Руби Диксън
Огънят в прегръдката му (7)

Глава 6
Зохр

Не съм сигурен дали сънувам или съм буден.

Лудостта изглежда като безкраен кошмар. Няма облекчение от нея, няма радост, няма мисъл, освен тази на омразата. Понякога бързо се появява прекрасно лице, със светло кафява кожа и тъмна, гъста коса, падаща по раменете й. Ем-ма. Лицето има име, но изчезва в лудостта прекалено бързо.

Досега.

Сега Ем-ма дойде отново. Появи се от тъмнината и за момент знам кой съм. Аз съм Зохр, един от гордите Драконѝ-воини. Ръцете й галеха тялото ми и гласът й е мек. Не разбирам думите, чувам само гласа, който успокоява огъня в ума ми. Повтарях името й, отново и отново, понякога на глас, понякога на ум. Тя се усмихна и ми показа изтъпени малки зъби, но това не намали страстта ми към нея.

Тази ще бъде моята половинка.

Опитах се да се пресегна към нея, но ръцете ми бяха задържани долу. Не можех да ги мръдна, нито краката си. Нещо тежко придържаше врата ми и покриваше гърдите и раменете ми. Някакъв вид клетка и можех да почувствам бодежите от острите ножове срещу кожата си. Не се променяй в бойна форма, предупреди умът ми и си помислих за крилата си, уязвими срещу това, разкъсани. Няма да се променям. Трябва да съм силен.

Силен за половинката си. Моята Ем-ма.

Тя проговори отново и плъзна бедрата си над моите. Почувствах меката топлина на вагината й, плъзгаща се по пениса ми и през мен мина силна нужда. Докосна ме, каза още нещо и бавно се настани върху мен.

Това… това е отвъд всяка мисъл.

Влагалището й е тясно, стягането почти непоносимо. Усещането е прелестно и се задъхвах отчаян, ароматът на чифтосването й изпълни въздуха. В началото е слаб, но докато говореше, докосна себе си и той се появи. Можех да помириша топлината й, нуждата й и тя изстена от удоволствие, докато потъвах в тялото й. Тя ме яздеше, за да ме бележи, а не обратното. Едновременно съм шокиран и очарован. Драконѝ-воин яхва женска и я белязва. Никога не бях чувал женска да е белязала мъжки, но тази го правеше.

Може да получи каквото иска от мен, докато остане с мен.

Прекрасното лице на Ем-ма е очарователно за гледане, докато стенеше и се движеше нагоре-надолу по мен, определяйки ритъма. Гледах я с глад, решен да науча какво й доставя удоволствие. Това е моята половинка. Искам да знам всичко за нея. Няма значение, че е повече от очевидно, че не е Драконѝ. Тя е една от другите — противно миришещите хора, които се скупчваха в мръсните си кошери и вкусът им беше отвратителен, като миризмата им.

Но не и моята Ем-ма. Тя не е за ядене. Тя е за мен, за да я обичам и защитавам.

Вагината й се стегна около дължината ми и изсъсках, надигайки се, за да посрещна движенията й. Чувството е твърде хубаво и знаех, че тялото ми, изгладняло за нея, няма да издържи дълго. Не и за това първо чифтосване. Тя трябва да се наведе, за да бележа гърлото й и да й дам целувката на огъня, която да ни свърже. Трябва да споделя духа си с нея. Но когато тя продължи да ме язди, довеждайки и двама ни по-близо до освобождението, започнах да се тревожа.

Защо не ми дава гърлото си?

Освобождението завря в тялото ми, изпълнено с бурна нужда, но се борех с него. Отне всяка частица от силата ми, за да не се излея в нея, преди да я бележа като моя. Не мога. Ако не е моя половинка, ако не е приела огъня ми, освобождението ми ще я изгори отвътре. Щракнах със зъби към нея, показвайки, че трябва да ми подаде гърлото си, но тя не ме разбра.

Драсках веригите си, огъвайки се. Неудовлетвореността заплашваше да ме надвие, дори когато влагалището й ме стискаше силно, искайки да я бележа като моя. Мирисът й е навсякъде около мен, толкова плътен и хубав, че устата ми се изпълни със слюнка. Исках да вкуся горещината й. Исках да я вкуся цялата — но трябва да я бележа.

Трябва.

Не мога да се излея преди това.

Обезумяло щракнах със зъби към нея. Толкова съм близо до освобождението, но трябва да се боря с него, както се борех с убийствените желания, които заплашваха да надвият ума ми. Започнах да се отчайвам, чудейки се дали Ем-ма е тук, за да ме изтезава, вместо да се чифтосам с нея. Това ли бяха планирали хората? Да ми покажат половинката ми и да не ми позволят да я бележа?

Но тогава тя докосна врата си с въпрос в очите и исках да изръмжа от радост. Да! Гърлото й!

Тя изглеждаше уплашена от мисълта и това ме изпълни с яростна нужда да защитавам, да успокоявам. Никога няма да я нараня. Искам само да й дам огъня си, но тя не е Драконѝ. Може би тези миризливи хора се чифтосват по друг начин. Щракнах със зъби и й показах врата си отново, окуражавайки я.

Моята Ем-ма се поколеба и се наведе, давайки ми гърлото си.

Моя.

С голяма бързина кучешките ми зъби се удължиха. Оставих ги да потънат в мекото й гърло, внимавайки да не я нараня повече отколкото трябва. Почувствах как се стегна срещу мен, как тялото й застина, докато освобождавах огъня си в нея. Излях всичко, което имам, в гърлото на половинката си, пълен с радост и гордост, че аз съм този, който я белязва. Ем-ма ще е моя. Умовете ни ще се свържат и дори в това ужасно място, в което съм в капан, тя ще ми дава радост.

Тя потрепери срещу мен и исках да я успокоя. Докоснах с мисли нейните, но все още няма отговор. Не още. Трябва да съм търпелив. Дотогава, тихо й заповядах да стои мирно, за да не разкъсам меката й кожа. Кучешките ми зъби останаха в нея и изчаках момента, в който се прибраха. Облизах раната, която направих на врата й, съжалявайки за вредата, която й причиних. Моята Ем-ма. Имаше сладък вкус, различен от всичко, което очаквах.

Исках да продължа да ближа врата й, да вкусвам кожата й, но тя повдигна глава и се дръпна, докосвайки врата си. Изпратих още мисли към ума й, но все още е затворена за мен. Нетърпеливо извих ръце в протест срещу веригите си. Исках да ме освободи. Исках да я докосвам.

Повече от всичко исках да я сложа на пода и да я бележа подобаващо, както Драконѝ бележи половинката си. Сега тя взе огъня ми и можех да й дам семето си.

Тя изви бедра срещу моите с въпрос в очите. Дали да продължим? Тласнах силно срещу нея. Исках да я видя как свършва, преди да го направя и аз. Но вагината й се стегна около мен, тя започна да се докосва отново и почувствах как стените й стиснаха члена ми силно.

От гърлото ми излезе ръмжене. Исках освобождение… но исках нейното да е първо. Трябва. Тя…

— Зохр — каза меко и с името ми на устните си докосна врата си отново, където зарових зъбите си дълбоко и я белязах за своя.

Прекалено много е. Не можех да се сдържам повече. С рев излях освобождението си в мекото й тяло, давайки й семето си. Изля се от мен, въпреки странната ни позиция, въпреки факта, че тя не е под мен, и…

Тя ахна, поглеждайки нагоре. Друг мирис се вплете във въздуха, все още далечен. Ужасно миришещите мъжки, които бяха тук, ще се върнат скоро. Виках я с мислите си, докато се изправяше, разливайки семето ми по бедрата ми.

Шокиран съм от гледката. Нима… нима ме отхвърля? Когато мъжки Драконѝ отхвърля женска, той не свършва в нея. Той се отдръпва и свършва на гърба й. Дали е решила, че не ме иска?

Но аз я белязах. Тя е моя.

Рев на разочарование се изтръгна от гърлото ми, докато тя бързо слагаше странните кожи върху тялото си, след това изтри семето ми от кожата ми с шала си, и побягна.

Как е възможно това? Защо си тръгва?

Защо ме отхвърляше? Докоснах умът й отново, но все още нямаше какво да се докосне. Никой, с когото да говоря.

— Ем-ма! — Изревах яростно. Подтикът да се преобразя в бойната си форма, да я взема с нокти и да излетя надалеч с нея, е огромен. Но клетката около гърдите ми ми пречеше да се преобразя, както и задушаващата лента на врата ми. Няма да съм от полза на половинката си, ако съм мъртъв или в невъзможност да летя.

Ароматът на половинката ми изчезна и изревах разочарованието си на света.