Уилиям Макдоналд
Разлики (17)

16. Същественото и несъщественото

Изключително важно е да се прави разлика между пасажите, разглеждащи неща от фундаментално значение, и пасажите, отнасящи се до маловажни неща. Когато става дума за основните библейски учения или принципи, се прилагат определен набор от правила. От друга страна, когато разглеждаме проблеми, които са без значение от морална гледна точка, е приложим съвсем различен набор от принципи. Ако объркаме двете ситуации, резултатът ще бъде катастрофален.

Нека илюстрираме това, което току-що казахме. Ако изучаваният пасаж се отнася до божествеността на Христос, до Неговата безгрешна човешка природа, до Неговата заместителна жертва, или до телесното Му възкресение, няма никакво място за различни мнения. Това са неоспорими истини на християнската вяра и тук всякакъв компромис е невъзможен.

Или нека помислим върху някои от неизменните Божии нравствени закони. Прелюбодейството винаги е грях. Да излъжеш или да откраднеш, винаги е грях. Идолопоклонството в каквато и да е форма се забранява от Писанията. В тези и в много други подобни области не може да има никакво извинение, никакво омаловажаване, никакво облекчение, никакво смекчаване. Ние трябва категорично и недвусмислено да застанем заедно с Бога срещу тези злини.

Но в християнския живот съществуват и други неща, които са без значение в морално отношение, защото сами по себе си те не са нито добри, нито лоши. Основните примери, дадени в Новия Завет, са:

— ядене на идоложертвено

— спазване на дните

— ядене на месо (в противовес на вегетарианството)

— пиене на вино

— ядене на храни, нечисти според Моисеевия закон

— методи на християнско служение

Когато срещнем пасажи, разглеждащи тези въпроси, се сблъскваме с различие в мненията. Словото предвижда известна степен на свобода на действие.

Основните пасажи, засягащи яденето на идоложертвено, са в 1 Коринтяни 8:1-13 и 10:14-30. Същественото в поуката тук е, че няма нищо лошо в това християнинът да яде такава храна, ако той не участва в церемонията, където храната е била жертвана на идолите, ако съвестта му не е обременена от това и ако той не препъва някой друг човек. Но когато Павел казва: „Всичко е позволено“, ние трябва да съзнаваме, че той не говори за всичко без изключение. Той има предвид само разисквания проблем — несъществените от морална гледна точка неща. Ако не сте наясно с това, вие може да приемете възмутителното тълкуване, че Павел оправдава например разврата.

В 14-та глава на Римляните се разглеждат въпросите за пазенето на дните, яденето на месо (в противовес на вегетарианството) и пиенето на вино. Сред напътствията, които дава Павел, намираме и това: „Всеки да бъде напълно уверен в своя ум“. Ако извадите това от контекста и го приложите към такива учения като например боговдъхновеността на Библията или спасението по благодат чрез вяра, вие ще изпаднете в сериозно затруднение. Задължително е да се види, че принципите, заложени в Римляни 14, се отнасят само до неща, които сами по себе си не са нито бели, нито черни. Друго изявление в Римляни 14, което трябва да се разбира по същия начин, е ст. 14: _„Зная и уверен съм в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто…“. Павел е знаел толкова добре, колкото и ние, че определени неща са нечисти, но в случая той говори само за храни като свинско, скариди или заешко, които са били нечисти според Стария завет.

В Тит 1 Павел отделя значително внимание на онези лъжеучители, които се опитват да поставят вярващите християни под Моисеевия закон. В ст. 15 той казва:

„За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите няма нищо чисто, а даже и умът им и съвестта им са осквернени“.

Оттук би трябвало да е ясно, че когато Павел казва: „За чистите всичко е чисто“, той не изявява някоя универсална истина, а има предвид само такива неща, като например видовете месо, които са били отхвърлени като нечисти от Моисеевия закон. За християнина във времето на благодатта всички храни, които Бог е предоставил на човека за консумация, са чисти. Разделянето на храните на чисти и нечисти вече не е валидно.

По въпроса за християнското служение съществува позволение за известно приспособяване към културата и обичаите на хората. Така в 1 Кор. 9:19-23 Павел казва как той се идентифицира със своите слушатели (без, разбира се, да жертва никоя основна истина или да направи компромис с верността си към Христос).

„Защото, въпреки че съм свободен от всички човеци, аз сам станах роб на всички, за да печеля още повече човеци. За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тия, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля ония, които са под закон; на тия, които нямат закон, станах, като че нямам закон — въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос — за да спечеля ония, които нямат закон; за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. И това правя заради благовестието — за да участвам и аз в него.“

Но когато Павел казва: „За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“, няма и намек за това, че той някога е направил компромис с истината на благовестието или пък че е участвал в някаква греховна практика. Където е било възможно да отстъпи, без да жертва истината (например при обрязването на Тимотей, Деян. 16:3), той е отстъпвал, за да придобие повече хора, които да чуят благовестието. Но там, където истината за спасението по благодат без спазване на закона е била в опасност (като при спора за обрязването на Тит, Гал. 2:1-5), Павел никога не е отстъпвал и на сантиметър.

Всеки, който изучава Библията, трябва да се научи да разпознава пасажите, в които не става дума за жизненоважни неща, и да разбере, че принципите, които намира там, не могат да се прилагат към основни истини или неизменни закони. Това ще го избави от опасността да стигне до някои чудати и абсурдни приложения на Словото.