Руби Диксън
Огънят в прегръдката му (25)

Глава 24
Ема

Обърнах страницата и не можех да не се взра в картината. Представляваше двойка, но този път той я държеше в ръцете си и ръката му бе между краката й, женствеността й разтворена, докато той вкарваше пръстите си в нея. Главата на жената бе отметната назад в екстаз, и имаше този поглед на всепоглъщаща страст на лицето си, която просто привличаше вниманието.

„Искам да видя това“, каза ми Зохр и мислите му бяха пълни с горещина.

Потреперих, отместих книгата настрани, оставяйки я отворена на страницата.

„Ти… готов ли си?“

Изпрати ми картина на печенето на месото, пушек се вдигаше от задната част на колата със спуснат багажник.

„Малко огънче е“, каза ми той. „Ще го сготвя наистина бавно. Сега отивам да се измия.“ Можех да почувствам мислите му да се променят към човешкия оттенък и ми изпрати картина на себе си до мивка, докато измиваше ръцете си. „Искам да съм чист, когато те докосвам“, каза ми.

Това бе най-официалното и практично изявление, което бях чувала от него и ме накара да потреперя от желание. И аз исках да ме докосва.

„Връщам се“, предупреди ме, с мисли пълни с обещание и съблазън.

„Тук съм.“ Прекарах пръсти през косата си, чувствайки се малко глупаво и a lo loco^[1], докато чаках. Сякаш Зохр щеше да го интересува как изглежда косата ми.

И тогава се появи, вървейки между редиците с книги към мен и се почувствах нервна и без дъх от очакване. Движеше се с невероятна грация, моят дракон, но не можех да отрека, че имаше и хищническа нотка в стъпките му, сякаш ме дебнеше.

Това щеше да е най-краткият лов някога — не планирах да ходя никъде.

Докато се придвижваше към мен, започнах да се изправям на крака.

„Не ставай“, каза ми Зохр и очите му бяха невероятно златни, толкова златни, че можеха да бъдат самото слънце. „Просто ще те сваля на пода отново.“

О. Кръстосах ръце на гърдите си, докато се приближаваше и забелязах, че съм на нивото на члена му. Устата ми пресъхна при вида му, при цялото това невероятно оборудване и най-слабата следа от люспи на кожата му. Не можех да не му се възхитя като гладуваща жена. Той е толкова… приятен за гледане. Зачудих се дали Саша се чувства така с Дакх? Винаги си бях мислила, че изглежда малко полудял и заплашителен, но тя го гледаше сякаш е самата луна.

По това време бях малко скептична колко зависима е от него. Че може би не е много силна и има нужда някой да се грижи за нея. Винаги беше сладка и женствена, а аз никога не бях била такава. Или поне не след Разрива. Но гледайки към Зохр сега бях доста сигурна, че имам същото унесено, любящо изражение на лицето си.

Тогава се спрях. Любов?

Прекалено скоро. Просто израз.

„Какво е израз?“, попита той, дебнейки ме.

Застана на ръце и колене и се настани над мен, покривайки ме с голямото си тяло. Миришеше на пушек и барбекю, устата му имаше лек вкус на огън. Очарователно бе и бях разсеяна от устните и езика му и колко добре се целува. Не изглеждаше честно, че беше вече толкова добър, а едва бяхме започнали. Как може едно момиче да е в крачка с него, когато е такъв естествен талант?

„Израз?“, попита отново, закачайки устата ми с кучешките си зъби. Интересно как никога не мислех за тях, когато се целувахме. Бях толкова ужасена, когато ги видях за пръв път, мислейки, че ще ме хапе с тях при всяка възможност.

„Само когато искам да ти дам огъня си“, каза ми и мислите му бяха развеселени. „Лесно се разсейваш, когато те целувам.“

Наистина. Дори не помнех за какво бяхме говорили. Всичко, което забелязвах, е това голямо, прекрасно тяло над мен и топлината, която отделяше. Бедрата му се вклиниха между моите и това изпрати импулс от нужда през мен. Бездиханна бях от очакване, чудейки се къде — и как — ще ме докосне.

„Ще те докосна навсякъде, където пожелаеш“, обеща ми той. „Сега ми покажи книгата, за да знам с какво искаш да започнем.“

Зърната ми се втвърдиха при думите му и се задъхвах, когато посочих към отворената книга наблизо, с картината на две страници, която намирах за толкова очарователна допреди малко. Сега не е чак толкова, особено със Зохр наоколо. Зохр и голямото му, златно тяло и начина, по който го чувствах върху мен. Целият бе твърд, нищо, освен оформени мускули, люспеста кожа, а бледите, космати хора в тази книга не можеха да се сравняват с някой толкова красив като него.

— Имат нужда от книга с хора, красиви като теб — прошепнах, плъзгайки ръка надолу по раменете му и оставяйки пръстите си да се придвижат по един от опасно изглеждащите шипове, които се намираха на лакътя му. — Веднага ще стане бестселър.

В мислите му проехтя лек смях.

„Все още не разбирам книгите. Моите хора нямат такива неща.“ Той наведе глава и косата му погали кожата ми. Миг по-късно усетих изгарящата му уста да се движи по гърдите ми. „Но с радост ще се възхищавам на картината на красивата ми половинка през целия ден.“

Не мислех, че бих направила такава книга с картинки, дори ако имах тази възможност. Забавлявах се от мисълта. Тази развеселеност бързо се превърна в страст, когато той облиза зърното ми. Простенах, държейки го близо до мен, греейки се на топлината и голямото му, прекрасно тяло. Кой имаше нужда от книга за секс, когато имаш великолепен дракон-мъж върху себе си?

„Бих видял тази книга.“ Зохр повдигна глава от гърдите ми, очите му блестяха. Придърпа книгата и погледна надолу към картината, която бях избрала, и почувствах голямото му любопитство. Почти толкова голямо, колкото дискомфорта ми.

Почти.

„Той ближе вагината й?“, попита Зохр. „Не съм го правил още на теб?“, звучеше изненадан. „Мислил съм за това доста пъти. Дори в треската си не съм те вкусил?“

Изчервявах се. Знаех го. Как се предполагаше да говоря за това с него? В ума ми сексът не бе нещо, за което се говори, то е нещо, което просто се правеше. Как се предполагаше да проведем диалог за това дали ме бе близал или не?

„Направи го. Просто… знаеш ли? Забрави. Не е голяма работа.“ Опитах се да се пресегна и да затворя книгата.

Той я издърпа извън обхвата ми.

„Но ти е харесало достатъчно, за да повдигнеш темата? Защо си толкова засрамена?“

Намръщих му се, опитвайки се да се разбера. Защото е… интимно? Защото не съм свикнала да моля за неща? Защото се тревожех, че ще ми е по-трудно, когато трябва да се разделим?

— Не знам.

„Мисля, че знаеш, но няма нужда да говорим за това сега.“ Наведе се и ме целуна, бавно и леко. „Можем да го обсъдим, след като свършиш да въздишаш от удоволствие, половинке.“

— Винаги ли си толкова високомерен? — промърморих, но съм облекчена, че нямаше да ме притиска. Не ми харесваше да бъда принуждавана да анализирам мислите си. Не ми бе приятно. Не бях свикнала да бъда в обкръжението на мъже. Да имам нужда от тях. Не бях свикнала да искам неща и не бях сигурна, че харесвах колко уязвима ме правеше…

Далеч по-уязвима от всеки сексуален акт.

„Искам само да те удовлетворя“, каза ми той. „Не да те правя нещастна.“

„Знам. Ето защо съм такъв идиот.“ Изглежда той наистина искаше просто да ме направи щастлива, както изглежда, а аз продължавах да обърквам нещата. Обхванах лицето му с длани. „Опитвам се да не разваля всичко.“

„Знам.“ Наведе се и ме целуна нежно. „Нищо не разваляш. Не можеш да си заповядваш какво да чувстваш.“ Очите му заблестяха от ярко злато. „И след като чувстваме… ще те накарам да почувстваш наистина страхотни неща.“ Плъзна се надолу по тялото ми и се придвижи към бедрата ми. „Много, много хубави неща.“

Въздъхнах, треперейки от мисълта.

„Тогава ще ти върна услугата“, обещах, играейки си с косата му, докато ме целуваше надолу по корема.

Това го накара да повдигне глава с объркване в очите.

„Какво?“

— Знаеш, да те поема в устата си?

Очите му се присвиха.

„Защо би искала такова нещо?“

Сега аз бях обърканата.

— Защо бих искала да сляза долу? Това е нещото, което искат повечето мъже, нали? — Нямах много опит с акта, но доста пъти ми беше правено предложение, което в някаква форма включваше член-в-уста. — Мислех, че всички мъже искат жените да има правят свирка.

„Така ли?“ Изглеждаше шокиран. „Твоите женски искат такава обида?“

— Чакай, как това е обида? Защото ще съм на колене ли? — Изненадана бях колко строги са хората му, ако мислят, че правенето на свирка е обида.

„Ако мъжки не излее семето си в женската, това е, защото той не я намира за достойна да носи малкото му. Тя е засрамена от него.“ Той изглеждаше объркан. „Искаш да те засрамя ли?“

О, майко.

— Не, не искам да ме засрамиш, Зохр. Това е… не е така с хората. Няма срам в изливането… където и да е, наистина. Някои мъже намират секси това да свършат в устата на приятелките си. — Или поне, според романтичните новели, с които Саша ме снабди и фактът, че всеки един от хората на Азар предложи нещо подобно. Как това бе новина за него? — Някои предпочитат свирката, защото така могат да правят секс, но не забременяват момичето. Което е добре, защото всеки кондом на земята вероятно е с изтекъл срок досега.

Зохр обмисли информацията.

„Хората мислят много странно.“

Трябваше да се изкискам на объркването му.

— Ние сме много практични, знаеш ли. Бременността невинаги е хубаво нещо, когато никой не може да отгледа детето. Както казах, понякога е просто практично.

„И хората са практични и изобретателни“, съгласи се той. „Две много интересни неща.“ Целуна стомаха ми. „Трябва да се опитам да мисля повече като човек.“

— О, не знам — казах му бездиханно. — Един вид те харесвам такъв, какъвто си.

Мислите му ме възнаградиха с вълна от удоволствие.

И беше истина. Всеки човешки мъж, когото срещнах, или беше като Джак — независим и леко сдържан, недобър с чувствителността или всякакъв вид доброта, освен свързаната с оцеляването. Или бяха като Бойд — човешка отрепка. Не можех да виня нито единия вид, защото така оцелявахме. След ги направи такива.

Но повече предпочитах Зохр и защитническата му привързаност към мен и начина, по който ме караше да се чувствам, сякаш съм единственият човек, който имаше значение в неговия свят. Едно момиче можеше да се пристрасти към това.

Той се наведе по-ниско, целувайки стомаха ми, с бледа усмивка, играеща на устата му. Легнах назад, въздишайки и се опитах да не се притеснявам, че ставам прекалено зависима, или за това, което щеше да се случи утре. Трябваше да оставя нещата да се развиват сами и да се справям ден за ден, час за час, целувка за целувка. Това звучеше хубаво.

Зохр плъзна език по пъпа ми и се снижи по-ниско… и спря. Тревога пламна в мислите му. Вдигна глава и очите му станаха почти напълно черни.

Вдигнах се на лакти, напрягайки се.

— Зохр? Какво има?

„Някой идва.“ Ноздрите му се разшириха.

— Някой?

„Драконѝ. Мога да го подуша. Мога да почувствам мислите й, докато се приближава. Изпратих предупреждение, но… има нещо странно.“

— Предупреждение? — попитах любопитно. — Как работи?

„Да. Изпраща се, когато други се приближат прекалено близо към нечие гнездо.“ Мислите му се промениха и той ми ги изпрати. Получих пулсираща вълна от антипатия, която се изтърколи в мозъка ми и ме накара да потреперя.

За това трябва да говори.

„Но тя все още идва?“

„Игнорира предупреждението ми.“

— Може би мисли, че може да си спечели гореща среща? — казах, опитвайки се да разведря обстановката.

„Не е това. Може да подуши, че съм с половинка. Не разбирам какво мисли.“ Поклати глава и очите му станаха още по-тъмни. Получих вълни от раздразнение от ума му. „Продължава да е с отворени мисли. Иска да поговорим.“

Тревожна камбана заби в ума ми.

— Не са ли всички дракони луди? Щом си нямат половинка? — Преди да успее да ми отговори, хванах ръката му. — Не го прави. Имам лошо усещане за цялата работа.

„Трябва да знам какво иска“, каза ми той, изправяйки се и отдалечавайки се. „Няма да й позволя да ни се натрапва.“

Това ли е? Просто натрапване? Боже, надявах се да е това. Надявах се, че тя е достатъчно луда, за да си мисли, че може да говори и достатъчно с ума си, за да не се страхуваме за живота си. Гледах как Зохр върви напред, излъчвайки гняв и със свити юмруци.

Не харесвах нищо от това.

Грабнах ножа си от ботуша и го последвах навън, докато над нас прелетя сянка, временно засенчвайки сградата. Старият, познат драконов страх мина през мен и спрях, противопоставяйки се на желанието да побягна към прикритие от огъня. Да избягам.

„Тук съм“, каза ми Зохр. Мислите му бяха решителни и силни, дори когато бе ядосан. „Няма да позволя да ни притесняват. Просто ще я изгоня. Стой тук.“

„Добре“, отговорих му, но все още не ми харесваше. Придвижих се зад счупен рафт наблизо за прикритие. Иска ми се да имах оръжието си. Или бейзболната бухалка. Нещо по-дълго от малкия нож в ръцете ми.

Гледах нервно, докато Зохр се придвижваше пред магазина. Мина през стъклените врати и веднага се промени в драконовата си форма, опашката му се движеше напред-назад с ясна възбуда. Трепнах, когато се удари по мръсното стъкло и остави пукнатини. Имах чувството, че е ужасна недостатъчна защита в момента.

Драконът се рееше над нас и гледах бездиханно, докато Зохр се движеше по земята, издигайки глава и изревавайки предупредително. Мразех вида на набръчканите му криле, прибрани на гърба му. Все още се измъчвах от вина заради състоянието им. Мислите му се изстреляха навън, друг, по-силен вик на умствено отблъскване и потреперих. Накара ме да искам да си тръгна. Не виждах как тя не иска. Изчаках я да се приземи или да отлети, но сянката й продължаваше да кръжи над нас.

„СКРИЙ СЕ.“

Мисълта изрева в ума ми, докато Зохр яростно ревеше навън.

Нямаше време да мисля; направих каквото каза. Имаше паднал рафт, облегнал се на друг, на кратко разстояние и се пъхнах в скривалището, което образуваше.

Успях да се свия за кратко време, преди покривът да падне.