Уилиям Макдоналд
Разлики (7)

6. Съдийската и бащинската прошка

В Писанието се срещат два различни вида прошка и ако ние искаме да бъдем внимателни ученици на Словото, трябва да се научим да ги различаваме. Ще ги наречем съдийска и бащинска прошка (макар точно тези формулировки да не се срещат в Библията).

Казано най-просто, съдийската прошка е прошката, която дава един съдия, а бащинската прошка е прошката на един баща. Първият термин е взет от съдебната зала, а вторият — от дома.

Нека най-напред отидем в съдебната зала. Съдията е Бог, а подсъдимият — грешният човек. Човекът е виновен за греховете си и наказанието е вечна смърт. Но Господ Иисус се явява и оповестява: „Аз ще изтърпя наказанието, което заслужават греховете на човека; Аз ще умра вместо него“. Именно това е извършил Спасителят на кръста на Голгота. Тогава съдията заявява на грешния човек: „Ако ти приемеш Моя Син за свой Господ и Спасител, Аз ще ти простя“. В момента, в който човекът положи вярата си в Спасителя, той получава съдийската прошка за всички свои грехове. Никога няма да му се наложи да изтърпи наказанието за тях в ада, защото Христос вече е понесъл всичко. Опростеният грешник сега влиза в ново взаимоотношение: Бог вече не е негов Съдия, сега Той е негов Баща.

И така, пренасяме се в дома, за да илюстрираме бащината прошка. Бог е Бащата, а вярващият — детето. В момент на непредпазливост детето съгрешава в нещо. Какво става тогава? Ще осъди ли Бог детето на смърт заради греха? Естествено, че не, защото Бог вече не е Съдията, а Бащата. Но все пак грехът има последствия и те са, че добрите взаимоотношения в семейството се развалят. Щастието в дома е нарушено. Детето не е загубило спасението си, но е загубило радостта от спасението. Скоро то може да изпита наказанието на своя Баща, предназначено да възстанови добрите отношения. Щом детето признае своя грях, то получава бащината прошка.

Съдийската прошка се дава веднъж завинаги в момента на повярването; бащинската прошка се дава всеки път, когато вярващият признае греха си и се отвърне от него. На това ни учи Иисус в Йн. 13:8-10. Ние се нуждаем от окъпването на новорождението един-единствен път, за да ни спаси от наказанието за греховете, но по време на нашия християнски живот са ни нужни много измивания, които ще ни дават бащинската прошка.

Разликата между двата вида прошка може да се обобщи накратко по следния начин:

Отсега нататък срещнем ли стихове, в които се говори за прошка, която ни се дава като грешници веднъж завинаги чрез делото на Христос на кръста, ние ще знаем, че става дума за съдийска прошка. Следните стихове илюстрират това:

„В него имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощението на прегрешенията според богатството на Неговата благодат.“

(Ефес. 1:7)

„… и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас.“

(Ефес. 4:32)

„И вас, които бяхте мъртви в прегрешенията си и необрязването на плътта си, Той съживи с Него, като прости всичките ви престъпления.“

(Кол. 2:13)

Но в Библията има и пасажи, които разглеждат бащинската прошка:

„Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

(Мат. 6:14-15)

„Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени.“

(Лука 6:37)

„И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.“

(Марк 11:25)

Забележете, че в два от тези три стиха Бог изрично е наречен Отец — тук става дума за бащинската прошка. Забележете също, че дали ще ни бъде простено, зависи от нашата готовност да простим на другите. Това не е вярно за съдийската прошка — готовността да простим на другите не е условие за спасението. Но то е вярно за бащинската прошка — нашият Отец няма да ни прости, ако ние не си прощаваме един на друг.

В Матей 18:23-25 Иисус разказва притчата за слугата, на когото царят опростил 10 000 таланта. Но същият този слуга не опростил 100 динария на един от съслужителите си. Затова царят му се разгневил и го предал на мъчителите, докато изплатил целия си дълг. Иисус завършва притчата с думите: „Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си“. Тук отново става дума за бащинска прошка. Да сме изпълнени с непростителен дух е грях и Бог не може да ни прости бащински, докато ние не признаем този грях и не се отвърнем от него.

Един от вълнуващите моменти в изучаването на Библията е да видим тези основни разлики и да можем да ги прилагаме в нашето всекидневно четене. Отсега нататък, когато срещате темата за прошката в Словото, вие трябва да можете да кажете: „Да, това се отнася за прошката на Съдията“, или другаде: „Това трябва да се отнася за прошката на Бащата към Неговото дете“.