Уилиям Макдоналд
Разлики (5)

4. Закон и благодат

Законът и благодатта са два противоположни начина, по които Бог урежда отношенията Си с човешкия род. Можем да ги определим като два съвсем различни принципа, по които Той изпитва човека, и да смятаме, че това са два завета, които Той е направил със Своя народ: „понеже законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос“ (Йн. 1:17).

Според правилата на Закона човек получава това, което е заслужил. Под благодатта той е пощаден от това, което заслужава, и е неизразимо обогатен като с безплатен дар. Двата принципа са описани в Римляни 4:4-5:

„А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда“.

Благодатта и законът взаимно се изключват. Те не могат да бъдат смесени. „Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат“ (Римл. 11:6).

Законът е един условен завет. Бог казва: „Ако се подчинявате, Аз ще ви възнаградя. Но ако не се подчинявате, Аз ще трябва да ви накажа“. Благодатта е безусловен завет. Бог казва: „Аз ще ви благословя даром“.

Законът казва: „Прави!“, докато благодатта казва: „Вярвай!“. Но вярването не е условие; то е просто единственият логичен отговор на творението спрямо неговия Творец. И то не може да се смята за заслуга; никой не може да се гордее с това, че е повярвал в Господа. Би било безумно да не вярваме на единствената личност във вселената, която наистина заслужава доверие.

Законът изисква святост, но той не дава способността да се живее свято. Благодатта ни учи на святост (Тит 2:11-12) и ни дава необходимата сила. Някой го е казал по следния начин: „Законът изисква сила от този, който я няма, и го проклина, ако той не е в състояние да я покаже. Благодатта дава сила на онзи, който я няма, и го благославя при проявяването й“.

Законът носи проклятие: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона“ (Гал. 3:10). Благодатта носи благословение: „… но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус“ (Римл. 3:24).

Под закона човек би могъл да се похвали, а под благодатта хвалбата е изключена. „Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата“ (Римл. 3:27).

Под закона не може да съществува увереност в спасението; човек никога не може да знае дали е извършил достатъчно добри дела, или точно необходимите добри дела. Под благодатта имаме пълна увереност, защото спасението се дава даром; а когато сте получили един подарък, вие знаете, че вече го имате. Под закона човек не може да има истинска сигурност, защото не може да гарантира, че ще продължи да изпълнява изискванията. Под благодатта вярващият се радва на вечна сигурност (Йн. 10:27-29), защото спасението му зависи от делото на Христос.

Няма никакво спасение чрез закона. Бог никога не е смятал, че някой някога ще бъде спасен на този принцип. Целта на закона е да покаже на човека, че той е грешник. „Чрез закона става само познаването на греха“ (Римл. 3:20) — не и познаването на спасението.

Спасението е по благодат (Ефес. 2:8-9). То е безвъзмездният, незаслужен дар от Бога за тези, които приемат Господ Иисус Христос като своя единствена надежда за небето.

Под закона грехът оживява (Римл. 7:8-13); под благодатта той е презрян. Когато грешният човек бъде поставен под закон, той веднага пожелава да върши това, което е забранено. Това не е по вина на закона, това е откликът на греха в човешката природа. Под благодатта грехът е презрян. Споменът за цената, платена от Спасителя за нашите грехове, ни кара да се отвърнем от тях.

Под закона делото никога не се завършва. Ето защо съботата, седмият ден, идва като край на една отрудена седмица. Благодатта ни известява за едно завършено дело; така ние започваме нашата седмица с Господния ден, нашия ден за почивка.

Законът казва какво човекът трябва да прави. Благодатта разкрива какво Бог е направил в Христос.

Законът е система на робство (Гал. 4:1-3); благодатта е система на свобода (Гал. 5:1). Под закона хората са слуги; под благодатта — синове.

Законът казва: „Ти трябва да обичаш…“; благодатта казва: „Бог толкова възлюби…“.

Законът казва: „Направи, и ще живееш“; благодатта казва: „Живей, и ще направиш“.

Законът казва: „Опитай и се подчини“; благодатта казва: „Довери се и се подчини“.

Под закона непокорният син се извежда извън града и се убива с камъни (Второз. 21:18-21). Под благодатта блудният син може да признае греха си и да се завърне отново в уюта на бащиния си дом (Лука 15:21-24). Под закона овцете умират заради пастира. Под благодатта пастирът умира заради овцете (Йн. 10:11).

Превъзходството на благодатта е описано по следния начин: Благодатта не търси добри хора, които да може да похвали, защото не благодатта, а справедливостта прави това; благодатта търси осъдени, виновни, безмълвни и безпомощни хора, които да спаси, оправдае и прослави.