Уилиям Макдоналд
Разлики (2)

1. Различаване на времената

Августин е казал: „Различавайте времената и ще видите хармонията в Писанията“. Бог е разделил цялата човешка история на времена: „… чрез когото и направи вековете“ (Евр. 1:2, букв. превод).

Тези времена могат да бъдат продължителни или кратки. Това, което ги отличава, не е тяхната продължителност, а начинът, по който Бог се отнася към човечеството през тях.

Макар че Бог сам по Себе Си никога не се изменя, Неговите методи се изменят. Той използва различни способи през различните времена. Понякога ние наричаме начина, по който Бог урежда взаимоотношенията Си с човека през отделните времена, диспенсация. В практически смисъл диспенсация не означава време или епоха, а по-скоро управление, ред, настойничество или стопанисване. За нас е трудно да мислим за диспенсация, без да я свързваме с период от време. Например историята на американското правителство е преминала през различни периоди на управление. Ние говорим за управлението на Рузвелт, управлението на Айзенхауер, управлението на Кенеди. С това ние имаме предвид начина, по който са действали правителствата, докато тези президенти са били на власт. Най-важният белег е провежданата политика, но ние по необходимост свързваме тази политика с определен период от време.

И така, в тази глава под диспенсация ще разбираме начина, по който Бог осъществява взаимоотношенията Си с хората през всеки отделен исторически период. Тук може да се направи сравнение с живота в едно семейство. Когато то се състои само от съпруг и съпруга, се следва една програма. Но когато се появят и няколко малки деца, нещата вече тръгват по съвсем различен начин. С израстването на децата семейната политика отново се изменя. Аналогично е положението и при отношенията на Бога с човешкия род (Гал. 4:1-5).

Например когато Каин уби брат си Авел, Бог го беляза така, че да не може никой да го убие (Бит. 4:15). И все пак след Потопа Бог въведе смъртно наказание, повелявайки: „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее“ (Бит. 9:6). Защо е тази разлика? Защото се беше сменила диспенсацията.

Друг пример: в Псалм 137:8-9 авторът провъзгласява строг съд над Вавилон:

„Дъщерьо Вавилонска, която ще бъдеш запустена, блазе на Оногова, който ти въздаде за всичко, що си сторила нам! Блазе на оногова, който хване и разбие о камък малките ти деца!“.

Но ето че по-късно Господ учи Своя народ:

„Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда“.

(Лука 6:27-28)

Очевидно езикът, така естествен за псалмиста, живеещ под Закона, не би бил подходящ за един християнин, живеещ под Благодатта.

Не всички християни са единодушни по въпроса за броя на диспенсациите или за начина, по който те трябва да се наричат. Всъщност не всички християни приемат, че изобщо има диспенсации.

Ние обаче можем да покажем тяхното съществуване по следния начин. Най-напред съществуват поне две диспенсации — Законът и Благодатта: „… защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос“ (Йн. 1:17). Фактът, че нашите Библии са разделени на Стар и Нов Завет, показва, че е настъпила промяна в начина на управление. Още едно доказателство е отпадането на необходимостта вярващите да принасят животински жертви. Това също показва, че Бог е въвел нов ред.

Но ако приемем, че съществуват две диспенсации, ние сме принудени да приемем, че има и трета, тъй като диспенсацията на Закона е била въведена чак в Изход 19 гл. — стотици години след Сътворението. Така че трябва да има поне една диспенсация преди Закона (вж. Римл. 5:14). Така те стават три.

Освен това ще трябва да приемем и една четвърта диспенсация, тъй като Писанията говорят за „бъдещия век“ (Евр. 6:5). Това естествено е времето, когато Господ Иисус Христос ще се върне да царува на земята, известно още като Хилядолетното царство.

Апостол Павел също прави разлика между сегашния век и бъдещия век. Най-напред той говори за настойничеството^[1], което му е било поверено във връзка с истината на благовестието и на Църквата (1 Кор. 9:17, Ефес. 3:2, Кол. 1:25). Това е сегашният век. Но след това той говори за един бъдещ век, който в Ефесяни 1:10 нарича времето, „когато ще се изпълнят времената“. От неговото описание е ясно, че това време още не е дошло.

И така, ние знаем, че сега не живеем в последната епоха от световната история.

Доктор Скофилд, редактор на Scofield Reference Bible (Библия на Скофилд с препратки), изброява седем диспенсации както следва:

1. Невинността (Бит. 1:28). От сътворението на Адам до неговото грехопадение.

2. Съвестта или моралната отговорност (Бит. 3:7). От грехопадението до края на Потопа.

3. Управлението на човека (Бит. 8:15). От края на Потопа до призоваването на Авраам.

4. Обещанието (Бит. 12:1). От призоваването на Авраам до даването на Закона.

5. Законът (Изх. 19:1). От даването на Закона до Деня на Петдесетница.

6. Църквата (Деян. 2:1). От Деня на Петдесетница до Грабването.

7. Царството (Откр. 20:4. Хилядолетното царство на Христос.

В своята схема „Ходът на времето от Вечността към Вечността“ А. Бут също разглежда седем диспенсации в човешката история, загатнати в седемте дни на Сътворението:

1-ви ден — Човекът, изпитан със светлината на сътворението — светлина и обещание.

2-ри ден — Управление (от Потопа до разделянето на нациите).

3-ти ден — Израел (от Авраам до края на Евангелията).

4-ти ден — Благодат (вмъкнат период).

5-ти ден — Голямата скръб.

6-ти ден — Милениум (Хилядолетното царство на Христос).

7-ми ден — Вечността.

Не е толкова важно да се съгласим с точните подробности, но е много важно да видим, че съществуват различни диспенсации. Особено важно е да направим разлика между Закона и Благодатта. В противен случай съществува опасността да вземем отделни моменти от Писанията, валидни за други времена, и да ги отнесем към себе си. Всички Писания са полезни за нас (2 Тим. 3:16), но не всички са отправени пряко към нас. Пасажи, отнасящи се за други времена, могат да се приложат и за нас, но тяхното основно послание е предназначено за времето, за което са били написани. Например на евреите, живеещи под Закона, е било забранено да ядат месо от нечисти животни, т.е. такива, които нямат разцепено копито и не преживят (Лев. 11:3). Тази забрана не важи за днешните християни (Марк 7:18-19), но основополагащият принцип си остава валиден — ние трябва да избягваме моралната и духовната нечистота.

Бог обеща на израелския народ, че ако те Му се подчиняват, Той ще им даде материално благополучие (Второз. 28:1-6). Ударението тогава е било върху материалните благословения тук, на земята. Но днес това не е така. Бог не ни обещава, че ще възнагради нашето подчинение с финансов просперитет. Благословенията на сегашната диспенсация са духовни благословения в небесните места (Ефес. 1:3).

Макар че между отделните епохи съществуват различия, има едно нещо, което никога не се променя: това е Евангелието. Спасението винаги е било, сега е и винаги ще бъде чрез вяра в Господа. И основата за спасение във всяко време е завършеното дело на Христос на Кръста на Голгота. Хората в Стария Завет са били спасявани, като са вярвали на откровението, което Господ им е давал, независимо какво е било то. Например Авраам е бил спасен, тъй като е повярвал на Бога, когато Бог му е казал, че неговото потомство ще бъде неизброимо като звездите (Бит. 15:5-6). Авраам не е знаел много, ако въобще е знаел нещо за това, което е щяло да се случи по-късно на Голгота. Но Бог е знаел. И когато Авраам е повярвал на Господа, Той е записал на неговата сметка и цялата стойност на бъдещото дело на Христос на Голгота. Някой е казал, че светиите от Стария Завет са се спасявали „на кредит“. Това означава, че те са били спасени на основание на цената, която Господ Иисус е щял да плати много години по-късно (такова е значението на Римляни 3:25). Ние сме спасени на основание на делото, което Христос е извършил преди повече от 1900 години. Но и в двата случая спасението е чрез вяра в Господа.

Ние трябва да се пазим внимателно от всякаква идея, че хората във времето на Закона са се спасявали чрез спазване на Закона или дори чрез принасяне в жертва на животни. Законът може само да осъжда; той не може да спасява (Римл. 3:20). Кръвта на юнци и козли не може да премахне дори един-единствен грях (Евр. 10:4). Не! Божият път за спасение е чрез вяра и само чрез вяра (вж. Римл. 5:1).

Друго нещо, което е важно да помним, е, че когато говорим за настоящата епоха като за епоха на Благодатта, ние нямаме предвид, че в миналите диспенсации Бог не е бил милостив. Ние просто искаме да кажем, че сега Бог изпитва човека на основата на Благодатта, а не на Закона. Това различие ще бъде обяснено по-пълно в една от следващите глави.

Също така е важно да се разбере, че времената не завършват в точно определена секунда. Често пъти отделните времена се припокриват или между тях има преходен период. Това може да се види в книгата Деяния на апостолите. Например току-що родената църква имаше нужда от известен период от време, за да се отърси от някои остатъци от старата диспенсация. Възможно е също така да има известен период между Грабването и Голямата скръб, по време на който ще се яви Човекът на греха и ще бъде издигнат храмът в Ерусалим.

Накрая едно предупреждение. Както с всичко добро, така и с учението за диспенсациите може да се злоупотреби. Има някои християни, които довеждат това учение до такава крайност, че приемат единствено писмата на апостол Павел от затвора като валидни за Църквата днес. В резултат на това те не признават кръщението или Господната вечеря, тъй като в тези писма не става дума за тях. Те също така проповядват, че евангелското послание на Петър не е същото като на Павел (вж. Гал. 1:8-9 за опровержение на това). Хората с такива крайни възгледи понякога се наричат ултрадиспенсационалисти или „булингеристи“ (по името на учителя си Е. Булингер). Тяхното крайно схващане за диспенсациите трябва да бъде отхвърлено.