Уилиям Макдоналд
Разлики (3)

2. Двете пришествия на Христос

За да се разберат и обикнат Писанията, е необходимо да се прави разлика между първото и второто пришествие на Христос. Първото естествено се отнася за времето на раждането на бебето Иисус в яслата във Витлеем, а второто — за времето, когато Той ще се завърне отново. Първото е свързано със страданието на Христос, а второто — със славата, която ще последва (1 Петр. 1:11).

В тази глава ще представим Второто пришествие на Христос в общ план, като изложим просто факта, че Спасителят идва отново. В следващата глава ще видим, че Неговото Второ пришествие има няколко стадия.

Пророците на Стария Завет предсказват идването на Месия, но те са объркани от това, което виждат. Божият Дух им открива, че Христос ще дойде както в унижение, така и в слава. Той ще страда, ще пролее кръвта Си и ще умре, но също така ще празнува победата над всичките Си врагове. Пророците не са могли да съвместят тези две неща. Те не са могли да разберат, че става дума за две отделни идвания на Месия, между които има период от над 1900 години.

В Библията тези две идвания често се смесват без каквото и да е указание за промеждутъчен период от време. Ако ние се научим да откриваме тези бързи преходи, това ще ни помогне да извлечем много повече полза и наслада от изучаването на Библията. Ето няколко примера.

Първите двадесет и един стиха на Псалм 22 съвсем ясно се отнасят към Първото пришествие. Те обрисуват страданията на Спасителя на Кръста. После следва един внезапен преход между 21-ви и 22-ри стих. Последните десет стиха на този псалм говорят за победата и славата на Второто пришествие.

В Исая 9:6-7 също откриваме две идвания:

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на вечността, Княз на Мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда, отсега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това“.

Идването във Витлеем е описано с думите: „Защото ни се роди дете, син ни се даде…“. Останалата част от стиховете сочи времето, когато Той ще се завърне да царува в сила и голяма слава.

Двете пришествия могат да се открият и в Исая 49:7:

„Така казва Господ, Изкупителят на Израиля, и Светият негов, на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, Князе, и ще се поклонят, поради Господа, Който е верен, поради Светия Израилев, Който те избра“.

За първото пришествие се отнасят думите „на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слуга на владетелите“, но останалата част от стиха несъмнено сочи Неговото второ идване.

Вижте сега Исая 52:14-15:

„Както мнозина се чудеха на тебе, (толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на кой да е бил човек, и образът му на образа на кой да е от човешките синове), така той ще удиви много народи; царете ще затворят устата си пред него, защото ще видят онова, за което не им се е говорило, и ще разберат това, което не са чули“.

Стих 14 очевидно описва Спасителя на кръста; онези, които наблюдават разпъването, са удивени от дълбочината на страданието Му. Той е така обезобразен, че не прилича на човек. Но в стих 15 следва едно ярко противопоставяне. Когато Спасителят дойде отново, хората ще бъдат удивени от блясъка на Неговата слава. Нациите ще се стреснат, като видят скромния странник от Галилея, завръщащ се като Цар на царете и Господ на господарите.

Един добре познат пример за едновременно упоменаване на двете пришествия на Христос е Исая 61:1-2.

„Духът на Господа Йеова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на благоволението Господно и деня на въздаянието от нашия Бог, да утеша всичките наскърбени.“

В синагогата в Назарет Иисус цитира именно тези стихове (Лука 4:18-19). Но забележете, че Той спира на думите: „да проглася годината на благоволението Господно“. Той не продължава по-нататък с „и деня на въздаянието от нашия Бог“. Защо? Защото Неговото Първо пришествие въвежда годината на благоволението Господно. Второто Му пришествие ще сложи началото на „деня на въздаянието на нашия Бог“.

Подобна илюстрация на двете пришествия имаме в Псалм 34:15-16:

„Очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към техния вик. Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби помена им от земята“.

Когато Петър цитира тези стихове в 1 Петр. 3:12, той не включва думите: „за да изтреби помена им от земята“. Целият цитат с изключение на последните думи се отнася за времето, в което живеем сега. Само тази финална фраза сочи към Второто пришествие на Христос.

Пророк Михей предсказва, че Витлеем ще бъде родното място на Месия (Мих. 5:2).

„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.“

Но след това Михей бързо преминава към Второто Христово пришествие, когато Той ще бъде „велик до краищата на земята“ (Мих. 5:4).

„И той ще стои и ще пасе стадото си чрез силата Господна, чрез великото име на Господа своя Бог; и те ще се настанят; защото сега той ще бъде велик до краищата на земята.“

В Захария 9:9 имаме едно явно предвиждане на триумфалното влизане на Христос в Ерусалим:

„Радвай се много, сионова дъщерьо, възклицавай, ерусалимска дъщерьо; ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, кротък, и възседнал на осел. Да! на осле, рожба на ослица“.

Но следващият стих ни пренася към Второто Му идване, когато Христос ще царува „от море до море“.

„Аз ще изтребя колесница из Ефрема, и кон из Ерусалим, и ще се отсече бойният лък; Той ще говори мир на народите; и владението Му ще бъде от море до море, и от Ефрат до земните краища.“

В Новия Завет, също както и в Стария, можем да открием такова сливане на двете пришествия на Христос.

Да вземем например Лука 1:31-33:

„И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом вовеки; и царството Му не ще има край“.

Ясно е, че пророчеството от първия стих се изпълнява с раждането на Иисус (вж. Мат. 1:25). Но 32-ри и 33-ти стих очевидно прескачат сегашната епоха на Църквата и говорят за времето, когато Христос ще се завърне, за да седне на Давидовия престол и да властва над земята.

В Лука 20:18 отново има скрито загатване за двете пришествия:

„Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже“.

В първата част на стиха камъкът (Христос) е на земята. По време на Неговото въплъщение хората се препъват в Него, падат и се разбиват. Във втората част на стиха камъкът пада отгоре. Когато Христос се завърне, Той ще разпилее непокорните като пепел.

Един последен и много ясен пример за комбинация на двете пришествия откриваме в Евреи 9:26-28.

„… защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва. И както на човеците е определено веднъж да умрат, а след това — съд, така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.“

Той се яви веднъж, за да отмахне греха, като пожертва Себе Си; това е Неговото Първо пришествие. Той ще се появи втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които го очакват — това ще стане, когато Той дойде отново.