Уилиям Макдоналд
Разлики (14)

13. Църквата и Царството

Може би много читатели ще бъдат изненадани да научат, че Църквата и Божието, или Небесното царство не са едно и също нещо. В християнския свят като цяло Църквата и Царството обикновено се употребяват като синоними. Но неспособността те да бъдат разграничени води до сериозни проблеми както в теорията, така и в практиката.

В предната глава ние сравнително подробно обсъдихме въпроса за Църквата и затова не е необходимо тук да се повтаряме. Достатъчно е да си припомним, че Църквата е една уникална общност. В целия Божи план с човечеството няма друга такава. Христос е Глава, а всички вярващи са съставни части. Различията по расова принадлежност, обществено положение или пол са премахнати в Христос — в Него всички стават едно. Църквата започва съществуването си на Петдесетница и нейното изграждане ще бъде завършено при Грабването. За нея се говори като за тялото и невястата на Христос и тя е определена да царува заедно с Него в Неговото Царство и да споделя Неговата слава във вечността.

А какво ще кажем за Небесното царство?

Небесното царство представлява областта, в която Божието владичество е признато. Думата „небеса“ се използва фигуративно за означаване на Бога; това се вижда ясно в Даниил 4:25-26. В ст. 25 Даниил казва, че Всевишният владее над царството на човеците. В следващия стих той казва, че небесата владеят. Така Небесното царство оповестява Божието владичество, което съществува навсякъде, където хората му се подчиняват.

Небесното царство има два аспекта. Най-широкият включва всеки, които просто твърди, че признава Бога за върховен владетел. Но вътрешният му аспект включва само хората, които са се обърнали истински. Това може да се илюстрира чрез две концентрични окръжности — една голяма, и вътре в нея една малка:

Външният кръг е областта на думите — тя включва истината и лъжата, житото и плявата. Вътрешният кръг включва само тези, които са новородени чрез вяра в Господ Иисус Христос.

Като сравним всичките места в Библията, които говорят за царството, можем да проследим неговото историческо развитие в пет отделни фази.

Най-напред царството е предсказано в Стария Завет. Даниил предрича, че Бог ще установи едно царство, което никога няма да падне, и чиято власт никога няма да премине към друг народ (Дан. 2:44). Той предсказва също така идването на Христос и Неговото всеобхватно и вечно владичество (Дан. 7:13-14; вж. също Ерем. 23:5-6).

Второ, царството е описано като нещо, което наближава и присъства в лицето на Царя. Най-напред Йоан Кръстител, след това Иисус, а после учениците оповестяват наближаването на царството (Мат. 3:2; 4:17; 10:7). Царят беше дошъл, за да се представи на народа Израил. Иисус казва: „… ако Аз изгонвам демоните чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло до вас“ (Мат. 12:28). При друг случай Той казва: „… ето, Божието царство е сред вас“ (Лука 17:21). То е дошло, защото Царят се е появил на сцената. (Последните два стиха говорят за Божието царство, а не за Небесното, но по-късно ще покажем, че двата термина се ползват равнозначно в Новия Завет.)

Трето, описва се една промеждутъчна форма на царството. След като е отхвърлен от народа Израил, Царят се завръща на небето. Днес царството съществува в сърцата на всички, които признават Неговата царска власт, докато Царят отсъства, и моралните и етични принципи на царството са приложими за нас днес. Промеждутъчната фаза на царството е описана в притчите от Матей 13-та глава.

Четвъртата фаза на царството е неговата изява. Това е Хилядолетното царство на Христос на земята. То е предварително загатнато на планината на преображението, където Господ се явява в славата на предстоящото Си царство (Мат. 16:28). Иисус има предвид това царство, когато казва: „Мнозина ще дойдат от изток и от запад, и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство“ (Мат. 8:11).

Петата и окончателна форма ще бъде вечното царство. Във 2 Петрово 1:11 то е наречено „вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос“.

Изразът „Небесно царство“ се среща само в Евангелието според Матей. Терминът „Божие царство“ се среща и в четирите евангелия. В практическо отношение няма никаква разлика; и за двете са казани едни и същи неща. Например, в Матей 19:23 Иисус казва, че за богатия ще бъде трудно да влезе в Небесното царство. В Марк 10:23 и Лука 18:24 Иисус казва същото нещо във връзка с Божието царство. После Матей отново е записал, че Иисус казва фактически същото по отношение на Божието царство (срв. Мат. 19:23-24).

Други места, на които Небесното царство и Божието царство са употребени взаимозаменяемо, са:

Мат. 4:17 — срв. Марк 1:15

Мат. 8:11 — срв. Лука 13:29

Мат. 10:7 — срв. Лука 9:2

Мат. 11:11 — срв. Лука 7:28

Мат. 13:11 — срв. Марк 4:11

Мат. 13:31 — срв. Марк 4:30-31; Лука 13:18

Мат. 13:33 — срв. Лука 13:20-21

Мат. 19:14 — срв. Марк 10:14; Лука 18:16

Ние отбелязахме, че Небесното царство има външен аспект и вътрешна истинска същност. Същото е вярно и за Божието царство. Това може да се покаже по следния начин:

Небесно царство	Божие царство
В своя външен аспект то включва всички искрени поданици на Царя, но също и онези, които просто са заявили преданост към Него. Това се вижда в притчата за сеяча (Мат. 13:3-11), притчата за синаповото зърно (Мат. 13:31-32) и притчата за кваса (Мат. 13:33).	То също включва истинското и фалшивото. Това се вижда в притчата за сеяча (Лука 8:4-10), притчата за синаповото зърно (Лука 13:18-19) и притчата за кваса (Лука 13:30-21).
Що се отнася до неговата истинска, вътрешна същност, в небесното царство могат да влязат само онези, които са се обърнали (Мат. 18:3).	Що се отнася до неговата истинска, вътрешна същност, в Божието царство могат да влязат само онези, които са новородени (Йн. 3:3, 5).

Павел има предвид вътрешната същност, когато казва, че „Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух“ (Римл. 14:17). Той също подчертава, че „Божието царство не се състои в думи, а в сила“ (1 Кор. 4:20).

Разликата между царството и Църквата може да се види в следното: Царството започна, когато Христос сложи началото на Своето публично служение; Църквата беше основана на Петдесетница (Деян. 2). Царството ще съществува на земята, докато тя бъде унищожена; Църквата ще продължава съществуването си на земята само до момента на Грабването; после тя ще се завърне с Христос при Неговото Второ пришествие, за да царува заедно с Него като Негова невяста. В сегашното време хората, които са в царството в неговата истинска, вътрешна същност, са също така и в Църквата — това е единственото отношение, в което двете се припокриват.