Уилиям Макдоналд
Разлики (8)

7. Видове освещение

Думата „освещавам“ означава „отделям настрана“. Има цяла група думи — освещавам, освещение, светия, свят, святост, осветен — които имат общ корен и в основата си носят еднакво значение. Много често освещението представлява процеса на отделяне на нещо от общоприетата и нечиста употреба за служение на Бога. Но невинаги. Ако запомните, че „освещавам“ означава „отделям“, ще имате едно определение, което е валидно за всички случаи.

В Стария Завет Бог освети седмия ден (Бит. 2:3). Всяко първородно — и на човек, и на животно — бяха посвещавани на Господа (Изх. 13:2). На свещениците беше заповядано да се осветят за Господа (Изх. 19:22). Скинията и всичките й принадлежности бяха осветени (Изх. 40:9).

В Новия Завет думата освещение се употребява най-вече по отношение на хора. Но Иисус казва, че храмът освещава златото в него и олтарът освещава дара, който е върху него (Мат. 23:17, 19). Апостол Павел учи, че когато благодарим за храната си, тя се освещава чрез Божието Слово и молитва (1 Тим. 4:5).

Що се отнася до освещаването на личности, Бог освети Христос и го изпрати на света (Йн. 10:36). Това означава, че Отец отдели Своя Син за делото на нашето спасение от греховете ни. Иисус освети Себе Си (Йн. 17:19). С други думи Той се отдели, за да ходатайства за Своя народ.

Дори някои невярващи са в определен смисъл осветени. „Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж“ (1 Кор. 7:14). Това означава, че невярващият партньор е отделен в привилегированото положение да има вярващ партньор, който се моли за неговото спасение.

Съществува и такова значение на освещаването, според което Христос трябва да бъде освещаван (почитан) от всички вярващи: „Но освещавайте в сърцата си Христос като Господ…“ (1 Петр. 3:15, букв. превод). Ние Го освещаваме, като Го отделяме като неоспорим Владетел над нашия живот.

В допълнение към казаното по-горе съществуват още четири други важни вида освещение, които трябва да разграничаваме при изучаването на Новия Завет. Те се наричат съответно освещение преди обръщението, освещение по положение, постепенно освещение и съвършено освещение.

Освещение преди обръщението

Много преди човек да се новороди, Светият Дух работи в неговия живот, отделяйки го от света, за да принадлежи на Христос. Апостол Павел съзнава, че е бил отделен още преди да се роди (Гал. 1:15). Във 2 Солунци 2:13 той напомня на вярващите в Солун, че тяхното спасение се е осъществило в три основни стъпки:

1. Те са били избрани от Бога.

2. Били са осветени от Духа.

3. Повярвали са в истината.

Забележете, че това освещаване е станало преди да повярват и да се спасят.

В 1 Петрово 1:2 се дава следният ред на събитията, свързани със спасението:

1. Избор по предузнанието на Бог Отец.

2. Освещение чрез Духа.

3. Послушание към Иисус Христос.

4. Поръсване с Неговата кръв.

От вечността Бог ни е избрал да Му принадлежим. В определения момент от времето Светият Дух ни е отделил за Господа. Тогава ние сме се покорили на благовестието. Веднага щом сме го направили, цената на кръвта, пролята от Христос, е била приписана на нашата сметка и с това ние сме били оправдани. Забележителното тук е, че освещението, за което говори апостол Петър, се извършва преди човек да се новороди.

Освещение по положение

В момента, в който човек се новороди, той вече е осветен по своето положение. Това означава, че що се отнася до неговото положение пред Бога, той е съвършено отделен за Него от света, защото той е „в Христос“. В един съвсем истински смисъл Христос е неговото освещение (1 Кор. 1:30).

Всеки истински вярващ е светия — той е отделен за Господа. Това е неговото положение. Така в 1 Коринтяни 1:2 всички християни от местната църква в Коринт са наречени „осветени в Христос Иисус, призовани светии“. На практика те невинаги са били твърде свети. Те са търпели тежък грях в събранието (1 Кор. 5:1-2), водели са съдебни дела един против друг (1 Кор. 6:1), между тях е имало учители, които са отричали възкресението (1 Кор. 15:12, 33–34). Но въпреки това е истина, че що се отнася до тяхното положение, те са светии, осветени в Христос Иисус.

Нека разгледаме някои от пасажите, в които се говори за освещение по положение. В Деяния 20:32 изразът „всичките осветени“ означава всички вярващи. В Деяния 26:18 Господ описва Своя народ като „ония, които са осветени чрез вяра в Мен“. Коринтяните са описани като „измити, […] осветени, […] оправдани в името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог“ (1 Кор. 6:11). Авторът на Писмото до Евреите също ни напомня, че „ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги“ (Евр. 10:10). „… Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават“ (Евр. 10:14).

Освещението по положение понякога се означава и чрез употребата на думата „свят“. Така в Колосяни 3:12, когато апостол Павел нарича християните „свети“, той има предвид тяхното положение пред Бога.

Постепенно освещение

Както има много места от Писанието, които казват, че всички християни са осветени, така има и много други, които казват, че те трябва да се освещават. Ако не успеем да различим тези видове освещение, това може много да ни обърка.

Прогресивното или практическото освещение се отнася до това, какви трябва да бъдем във всекидневния си живот. Ние трябва да живеем, като се отделяме за Бога от греха и злото. Светиите трябва да стават все по-свети с течение на времето.

Именно този аспект на освещението има предвид Иисус в Йн. 17:17, когато се моли за учениците Си: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“.

В този процес участва и самият вярващ (2 Тим. 2:21). Винаги когато попаднете на призиви към освещение или святост, можете да бъдете сигурни, че става въпрос за практическото освещение. Така апостол Павел увещава коринтяните: „… нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост в страх от Бога“ (2 Кор. 7:1). В същия дух пише и апостол Петър в 1 Петрово 1:15: „… а както е свят Този, който ви е призовал, така бъдете и вие свети в цялото си поведение“.

Една конкретна форма на практическото освещение е отделянето от разврата. „Понеже това е Божията воля — вашето освещение; да се въздържате от блудство; всеки от вас да знае как да пази своя съсъд в святост и почит“ (1 Сол. 4:3-4).

Как един християнин става по-свят и все повече заприличва на Господ Иисус? Отговора намираме във 2 Коринтяни 3:18: „А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух“. Практическата святост идва от изпълването ни с Господа. Известен житейски принцип е, че човек заприличва на този, пред когото се прекланя. Колкото повече гледаме към Христос, толкова повече ще ставаме като Него. Светият Дух извършва това чудно преобразяване — не изведнъж, а от една степен на слава към друга.

Съвършено освещение

Този аспект на освещението за нас е все още в бъдещето. Когато се срещне лице в лице със Спасителя, вярващият ще бъде отделен завинаги от всеки грях и нечистота; в нравствено отношение той ще бъде като Господ Иисус — съвършено осветен.

Точно за това четем в Колосяни 1:22: „… сега примири (вас) в тялото на Неговата плът чрез смъртта, за да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни“.

В този ден Църквата ще получи своето последно и окончателно освещение: „… за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна“ (Ефес. 5:27).

В други стихове се говори за нашето съвършено освещение, без да се споменава тази дума. Например апостол Йоан казва: „… знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще го видим Такъв, какъвто е“ (1 Йн. 3:2). Юда също ни напомня, че нашият Господ ще ни „представи непорочни пред Своята слава с голяма радост“ (Юда 24).

Разграничаването на тези различни аспекти на освещението ще ви бъде от изключителна полза при изучаването на Библията. Винаги когато срещнете нещо, свързано със светостта, си задавайте въпросите: „Дали това е нещо, което е станало преди обръщението? Дали това съм аз в Христос? Дали такъв трябва да ставам постепенно, ден след ден? Или такъв ще бъда, когато се окажа в славното присъствие на Господ Иисус Христос?“.