Уилиям Макдоналд
Разлики (16)

15. Спасение и служение

При изучаването на Божието слово ние можем да си спестим много грешки и обърквания, ако правим разлика между пасажите, които говорят за спасението, и тези, които засягат християнския живот и служение.

Общо взето, пасажите, говорещи за спасението, не е трудно да се различат. Те неизменно свидетелстват за следните факти:

Що се отнася до ролята на Бога, спасението е по благодат (Римл. 3:24).

Що се отнася до ролята на Христос, спасението е направено възможно чрез Неговата заместителна жертва на кръста на Голгота (2 Кор. 5:21).

Що се отнася до ролята на човека, спасението е чрез вяра, напълно независимо от делата на закона (Гал. 2:16).

Що се отнася до увереността, вярващият може да знае, че е спасен въз основа на авторитета на Божието слово (1 Йн. 5:13).

Що се отнася до сигурността, Божието дете никога няма да погине и никога няма да бъде съдено за греховете си (Йн. 10:27-29).

Трудността възниква, когато не успеем да разпознаем пасажите, който се отнасят по-скоро до християнския живот и служение, отколкото до спасението. Да вземем например Йн. 15:1-11:

„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих. Стойте в Мен, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не можете, ако не стоите в Мен. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз — в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо. Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят. Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде. В това се прославя Моят Отец — да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих Вас; стойте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във Вас, и вашата радост да бъде пълна“.

Темата на този пасаж е принасянето на плодове, т.е. проявлението на плода на Духа в живота на християнина (Гал. 5:22-23). Той не е отправен към грешници, нуждаещи се от Спасител, а към светии, нуждаещи се от прилика с Христос. Ако не забележите това, вие може да стигнете до заключението, че християните могат в края на краищата все пак да бъдат хвърлени в пламъците на ада (Йн. 15:6). В действителност обаче пасажът учи, че светът взема името и свидетелството на отклонилия се вярващ и го хвърля в огъня. Невярващите хора не изпитват нищо друго освен презрение към една пръчка, която не стои на Лозата.

Друг пасаж, който често се разбира погрешно, е 1 Коринтяни 3:10-15:

„Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен тази, която е положена, която е Иисус Христос. И ако някой гради на тази основа злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, на всекиго работата ще стане явна каква е; защото Денят ще я изяви, понеже в огън се открива; и огънят ще изпита каква е работата на всекиго. Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда. А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси, само че като през огън“.

В ст. 11 се говори за спасението; там се казва, че единствената валидна основа е Господ Иисус Христос. Но останалата част от пасажа се занимава с граденето върху тази основа — или с други думи със служението, което следва спасението. Нищо не подсказва, че някой вярващ ще бъде изпитан чрез огън. Ще бъдат изпитани само неговите дела. Самият човек няма да бъде изгорен, но делата му е възможно да изгорят. Тук акцентът не пада върху вярата, която води до спасение, а върху делата, които водят до награда или до загуба на наградата.

Нека разгледаме и друг пример — думите на апостол Павел в 1 Коринтяни 9:24-27:

„Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен. Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха; а уморявам тялото си и го поробвам, да не би, проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен“.

В последния стих Павел говори за възможността накрая самият той да бъде неодобрен (букв.: негоден). Но в контекста не става дума за спасението, а за самоконтрола в християнския живот. Нямаше никаква възможност Павел да бъде отхвърлен от спасението, тъй като той беше приет в Христос. Но ако се провалеше в самодисциплината си, той можеше да се окаже негоден по отношение на служението и наградата. Различаването на спасение и служение е ключът за разрешаване на едно от привидните противоречия в Новия Завет. В Матей 12:30 нашият Господ казва:

„Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира с Мен, разпилява“.

Но в Марк 9:40 Той казва:

„Оня, който не е против нас, е откъм нас“.

На пръв поглед тези стихове изглеждат напълно противоположни един на друг. Но затруднението изчезва, когато разберем, че първият се отнася до спасението, а вторият — до служението. В първия случай Господ Иисус говореше на фарисеите, които не Го приемаха като Божи Син и Го обвиняваха, че върши чудеса чрез силата на Дявола. Когато става въпрос за личността на Христос, всеки, който не е с Него, е против Него.

Във втория случай ставаше дума за един човек, който служеше в името на Христос, но не следваше учениците. Когато те му забраниха, Иисус каза: „Не му забранявайте […] понеже оня, който не е против нас, е откъм нас“. Когато става въпрос за служение на Христос, всеки, който не е против нас, е откъм нас.

Тези илюстрации целят да ни покажат колко е полезно да разграничаваме пасажите, които говорят за спасението, от тези, които се отнасят за християнския живот и служение. Ето защо, когато изучавате Библията, задавайте си въпроса дали пасажът, който разглеждате, се отнася до:

делото на Бога за нас — спасение;

делото на Бога в нас — освещение;

делото на Бога чрез нас — служение.