.

„Твоя“, казах му отново, дивостта му ме привличаше. „Докосни ме, Зохр. Искам те.“

Той повдигна глава и очите ни се срещнаха. Погледът му бе толкова дълбоко злато, че простенах, чувствайки вълна от желание да преминава през тялото ми. Дали някога човек е гледал толкова гладно своята жена? Бях очарована да бъда белязана от него, истински и изцяло белязана.

„Моя“, изпрати ми отново и наклони глава надолу. Устата му се плъзна по стомаха ми и освободи ръката ми, точно преди да се придвижи към панталонките ми (също стегнати и с грешен размер) и използва ноктите си, за да ги разкъса. Протестите ми бързо спряха, защото следващото, което разкъса, бяха бикините ми и вече лежах под него като блюдо предоставено само за неговото удоволствие.

Зохр наведе глава към женствеността ми и вдиша дълбоко.

Свих се, защото това ми изглеждаше малко странно. Не е нещо, което човек би направил — някога — и не знаех как да реагирам. Плъзнах ръка надолу по стомаха си и го избутах, засрамена.

Той бутна ръката ми встрани, сякаш му пречеше и вдиша дълбоко отново.

— Зохр — изпротестирах.

Той само ми изръмжа, сякаш се опитваше да ме накара да замълча и да спре всеки протест, който имах. Хубаво. Преглътнах неудобството си и легнах търпеливо под него.

Той продължи да ме изучава по неговия си бавен начин, с поглед напълно съсредоточен към голата ми долна половина. Бях нервна от огледа му, което бе глупаво. Правихме секс. Имахме умствена връзка и мислите ни бяха споделени. Защо имаше значение, че гледаше таза ми, сякаш никога не е виждал такъв и вдишваше дълбоко? Но истината бе, че той е дракон и не знаех какво да очаквам от него. Не мислеше като мен и в моменти като тези ставаше напълно очевидно, че не сме еднакви.

Едновременно бе очарователно и плашещо.

„Ема“, прошепна ми отново, навеждайки лице. Помислих, че ще вдиша отново, но вместо това раздели бедрата ми с една ръка и бавно, внимателно облиза гънките ми.

Не успях да сдържа лекия си писък. Нервите ми бяха опънати до крайност и чувствах напрежение, трепет и вълнение наведнъж. Той простена и вълна от удоволствие премина от неговите в моите мисли. Харесваше вкуса ми. Не, обичаше го. Вълната от глад, която премина след това, ме изненада толкова, че не забелязах следващото навеждане на главата му.

Докато устата му не се затвори около клитора ми и ме опита там.

Простенах отново, без да мога да остана неподвижна. Очите ми се затвориха и завъртях бедра.

Той изръмжа ниско, задържа бедрата ми долу и продължи с облизването на клитора ми. Сякаш беше намерил нова играчка, от която изведнъж бе заинтригуван, защото всяко облизване ме караше да треперя и той искаше още, и още от отклика ми. Многократно прокара език по клитора ми и накрая се забрави, изучавайки ме с устата си.

Но бе внимателен. Въпреки ноктите и зъбите и факта, че е далеч по-силен от мен, Зохр бе невероятно деликатен докато ме докосваше. Знаех, че с него съм в безопасност и когато потърка клитора ми и прокара език по входа на сърцевината ми, ме остави изпълнена с копнеж за още. Боже, наистина исках още.

„Моя“ каза в главата ми.

Нямаше как да не се съглася с това. Напълно негова бях, по всички начини, по които ме пожелае. Ръката му бе толкова гореща, че практически гореше бедрото ми, докато буташе лицето си между краката ми и правеше любов с устата си. Чувствах езика му като огън и не можех да спра да се движа с всяко твърдо облизване. Усещането бе едновременно прекалено силно и недостатъчно. Обичах всяко плъзгане на езика му, но не бе достатъчно. Не можех да свърша и колкото повече той прекарваше между бедрата ми, толкова повече се тревожех. Не трябваше ли да съм по-бърза в това? Не трябваше ли да свърша веднага, след като ме докосне там? Чела съм книги и списания — и Саша обичаше любовните романи, затова бях чела доста и от тях — и тези жени изглежда се разпадаха в момента, в който техният мъж ги докоснеше между бедрата. Обичах езика на Зохр, но… не знам какво правех грешно. Чувството бе хубаво, но не можех да свърша.

Искаше ми се да имах повече опит в това, за да знаех как да накарам нещата да се случат. Преди Зохр, всичко, което бях правила, бе да мастурбирам. Може би трябваше да се опитам да добия повече опит…

Зохр повдигна глава и очите му се завихриха с намек за черно.

„Моя“, каза ми той, задъхвайки се. Устата му бе мокра от соковете ми, а погледът му толкова властен, че ми отне дъха. „Никой друг няма да те докосва.“

— Добре. — Съгласих се бездиханно. Така или иначе не исках никой друг. Всичко, което исках, е той… и един мъничък оргазъм. Последният път, когато го правехме, също не свърших. Някой ме прекъсна, преди да успея. Може би проблемът бе в мен. Може би имах нужда от повече от това, което той ми даваше. Може би…

Той изръмжа и наклони глава отново, устата му се затвори около клитора ми.

Но бе прекалено много или може би бях прекалено чувствителна от близането му. Какъвто и да бе случаят, не мислех, че щеше да свърши работа и не ме приближаваше до оргазма, който търсех. Бутнах главата му.

— Не, Зохр.

Той изръмжа и вдигна глава, хвърляйки още един горещ поглед в моя посока. Очите му бяха смес от златно и черно и останах неподвижна, чудейки се дали губи контрол. Мислех, че е на себе си, че докосването му ни свързваше отново, но може би се е изгубил в треската си.

Наклони глава към женствеността ми, гледайки ме и когато поклатих глава, очите му се присвиха. Огледа ме за един дълъг момент, сякаш не можеше да ме разбере и притисна уста към бедрото ми, почти като целувка.

И това не бе толкова лошо. Отпуснах се, щастлива, че не се опитва да ме насили.

Целуна отново крака ми и го дръпна. Обърках се, когато събра краката ми и започна да ме целува отстрани и нагоре по бедрото. Накъде отиваше с това? Осъзнах момент по-късно, когато ме обърна по корем и сложи ръце на бедрата ми, повдигайки ги.

О! Щеше да влезе в мен отзад. Можех да почувствам как кръвта се събира в лицето ми, щом се изчервих, осъзнавайки какво ще последва. Но също така бях и развълнувана. Ръката му ме погали по гръбнака и след това по дупето по начин, който бе… одобрителен. Не можах да не се размърдам под допира му и той изръмжа от удоволствие. Мислите му започнаха да ме заливат отново, пълни с удоволствие, властност и притежание.

„Моята Ема“, каза ми пак.

— Няма да споря за това. — Отговорих му, задъхвайки се, изпълнена с очакване. Нервността не си беше отишла, разбира се — не мислех, че щеше да си отиде, докато не добия повече опит в секса, — но бе избутана настрана от вълнение. Исках докосването на Зохр. Исках да почувствам тялото му над моето.

Ръцете му хванаха бедрото ми и усетих ноктите му да докосват леко кожата ми. Простенах и почувствах тялото му да се наглася към моето. Чувствах кожата му изгаряща срещу моята, знак, че все още бе в плен на треската. Може би не трябваше да прави секс, ако все още беше зле, но когато се опитах да докосна с мислите си неговите, не получих нищо, освен хаос и чувства.

— Зохр, не трябва ли…

Голяма, гореща ръка се придвижи нагоре-надолу по дупето ми и бутна между краката ми. Почувствах да ме изучава с възглавничките на пръстите си и когато намери сърцевината ми я погали, след което изсумтя на това колко съм мокра.

— Ем-ма. — Каза с удебелен глас, който накара кожата ми да настръхне.

— Точно тук. — Прошепнах, борейки се с желанието да се тласна назад срещу пръстите, които галеха сърцевината ми. Нокти, напомних си. Без значение колко хубаво би било да усетя пръстите му в мен… нокти.

„Моя“, напомни ми в трескавите си мисли. Преди да успея да се съглася, голямата му ръка остави женствеността ми и разтвори още повече краката ми с бедрата си. Почувствах нещо твърдо и дебело срещу сърцевината си и тогава влезе в мен с едно гладко движение.

Поех си дъх.

Първоначалната ми мисъл бе, че боли. Отне ми момент да осъзная, че не е болка, само странно чувство за дискомфорт, както когато си разтегнал нещо прекалено тясно. Сетих се за тясната тениска, която носех по-рано и се засмях.

Зохр простена и почувствах дланта му да се стяга на бедрото ми. Раздвижи се внимателно, сякаш за да изпробва реакцията ми. Мислите му вече не бяха диви от емоции, а търпеливи… чакащи да види как се чувствам.

Как се чувствам? Сякаш всеки мой нерв се е събудил за живот. Сякаш тялото ми бе тетива и ако се разпъна повече, ще се скъсам. Чувствах се… невероятно. Чувствах се жива. Чувствах се… сякаш трябва да се раздвижи веднага. Изпратих му мисълта — не, настоях — да го направи.

С изблик на емоции хвана бедрата ми и тласна.

Простенах, чувствайки удара от тялото и ума му. Не бях свикнала с нито едно от двете, а заедно са почти прекалени. Пръстите ми се свиха около чаршафите под мен и се задъхах, когато се отдръпна и отново тласна силно. Не болеше — мисля, че бях прекалено мокра и възбудена за това, — но с всеки тласък имах чувството, че влиза толкова надълбоко, че ще се пръсна.

Зохр промърмори името ми и започна бавен и постоянен ритъм, тласкайки в мен със сила, която не бях осъзнала досега. Мислите му идваха при мен още по-разбъркани и тежки, сякаш се давех в тях. Чувствах се претоварена, не само физически, а и умствено.

И все още не можех да свърша. Изхленчих от раздразнение. Тласъците на Зохр бяха хубави — Боже, толкова хубави, — но не бях по-близо до оргазма. Не знаех от какво друго имах нужда. Може би ако се докоснех…

Голяма ръка се настани на раменете ми, сякаш ме белязваше. Зохр спря с дълбоките си тласъци и почувствах дланта му да се плъзга между бедрата ми. Пръстите му минаха по клитора ми.

Това. От това имах нужда.

Тялото ми се стегна. Извиках, отпускайки глава на одеялата. О, Боже. О, БожеОБожеОБожеОБоже. Сега свършвах. Той пак потърка клитора ми и тласна в мен с един от тези тласъци, които караха зъбите ми да изтракат и издадох приглушен вик. Можех да почувствам женствеността ми да се стяга около него. Всичко в мен се стягаше. Пръстите ми се свиха, ръцете също, а тялото ми бе като тетива, готови да се скъсат всеки миг.

Той тласна силно и потърка клитора ми. Този път свърших с вик. Светът около мен се разпадна и почувствах как сякаш всичко избухна. Мислите ми се преплитаха — точно като неговите — в хаос и свършвах, и свършвах, и свършвах.

Боже, толкова хубаво усещане.

Имах чувството, че съм се разпаднала и съм събрана отново. Някак си. Задъхвах се, чакайки тялото ми бавно да се отпусне, докато се осъзнавах от оргазма си.

Зохр имаше други планове, обаче. Плъзна пръст отстрани на клитора ми и тласна в мен отново, ръката му държеше раменете ми. Сякаш свършвах пак и тялото ми се стегна от друг оргазъм. Това… това не бе възможно. Но когато отново тласна в мен, през мъглата в ума си осъзнах, че не само бе възможно, но, Боже, невероятно беше.

Той не спря. Нямаше значение, че още свършвам и едва дишах от силата на оргазма, минаващ през мен. Просто продължи да гали клитора ми и да тласка в мен с яростни, властни тласъци. Свършвах отново. И отново. Или може би никога не съм спирала. Всичко, което знаех, бе, че съм практически припаднала, когато той изръмжа името ми още веднъж и движенията му станаха резки.

Тогава и той свърши. Ръцете му се сключиха с моите, стегнато, но не болезнено и почувствах горещината от освобождението му да облива вътрешността ми. Беше странно. Той ме закова под себе си, голямото му тяло ме покриваше и бедрата му тласкаха по-леко, по-бавно, като че ли не искаше да спре.

Сякаш не искаше да ме пусне никога. Странно усещане. В След научих, че е по-добре да си сам. Да се осланяш на себе си. Но когато Зохр се отпусна и легна до мен, придърпвайки ме до трескаво горещата си кожа, се почувствах… щастлива. Закриляна.

Това бе чувство, на което не трябваше да вярвам, но предполагах, че мога да му се насладя за сега.