Уилиям Макдоналд
Разлики (9)

8. Аспекти на оправданието

Новият Завет учи, че ние сме оправдани чрез благодат, чрез вяра, чрез кръв, чрез сила и чрез дела. Всичко това може да ни се види объркващо, ако не и противоречиво, докато не разберем, че във всеки от случаите се представя различен аспект на едно и също нещо.

На първо място, какво означава оправдание? Да оправдаеш някого означава да го счетеш за праведен. Не да го направиш праведен, а да го обявиш за праведен. Всъщност това е юридически термин, той идва от съдебната зала.

Сами по себе си ние не сме праведни. Ние не притежаваме никаква праведност. Но когато приемем Иисус Христос за Господ и Спасител, Бог ни счита за такива на основание заместническото дело на Христос на Кръста. Когато ние сме „в Христос“, Бог може справедливо да ни обяви за праведни, тъй като на Голгота е платена пълната цена за всички наши грехове. Вярващият грешник е облечен в цялата праведност на Бога. „[Бог], който за нас направи грешен Онзи, който не знаеше грях [Христос], за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Кор. 5:21).

Както отбелязахме в началото, казано е, че оправданието е чрез благодат, чрез вяра, чрез кръв, чрез сила и чрез дела. Как може да стане то по тези пет начина?

Първо, оправданието е по благодат. В Римляни 3:24 ние четем: „… но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус“. Това означава, че човек не е достоен да бъде оправдан. Той не може да заслужи или да спечели оправданието, а трябва да го получи като подарък. Благодатта е принципът, по който Бог дава оправдание на човека — съвсем незаслужено и безвъзмездно — безплатно, като подарък.

Второ, оправданието е чрез вяра. „И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос“ (Римл. 5:1). Това означава, че грешникът трябва да получи оправданието чрез един решителен акт на доверяване на Спасителя. Признавайки себе си достоен единствено за ада, той трябва да приеме Господ Иисус като Онзи, който е платил на кръста наказанието за всички негови грехове.

Благодатта — това е Богът, който слиза при грешния човек и му предлага оправданието като безплатен подарък на основание на изкупителното дело на Христос на Голгота. Вярата — това е каещият се човек, който се протяга нагоре и приема Божия подарък, без да смята, че го заслужава поради своя характер, или че го е спечелил чрез своите дела.

Оправданието е и чрез кръв. „Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него“ (Римл. 5:9). Това, разбира се, се отнася до цената, която е трябвало да се плати, за да мога аз да бъда оправдан. Безгрешният Спасител проля Своята безценна кръв, за да плати дълга, натрупан от моите грехове. Огромната стойност на моето оправдание се вижда от изумителната цена, която е платена, за да бъде осигурено то.

Макар че никъде в Писанието не се казва изрично, че ние сме оправдани чрез сила, тази истина се вижда от Римляни 4:25: „[Исус], който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание“. Тук оправданието ни е пряко свързано с възкресението на Христос. И съвсем правилно! Ако Той не беше възкръснал, нашата вяра щеше да бъде суетна и ние щяхме да бъдем още в греховете си (1 Кор. 15:17). Така нашето оправдание е неразривно свързано със силата, която възкреси от мъртвите нашия Господ Иисус. Ето защо ние казваме, че сме оправдани чрез сила.

И накрая, ние сме оправдани чрез дела. „Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра“ (Яков 2:24). Тук като че ли се появява явно противоречие. Апостол Павел недвусмислено учи, че ние се оправдаваме единствено чрез вяра. Но тук изглежда, че Яков заявява: „Не е така. Ние се оправдаваме чрез вяра и чрез дела“. Всъщност обаче Яков не казва това. Той не учи, че оправданието се получава първоначално чрез вършене на добри дела. Нито пък казва, че ние се оправдаваме чрез вяра плюс дела. Това, което той казва, е, че ние се оправдаваме чрез такъв вид вяра, който има като следствие един живот, изпълнен с добри дела.

Безполезно е човек да казва, че има вяра, ако няма добри дела, с които да я подплати. Такава вяра, която е вяра само на думи, не струва нищо (Яков 2:14-17). Истинската вяра е невидима, но може да бъде демонстрирана чрез дела (Яков 2:18).

Авраам беше оправдан, като повярва на Господа (Бит. 15:6), но години по-късно той показа, че вярата му е истинска чрез готовността си да принесе своя син Исаак като всеизгаряне (Бит. 22:9-14). Раав доказа истинността на вярата си, като прие съгледвачите от Израел и им помогна да избягат (Яков 2:25). И така, като говорим за оправдание чрез дела, ние имаме предвид следното: делата са външното проявление на факта, че ние наистина сме оправдани чрез вяра. Делата не са причината — те са следствието. Те не са коренът — те са плодовете.

От всичко това, взето заедно, разбираме, че Новият Завет учи, че ние сме оправдани чрез:

благодат — това означава, че не заслужаваме оправданието;

вяра — това означава, че трябва да го приемем;

кръв — това означава, че то е било придобито чрез смъртта на Спасителя;

сила — това означава, че възкресението доказва, че Бог е напълно удовлетворен от делото на Спасителя;

дела — означава, че когато ние сме истински оправдани чрез вяра, нашите добри дела ще докажат това.

Всички тези аспекти на оправданието са намерили своя поетичен израз в следните стихове:

Избран от великата милост на Бога,

получих място в чудни небеса,

по Неговата милостива воля

съм оправдан — чрез благодатта.

 

В уречения час Христос умря на кръста,

където бликна пурпурният дъжд —

що прави по-бял от снега и най-мръсния:

така съм оправдан — чрез кръв.

 

Бог Го въздигна в залог за това,

съмненията зли да се разбият.

Възкръсването Му разсейва всеки страх —

така съм оправдан — чрез сила.

 

Светият Дух с търпение ме направлява

във Истината чудна на Писанията.

Христос умря за мен! — със радост проумявам:

така съм оправдан — чрез вяра.

 

Съмняваш ли се, че съм на Христа?

Такова подозрение ли спотайваш?

Ще ти покажа, че сега съм Негов аз:

така съм оправдан — и чрез делата.

 

Защото всичко даде Той — на Него слава! —

и благодат и кръв, и вяра и дела,

и силата, която възкресява —

Да, Бог, и само Бог човека оправдава!

Хелън Шоу