Руби Диксън
Огънят в прегръдката му (13)

Глава 12
Ема

— Азар иска да говори с теб. — Каза ми Трина, когато влязох в кухнята на следващата сутрин. Време е за закуска, което означава, че Азар се храни сам в трапезарията, докато ние слугуваме в кухнята. Тя отиде бавно до мивката, за да помогне на Карол с чиниите и ми се усмихна самодоволно. — Сигурно е трудно да си любимката на шефа.

Преглътнах трудно, заради възела стягащ гърлото ми разтревожено.

— Не съм му любимка.

Тя изсумтя.

— Хайде сега. Не сме вчерашни. Всички знаят — и тя кимна към Карол, която се опитваше да прикрие усмивката си, — че те е набелязал. Не оставя никой друг да те докосне. Каза на другите, че си забранена. Това означава, че те заглежда. — Намигна ми, сякаш споделяхме някаква тайна. — Просто се увери, че е щастлив, ако разбираш какво имам предвид. Бях лична приятелка на лидера във Форт Вегас и когато той си откри нова с по-големи гърди, ме изпрати да си стягам багажа.

Ужасих се от самата мисъл.

— Не спя с Азар — изпротестирах отново, но е очевидно, че другите не ми вярваха. Затова ли мъжете се въздържаха да не ме докосват? Затова ли не се опитваха да ме свалят, както правеха с Карол и Трина, въпреки че бях два пъти по-млада от тях? А си мислех, че е защото Бойд им е казал нещо. Но Бойд е мъртъв и…

И не знам какво да мисля.

Помирисах блузата си тайно, но парфюмът е тежък и силен. Добре. Иска ми се да имам време да отида догоре и да се напръскам отново, само за да съм сигурна, но Трина ме гледаше очаквателно, което ми казваше, че Азар вероятно вече ме чака. По дяволите.

Изненада съм, че Зохр не правеше коментари за това в главата ми. Опитах се да го докосна умствено, но не усетих нищо. Вероятно спи. Може би е добре. Нямах нужда от разсейване, когато се изправя пред Азар. Събирайки кураж се насочих към двойните врати на трапезарията на хотела. Да приключваме с това.

Азар стоеше сам, бялата покривка бе в рязък контраст с останалите маси, избутани на купчина в далечния край на стаята. Прозорците бяха отворени, за да пропускат слънчевата светлина вътре и начинът, по който осветяваше бледата му коса и кожа, го караше да изглежда като ангел. Той прелисти бавно списанието пред себе си и си взе парче от сутрешната си плодова салата.

— Виж ти, значи си тук. Днес не си болна?

— Аз? Не. Добре съм.

Той бавно разгърна отново, дъвчейки и видях нещо, което изглеждаше като пикник, на страниците на списанието. Да не четеше „Обновяване на домове и градини“? Книгите и списанията са редки След, тъй като вече нямаше кой да ги произвежда и се хващах, че чета някои странни неща от скука и липса на нови четива, но Азар не ми изглеждаше като домошар. Той огледа страницата внимателно, след това преглътна и ме погледна.

Бледите му очи ме накараха да потреперя. Днес е без очила. Дали не се отпускаше около нас и затова ни оставяше да видим какво е наистина? Или просто не го интересуваше вече?

— Имам нужда от бельото ти отново. — Каза ми Азар и спокойно отгърна страницата. — Довечера ще се почистиш както трябва и ще пропуснеш парфюма. Можеш да си го сложиш отново на сутринта, след като си поносила бельото си.

— Искаш още един чифт от бикините ми? — Погледнах го неразбиращо. — Защо?

Той изглеждаше изненадан, че му задавам въпрос, оставяйки вилицата си и повдигайки поглед от списанието си, за да ме погледне. Очите му са пронизващи и усетих вледеняващ страх. Не трябваше да казвам нищо. Но той ме изненада още повече, като ми отговори.

— Как защо, за да хвана още един дракон, разбира се. Методът ни беше успешен последния път и искам да го изпробвам отново.

— О. — Не знам какво друго да кажа. — Добре.

Той се върна към четенето на списанието си.

— Можеш да си вървиш.

Обърнах се и буквално се затичах към кухнята, където Карол и Трина започнаха да се кикотят, виждайки обърканото ми изражение. Само ако знаеха.

Друг дракон? Идеята е ужасна сама по себе си… но Азар не знае тайната ми. Сега, когато бях чифтосана със Зохр и той ме ухапа — огънят му, както го наричаше — променяше миризмата ми. Не знам дали размахването на друг чифт от бикините ми ще има искания ефект.

Освен това не знам как ще реагира, когато осъзнае, че мирисът ми се е променил.

Това може да е наистина лошо.

Зохр

Тревогата ме издърпа от дълбините на съня ми. Отне ми момент, за да разбера, че ужасените мисли не са мои, а тези на половинката ми. Ема е разтревожена и мислите й са непоследователни, прескачайки от една идея на друга.

„Какво има?“ Попитах я, искайки ми се да съм свободен. Веригите ме приковаваха здраво, както обикновено, а са двойно по-досадни, имайки предвид, че половинката ми е изпаднала в паника. „Говори с мен. Кажи ми какво е станало.“

„Зохр? Имаме проблем.“ Мислите й се успокоиха малко, когато умът й докосна моя и ми достави удоволствие да осъзная, че мога да й доставя някакъв комфорт. „Знаеш ли как хората на Азар те заловиха и докараха тук?“

„Последвах мириса ти.“

„Да, е, Азар иска да направи същото отново.“ Паниката й се засили отново. „Но ти каза, че мирисът ми се е променил, нали? Така че как би повлияло това?“

Изпратих й успокоение.

„Никой дракон няма да дойде за теб. Мирисът им ще им каже, че си обвързана с мен. Ще бъде игнориран. Никой Драконѝ не би докоснал чужда половинка.“

„Това е лошо“, изпрати ми тя разтревожено. „Наистина лошо. Азар ще знае, че нещо не е наред, ще разбере, че сме заедно и ще се опита да го използва срещу теб.“

„Ха. Не може да направи нищо, за да разкъса връзката ни.“

„Не, не разбираш“, каза ми Ема, мислите й бяха пълни с притеснение. „Той ще заплашва да ме нарани, за да те накара да му сътрудничиш. Не го интересува дали ще живея или умра, докато може да ме използва, за да те контролира.“

Думите й ме накара да изпитам неудобство, водейки със себе си, неясни спомени. Спомнях си това. Помнех жестокостта на салорианците. Помнех разделени семейства, разрушени гнезда, защото това беше най-добрият начин да подчиниш един Драконѝ воин. Стомахът ми се сви при мисълта Ема да бъде изложена на опасност, само защото този салорианец иска да ме подчини на волята си.

„Не го оставяй да те нарани“, казах й. „Ще говоря с него…“

„Не!“ Мислите на Ема се изпълниха на мига с ярост. „Може да не разбирам много, но знам, че Саша беше категорична, че дракона й не бива да позволява Азар да се свърже с ума му. Тя каза, че салорианците могат да контролират умовете ви или нещо такова. Не бива да рискуваме това да ти се случи. Що се отнася до тях, ти все още си луд и не могат да те контролират.“

„Няма да го оставя да те нарани“, отговорих яростно.

„Аз също не планирам да му позволя да го направи“, отвърна ми тя. „Довечера ще избягаме от тук. Отивам да взема шперцовете си и те освобождавам.“

Не ми харесва това. Мразех факта, че се излага на опасност, докато аз съм окован и не мога да й помогна с нищо, но какъв друг избор имаме? Само тя можеше да ме освободи. А след това… никой никога повече нямаше да може да ме раздели от половинката ми.

Трябва да й вярвам. Трябва да съм търпелив… още малко.