Руби Диксън
Огънят в прегръдката му (24)

Глава 23
Ема

Зохр се върна при мен малко по-късно, за да ме намери седнала с кръстосани крака до купчина от книги за здравословно хранене. Почувствах мислите му да стават по-близки, докато прелиствах страниците и му се усмихнах разсеяно, докато се приближаваше. В човешка форма бе гол, затова се постарах да не го зяпам, в противен случаи, мислите ми със сигурност щяха да се насочат към секс книгата.

Мъртво животно изтуптя на земята до краката ми.

„Донесох ти храна, половинке.“

Затворих книгата за терапевтичен масаж и се опитах да изглеждам удовлетворена от разкъсаната коза на няколко сантиметра от обувката ми.

— Нямаше нужда.

„Малко е, защото стомахът ти е малък.“ Мислите му бяха изпълнени с удоволствие. „Опитах се да ти хвана малко черно-бяло животно, но то избяга.“

— О, да, избягвай тези. Те са скунксове и миришат лошо. — Носът ми се сбръчка при спомена как Джак и аз инцидентно попаднахме на такъв и ни напръска. — Отнема цяла вечност да премахнеш миризмата. Ще го намразиш.

Той се придвижи зад мен и обви раменете ми с ръце, душейки врата ми. Усетих повей от мириса му — овъглено, сладко и прясно месо.

Вместо да съм отвратена, това бе донякъде успокояващо. Потупах ръката му.

— Нахрани ли се?

„Да, но ми липсваше.“ Прокара носа си по врата ми, изпращайки тръпки по гръбнака ми.

Няма да мисля за тази книга. Няма.

— Ти също ми липсваше — казах му и бях изненада да осъзная, че това е истина. Следобедът беше тих, почти самотен. Това ме разтревожи леко. Така ли щях да се чувствам, когато поемехме по пътищата си и бях сама отново? Не можех да си позволя да ми липсват хора. Не бе безопасно да зависиш от някого. Харесваше ли ми или не, най-добре бе да съм сама. Затова промених темата. — Как са раните ти? Болят ли те?

„Има лека чувствителност в гърба ми, но иначе съм добре. Миришеш хубаво. Липсваше ми мирисът ми.“ Носът му погали извивката на рамото ми. „Носиш прекалено много дрехи.“

Не можах да не се изкискам на това.

— Това правят хората. Носим дрехи.

„Намирам го за дразнещо. Освен това миришат лошо. Каква е ползата от тях?“ Дръпна силно поправената ми блуза. „Харесвам естествения ти аромат повече.“

— Е — казах, отваряйки книгата си отново. — Дрехите са за защита.

Той изсумтя срещу врата ми и един нокът разкъса шевовете ми.

„Това няма да те защити от хвърлящите огън пръчки. Хората глупави ли са?“

Заглуших смеха си.

— Различен вид защита. Помисли за… добре. Представи си ме без блуза и панталони и как попадам на хората на Азар.

Мислите на Зохр потъмняха.

„Ще те докоснат, дори да е ясно, че си белязана от друг мъжки?“

— Изобщо няма да ги интересува — казах му. — Хора като тях са такива, защото са кретени.

Той изръмжа ниско и ръцете му се стегнаха на раменете ми.

„Ще им изтръгна гръкляните, ако се опитат.“

— И оценявам този кръвожаден ентусиазъм — казах му с усмивка. Взех една от книгите, разпръснати в краката ми и я потупах. — Трябва да прочета още малко от тази. Мисля, че намерих някакъв материал за това как да се отнасяме с белязана тъкан, но трябва да се концентрирам.

Преди да мога да отворя книгата, Зохр я издърпа от ръцете ми.

„По-късно. Имаме планове, помниш ли?“

Погледнах мъртвата коза пред мен.

— Вечеря?

„Целуване.“

Вярно. Как можах да забравя? Почувствах как се изчервявам и автоматично поставих новата книга върху книгата, за която много силно се опитвах да не мисля и да не се чувствам, че бе ужасно забележима, въпреки обикновената си корица.

— Целуване, а? — Звучах задавено и странно. — Все още го искаш?

„Искам повече, но се съгласихме за целуване.“ Мислите му бяха игриви, еротични.

О, Боже.

Добре, щяхме да се целуваме.

Можех да го направя, без да съм смешна. Мога. Правих секс с този мъж. Дракон. Все тая. Целуване не е нищо.

Но точно сега, целувката просто се чувстваше като нещо толкова… интимно. Ангажимент за връзка.

— Не съм добра с връзките.

„Свързани сме от момента, в който прие члена ми и огъня в себе си“, каза ми Зохр. „Нищо друго не се е променило.“

— Знам — прошепнах. — Но трябва да си търпелив с мен. — Все още мислех за себе си като за самотен вълк. Че приятелите са слабост. Затова не се задържах при Саша, въпреки поканите й да остана с тях. Така Бойд ме замъкна при изпадналите си приятели. Връзките те влачеха надолу. Караха те да потъваш с тях.

Което бе причината да ми бъде толкова трудно да разбера Зохр. Връзката ми с него ще ме накара ли да потъна, ако остана? Най-лесно бе да оцеляваш сам, но когато се замислех как отива — или се връща при жената от спомените му — нещо не ми се струваше правилно. Може би бе задължение. Чувствах се задължена на Зохр, защото имах умствена връзка с него.

„Или може би ти харесва да си с мен?“ Той се плъзна и седна до мен, погледът му срещна моя. Очите му бяха топли, приятелски и пълни със злато. Дори имаше усмивка на тази очарователно красива уста, разкривайки следа от кучешките му зъби.

„Може би.“ Може би няма смисъл да се стресирам, защото точно сега трябваше да сме заедно. Можехме да оставим бъдещето само да се определя и да не си навличаме беди. De cualquier malla sale un ratón, както казваше баща ми. Под всяка мрежа може да има мишка. Трябваше да благодаря за каквото — и когото — имах.

В края на краищата това бе просто целувка. Нищо, заради което да откачам.

Зохр се пресегна и погали бузата ми с ноктеста ръка, гледайки лицето ми.

„Не ти ли харесва мисълта да ме целунеш?“

О, харесва ми. Прекалено много.

— Просто съм нервна. Не съм свикнала да го правя.

„Тогава нека го направим комфортно. Как да го направим? Кое е най-доброто? Да седнем? Или да сме прави?“

Той ме погледна, толкова искрено и сериозно, че не можах да не се изкискам. И двамата сме новаци в това, нали? Той не е запознат с целуването, а всичко, което аз знаех, е от…

По дяволите. Сега мислех за тази книга с картинките отново.

Очите му се разшириха и златното се задълбочи.

„Какви са тези картини, които преминават през ума ти? Продължавам да ги виждам.“

О, Боже. Разкрита съм.

Почувствах се нервна при мисълта да обяснявам.

— От книга… за секса. Просто исках да видя дали има… — преглътнах. — Съвети. Да се уверя, че не пропускаме нещо.

„Книга? Покажи ми.“ Имаше очарование в погледа му.

Да му покажа? Без думи вдигнах книгата и му я подадох. Той я взе и огледа тъмнокафявата корица и изглеждаше леко озадачен.

— Ъм, отвори я — казах му и разгърнах страниците. Отвори се на доста подробна и огромна картина на мекия член на мъж с доста пубисни косми. Побелях от картината. Всички тези косми.

Зохр изглеждаше по-малко плашлив от мен. Погледна надолу към книгата, очарован и докосна картината. После обърна книгата, сякаш се опитваше да види къде е „човекът“ от картината.

„Какво е това?“

— Картина. Снимана е и е принтирана на картина. — Той докосна хартията отново, след това се опита да отгърне страницата. Ноктите му пречеха да вдигне хартията и той им се намръщи, след това погледна към мен.

„Можеш ли да го направиш вместо мен?“

— О, разбира се. — Защо не. Разгърнах страницата и имаше още една картина в близък план на различен космат пенис. Исусе, тази книга да не е правена през седемдесетте години? — Нещо конкретно, което искаш да видиш? — Игнорирах писукането на гласа си.

„Има ли целуване в тази книга? Или само членове без лица?“

Наполовина истеричен кикот излезе от мен.

— Доста съм сигурна, че има всичко в книгата.

„Искам да видя целуване.“ Бутна книгата към мен и ме погледна очаквателно.

Вярно. Взех книгата с изпотени ръце и прелиствах, оглеждайки за целуване. Имаше доста думи и рисунки на анатомията, след това намерих картини, които изглеждаха като целуване. Отворих книгата по-широко, за да може да гледаме и двамата, и Зохр надникна над рамото ми.

Това е… ами, целуване. Вариант. Наистина гадно, с език целуване. Имаше двама човека на страницата с широко отворени уста, езиците им се бутаха един срещу друг по странен начин, който показваше прекалено много уста и прекалено малко целуване. Освен това бях доста сигурна, че видях слюнка.

— Може би това не е хубав пример.

„Не се целуваш така?“ Той ме погледна любопитно.

— Не съм сигурна, че някой се целува така — признах и съм разочарована. Надявах се на някакви секси илюстрации или възбуждащи картини. Досега получих прекалено много косми, странно целуване и доста унижение.

„Покажи ми как би се целувала ти, тогава.“

Устата ми пресъхна. Забравих изцяло за книгата и погледнах към него. Очите му бяха променящо се злато и толкова красиви, лицето му близко до моето. Погледнах нагоре към устата му и той се приведе очакващо.

Протегнах се към него, без да мога да му устоя. Докато го правех улових повей от мириса му — пикантен, мускусен и драконов. Дъхът му бе топъл на бузата ми и носовете ни се докоснаха, докато се приближавахме един към друг.

Устните ни се докоснаха и го целунах. Устата ми се придвижи срещу неговата едновременно несигурно и очаровано. Чувствах го твърд срещу устните си, но кожата му бе мека. Устата му се разтвори леко под моята и плъзнах любопитно езика си по извивката на устните му.

Стонът му накара цялото ми тяло да потрепери. Дръпнах се назад, дишайки накъсано и се изненадах колко много неща чувствах в тялото си само от една малка целувка.

— Ема — задъха се той и ръката му хвана врата ми, увивайки се около него и държейки ме близо, носовете ни се удариха и в следващия миг той пак ме целуваше. Този път използвахме езиците си, сякаш сме нетърпеливи да вкусим другия. Наведох се към него и зарових ръцете си в косата му, докато устата му бе заключена върху моята, целувката се задълбочаваше.

Едва забелязах, когато сложи ръка на кръста ми и ме дръпна към себе си, притискайки ме към гърдите си. Нито забелязах голямата ръка, която се плъзна надолу към дупето ми, или че яздех бедрото му. Прекалено очарована бях от играта на устните ни, от езика му и горещото усещане в устата ми, от чувството, когато се заигра с моя език срещу неговия.

Не бях очарована само от осезаемото усещане от целуването — от гореща уста срещу горещ език, — но и от начина, по който умовете ни изглежда се извиваха заедно с всяка ласка. Мислите на Зохр бяха суматоха от усещания и емоции и бях сигурна, че и моите са същите. Нямаше филтриране на мисли и усещането от целувката се изливаше от неговия в моя ум с интензивност по-голяма от всичко, което някога съм изпитвала.

Той обичаше устата ми, мириса ми, езика ми. Обичаше начина, по който яздех бедрото му и от лекия натиск на гърдите ми върху неговите. Обичаше тихите звуци, които издавах — дори не бях осъзнала, че го правя. Прекалено загубена бях в целувката.

Мислех, че ще бъда ужасна в целуването, но сега осъзнавах, че няма значение. Целуването бе страхотно, без значение колко добър или лош си в него, стига партньорът ти да е секси. А моят беше невероятно секси. Твърдото тяло на Зохр се притискаше към моето и ме държеше близо, докато се целувахме отново и отново. Загубих представа за времето; светът ми се свеждаше до перфектната му уста.

Разделихме се, когато стана прекалено трудно да дишаме и задъхвайки се, плъзнах игриво езика си по неговия за последен път.

„Харесвам целуването“, каза ми той и погледът му се сведе към устата ми. Почувствах я мека и подута — и гореща, и боляща по хубав начин — от сесията ни и ми харесваше прекалено много, за да се интересувам. „Искам да видя повече от тази книга.“

— К-книга? — заекнах, объркана за момент. Отне ми секунда да си спомня за коя книга говореше. — О. Вярно. Искаш да видиш още?

„Искам да видя какви други неща правят хората, за да се чифтосат. Искам повече неща като целуването.“ Ноктите му леко погалиха мокрите ми устни, проследявайки формата им. „Покажи ми още.“

— Е, ти един вид вече мина курса — казах му бездиханно, спомняйки си бързото ни, прекъснато първо чифтосване и трескавата топлина на второто.

„Да, но този път искам всичко да е както трябва. И искам да помня всичко от него.“

Правилно. Не мога да го виня за това. Започнах да се извивам, за да се измъкна от хватката му и да взема книгата.

Той не ме остави да стигна далеч. Ръцете му се сключиха около кръста ми и когато се придвижих напред, ме дръпна обратно към него в мига, в който пръстите ми докоснаха книгата.

„Седни до мен. Искам да чувствам кожата ти срещу моята, докато гледаме тези членове без тела.“

Изкисках се, зачервена.

— Ако няма друго, освен членове без тела, не мисля, че ще искам да гледам.

„Защото са космати и моят е много по-добър, нали? Аз съм гладък и далеч по-голям от тях.“ Звучеше много горд от факта.

Почувствах лицето ми да почервенява.

„Няма нужда да отговаряш на това“, каза ми той самодоволно. „Знам истината от емоциите ти.“

Определено отнема известно време да свикнеш с менталната връзка. Нагласих голямата книга в скута си и се наместих до него, с дупе на бедрото му. Той издърпа краката ми върху неговите и настани тялото ми срещу неговото докато и на двама ни ни стана удобно, а аз се оказах седнала напряко върху краката му. Преди да отгърна книгата, обаче, той прокара нокът по ръкава ми с намръщено изражение.

Погледнах го.

— Какво?

„Иска ми се да чувствам кожата ти срещу моята“, отговори той. „Това не е кожа. Дразнещо е.“

Премигнах към него, докато осъзнах какво има предвид.

— Ти… искаш да се съблека? За да чета книгата?

„Не, за да се целуваме. Не заради книгата.“

— Не е задължително хората да се събличат, за да се целуват — казах му нервно.

„Знам.“ Тонът му бе търпелив, дори когато подръпна закърпения ми ръкав. „Вече се целунахме. Но аз не нося тези глупави неща и искам да докосвам половинката си, без те да ми пречат.“

О. Поколебах се, защото бе навик да съм облечена. Бях научена, че е безопасно да си облечен. Че момиче в След е в далеч по-малко опасност, когато е покрито, дори ако наоколо няма никого. Въпреки цялото време, през което бях сама, не се бях разхождала гола.

„Но ти не си сама“, каза Зохр, наведе се и притисна нос към извивката на врата ми, вдишвайки дълбоко. „Ти си с мен.“

Трудно бе да спориш с такава очарователно праволинейна логика. Той ми изпрати картина на ноктите му, разкъсващи блузата ми — отново — и това ме накара да взема решение.

— Хулиган — казах без дъх и повдигнах блузата си над главата ми.

Зохр гледаше очарован, докато я хвърлях настрана, и дръпна презрамките на сутиена ми.

„Какво е това? Защо носиш повече от една кожа?“

— Понякога и аз се чудя — отговорих му и откопчах сутиена, захвърляйки и него. — Определено не е любимата ми дреха.

„Тогава не го носи повече. Предпочитам те така.“ Хвана гърдите ми и подуши врата ми.

Ахнах, навеждайки се към него и затваряйки очи.

— Мислех, че ще се целуваме.

„Да. Просто се възхищавам на половинката си и меката й кожа.“ Погали гърдите ми, внимавайки да не прокарва нокти по тях. „И ти си много, много мека, моя Ема.“

Мислите му ми докараха прекрасни тръпки. Потреперих и се пресегнах да погаля челюстта му, искайки да го докосна, да допринеса по някакъв начин. Той ме милваше и имах чувството, че съм центърът на всичко.

„Ти си моят център“, съгласи се той. „Ти си моя свят.“

Накара ме да се изчервя от удоволствие, чувайки това. Кога беше последният път, когато бях нечий свят? Някога?

— Аз също трябва да те докосна.

„Скоро“, съгласи се той. „Засега нека удовлетворя половинката си.“ Той продължи да гали гърдите ми и се наведе по-близо. „Искам да те целуна отново.“

„Книгата?“, попитах го бездиханно, навеждайки се към него.

Устата на Зохр се настани върху моята и езикът му се гмурна в устата ми.

„Ще я разгледаме, когато изчерпим идеите си.“ Плъзна възглавничките на пръстите си по зърното ми.

Простенах, извивайки бедра, когато ме докосна. Пълна съм с незадоволена нужда, исках едновременно да притисна дланта му по-близо към гърдите си и да го избутам. Той бе удовлетворен от разочарования ми отговор и продължи да гали с палеца си върха на зърното ми, напред и назад, отново и отново, докато ме целуваше.

Почувствах как се овлажнявам между бедрата си само от това. Можех да усетя как топлината се свива в стомаха ми и глада ми за докосванията му, за целувките му расте. Изгубих се в прегръдката му, без да ме е грижа за нищо друго, освен докосването му…

Докато гъделичкащото му докосване не ме накара да изритам мъртвата коза.

Това уби настроението. Натискахме се, а имаше труп точно до нас.

Той се дръпна от мен, очите му бяха разтопено злато. От едната му ноздра излезе малко пушек.

„Да го сготвя ли за теб?“

Точно сега не съм гладна и мисълта за заколената коза определено уби настроението ми. Но не мисля, че бих могла да продължа да го целувам с мъртвото тяло точно до нас. Беше против всичко, което бях.

„Да се отърва ли от него?“

Изглеждаше ужасно да прахосаме толкова много месо. Поколебах се.

„Ще го сготвя за теб и после ще се върна.“ Наведе се и ме целуна яростно и бързо, изпращайки ми ято емоции по връзката ни, след което ме остави бездиханна и гладна за още.

Как можех да споря с това?

— Добре. Ще чакам тук.

Очите му заблестяха, докато ме поставяше на пода и ставаше на крака.

„Намери хубава страница от книгата, докато ме няма.“ И се обърна, тръгвайки, а аз не можах да не забележа, че членът му е на нивото на очите ми и е много, много еректирал. Болеше ме само от гледката и ми се искаше да се върне обратно, за да мога да погледам още малко.

„Скоро ще имаш този шанс“, обеща ми.

Някой ден щях да запомня, че може да чуе всичко, което си мисля. Изглеждаше нечестно, защото подозирах, че не хващах сто процента от това, което си мисли той.

„Може би с времето“, каза той, мятайки козата на едно рамо с лекота и се отдалечи с нея.

„Ъм, докато те няма, ще може ли да махнеш вътрешностите и кожата, преди да го сготвиш?“, казах му, трепвайки вътрешно от резултата, ако не го направи. „И после да намериш нещо, с което да го покриеш, за да не може да се навъдят мухи?“

„Ще направя каквото поискаш.“ Изпрати ми картина на въглени и дупка за огън, след което всичките му мисли станаха драконови. Чувството от него, когато бе в драконова форма, беше различно. Сякаш главата му е по-мъглява. Очарователно е. Исках да седна и да гледам през очите му, докато минаваше през улиците и се оглеждаше за място, на което да остави улова. Реши, че мястото ще бъде багажника на стара кола и я разтвори с нокти, а аз не можех да се отделя.

Разбира се, ако стоях и го гледах, нямаше да намеря картина…

Решения, решения.

Неохотно отделих мислите си от неговите, когато използва ноктите си, за да махне кожата. Всяко време е подходящо да разгледам какво има в тази книга. Разбира се, реших, че сега е идеалният момент да съблека дънките и бельото си. Щом той нямаше нищо по себе си и аз нямаше да имам. Не бях страхливка в другите аспекти от живота си, затова нямаше нужда да съм срамежлива около Зохр. Не и когато ме познаваше по-интимно от всеки друг човек на земята.

Беше промяна в начина на мислене, но самият акт на свалянето на дрехите ми ме направи по-самоуверена. Хвърлих ги настрани и взех книгата, дори когато мирисът на пушек започна да се промъква във въздуха. Разгърнах няколко страници, очарована и се изгубих за известно време. Никога не бях чела книга за секса и не бях гледала мръсен филм. Когато растях бях прекалено малка, а след това се случи Разрива. Досега не бях виждала порно списание, въпреки че бях чела книги и оставях въображението ми да се вихри. Беше очарователно да видя снимките и това ме накара да се чудя за всички тези филми, които никога няма да видя. Бяха ли толкова подробни като тази картина, на която мъж галеше члена си срещу задника на партньора си? Или бяха по-благоприлични?

В следващия миг буквално се вцепених.