Уилиям Макдоналд
Разлики (15)

14. Тайните на Писанието

Новият Завет ни представя поредица от тайни. Опасността тук се крие не толкова в това да ги объркаме, колкото в това да не ги разберем. Ето защо ще посветим тази глава на кратък преглед на значенията на различните тайни.

Определение

Тайната е истина, която по-рано не е била открита, до която човек не може да достигне със собствения си интелект и която сега Бог е разкрил на хората.

Тайните на небесното царство (Матей 13:3-50)

В Матей 13:11 четем за тайните на небесното царство. В тази глава те са представени под формата на седем притчи.

Първите глави на Евангелието според Матей говорят за Господ Иисус, който представя Себе си на Израел като Царя-Месия. Но в 12-та глава религиозните водачи Го отхвърлят, като Го обвиняват, че върши чудеса със силата на Дявола. И така, след като Царят е отхвърлен, царството ще приеме друга форма. Точно това откриваме в Матей 13. Тези седем притчи ни дават описание на царството в неговата временна, промеждутъчна форма — в периода между отхвърлянето на Царя и Неговото завръщане, за да царува над земята. Царят отсъства, но царството Му се намира навсякъде, където хората изповядват, че са Негови поданици. Съществуват и двете — и празни думи, и действителност. В края на този промеждутъчен период истинските поданици ще бъдат отделени от престорените и ще се радват на благословенията на Неговото хилядолетно царство. Фалшивото ще бъде унищожено.

Тайната на закоравяването на Израел (Римляни 11:25)

Поради това, че еврейският народ отхвърля Царя, Бог справедливо го поразява със заслепение. Това отчасти обяснява голямата трудност, която срещат евреите да приемат Иисус като техен Месия, и относително малкия брой на онези, които се спасяват. Но това заслепение нито е пълно, нито окончателно. Някои виждат, че Иисус е Този, за когото са говорили пророците. И закоравяването ще продължи само „докато влезе пълният брой на езичниците“, т.е., докато Господ вземе Своята езическа невяста у дома, за да бъде при Него. След това един вярващ остатък от Израел ще се обърне към Христос.

Тайната на Грабването (1 Коринтяни 15:51-52)

До този момент в човешката история винаги се е вярвало, че всеки човек рано или късно ще умре. Но сега апостол Павел оповестява нещо поразително — че не всички вярващи ще умрат. Тези, които са живи по времето на Грабването, ще отидат на небето, без да умират. Те ще бъдат изменени — което означава, че ще получат прославени тела — и никога няма да видят смърт. Починалите в Христос ще възкръснат и заедно с живите светии ще бъдат взети на небето. Допълнителни подробности откриваме в 1 Сол. 4:13-18.

Тайната на Църквата (Римляни 16:25; Ефесяни 3:5)

Църквата е била тайна, „премълчавана от вечни времена“ (Римл. 16:25), но открита на апостолите и пророците от новозаветното време (Ефес. 3:5). Тази тайна включва следните важни елементи:

1. Главата е Христос (Кол. 1:18).

2. Всички вярващи са членове (1 Кор. 12:13).

3. Вярващите езичници имат равен дял с вярващите евреи; за тях също Христос е надеждата на славата, и древната вражда между евреи и езичници е премахната в Христос (Ефес. 3:6; Кол. 1:26-27; Ефес. 2:14-15).

4. Църквата е тяло на Христос (1 Кор. 12:12-13).

5. Църквата е невяста на Христос (Ефес. 5:25-27, 31, 32).

6. Църквата е демонстрация на многообразната премъдрост на Бога пред небесните началства и власти (Ефес. 3:10).

7. Целта на Бога е да направи Христос Глава на една изкупена вселена (Ефес. 1:9-10), като Църквата царува заедно с Него като Негова невяста и споделя Неговата слава навеки.

В Колосяни 1:27 „тази тайна между езичниците“ е определена като „Христос във вас, надеждата на славата“. Това е равносилно на тайната на Църквата, то подчертава, че Христос е надеждата на славата както за вярващите юдеи, така и за вярващите езичници — всички вече имат еднакво положение пред Бога в Христос.

В Колосяни 2:2 тайната на Бога е отъждествена с Христос. Разбираме, че става дума за тайнственото тяло на Христос, чиято Глава е Самият Христос, а всички вярващи са съставните му части.

Други места, в които се говори за тайната на Църквата, са Ефесяни 6:19 и Колосяни 4:3. В известен смисъл тайната на Църквата се явява най-горният, последен камък на библейското Откровение. Апостол Павел изпълнява Божията наредба, когато оповестява тази истина (Кол. 1:25). Тя не е хронологически последната написана част от Библията, но що се отнася до разкриването на нови и важни истини, тя е кулминацията.

Тайната на беззаконието (2 Солунци 2:7-8)

„Тайната на беззаконието“ се споменава единствено във 2 Солунци 2:7-8. Тук Павел казва, че „тайната на беззаконието вече действа, но не се открива само докато се махне Оня, който сега я възпира; и тогава ще се открие беззаконният…“. Даже в ранните дни на Църквата вече е действал дух на беззаконие. Имало е много антихристи. Но пълното развитие на беззаконието е било възпирано от една неназована Личност (която ние вярваме, че е Светият Дух). Когато тази възпираща личност се оттегли (Светият Дух ще престане да обитава постоянно на земята при Грабването), беззаконният, Антихристът, ще се качи на историческата сцена. Той ще бъде самото въплъщение на греха и беззаконието. Светът никога по-рано няма да е виждал толкова злина, концентрирана в едно човешко същество.

Тайната на вярата (1 Тимотей 3:9)

„Тайната на вярата“ се отнася до същността на християнското учение или до това, което наричаме християнска вяра. Тя е наречена тайна, защото много от нейните истини са били напълно неизвестни в старозаветните времена.

Тайната на благочестието (1 Тимотей 3:16)

В буквален превод 1 Тимотей 3:16 гласи:

„Велика наистина е тайната на благочестието. Тоя, който се изяви в плът, беше оправдан в Духа, беше проповядван между народите, беше повярван в света, беше възнесен в слава“.

Стихът не казва пряко за кого става дума, но описанието подхожда само на една личност — на нашия Господ Иисус Христос. До времето, когато Христос дойде на света, хората никога не бяха виждали съвършено благочестие в един човешки живот. Но Господ Иисус дойде и показа на практика какво представлява абсолютно благочестивият човек.

Когато Павел казва, че тайната на благочестието е велика, той няма предвид, че тя е особено мистериозна, а по-скоро, че истината за личността на Христос е чудна и прекрасна.

Тайната на благочестието е пълна противоположност на тайната на беззаконието. Първата представя един човек, който изцяло олицетворява светостта. Втората представя живото въплъщение на греха. Това е драстичният контраст между Христос и Антихриста.

Тайната на седемте звезди (Откровение 1:20)

Тази тайна е съвсем ясно дефинирана. Седемте звезди от видението на Йоан представляват ангелите или посланиците на седемте църкви в Азия. Седемте златни светилника са седемте църкви. В следващите две глави Господ се обръща с писма към ангелите на седемте църкви. Тези писма могат да се разбират по три различни начина:

1. Те са седем буквални писма, изпратени към седем буквални църкви, съществували по времето на Йоан.

2. Те дават един предварителен хронологичен преглед на състоянието на Църквата от времето на апостолите до края на епохата на Църквата.

3. Те описват състояния, които могат да се срещнат в Църквата по целия свят и по всяко историческо време.

Тайната на Бога (Откровение 10:7)

Когато седмата тръба в 10-та глава на Откровение затръби, ще се изпълни тайната на Бога. Звученето на седмата тръба се съпровожда от силни гласове на небето, които казват: „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове“ (Откр. 11:15). От това разбираме, че седмата тръба затръбява в края на голямата скръб, когато Христос се завръща на земята, за да царува (Откр. 11:17). Тогава светиите, останали верни на Господа по времето на скръбта, ще бъдат възнаградени, а враговете Му ще бъдат погубени (ст. 18).

Тогава ще се изпълни тайната на Бога. Злото, което е било така устойчиво и привидно е тържествувало, ще бъде поразено — привидното бездействие и безразличие на Бога към човешката злина ще бъде прекратено. „Тайната на Бога е изпълнена завинаги; славата на Бога блести като слънце; вярата изцяло се оправдава, шепотът на съмнението замлъква навеки“ (Ф. Грант).

Тайната на Вавилон (Откровение 17:5-7)

Великият Вавилон е описан в 17-та глава на Откровение като блудница, която седи на един звяр със седем глави и десет рога. Тя се нарича Вавилон, великата, майка на блудниците и гнусотиите на земята. Обяснението на тайната е дадено в ст. 8–18. Жената е един голям град, който царува над земните царе (ст. 18). Звярът е една империя, която последователно ще съществува, ще прекрати съществуването си, ще се възроди и ще бъде погубена (ст. 8). Седемте глави са седем царе на тази империя (ст. 9). Десетте рога са десет царе, които ще се обединят с нея (ст. 12). Блудницата седи на гърба на звяра малко време, след което ще бъде погубена от него (ст. 16). Накрая и самата империя ще бъде унищожена от Господа (ст. 14).

Нашето тълкуване на тайната е следното: Жената представлява една голяма религиозна и икономическа система, която ще има Рим за своя главна квартира; тя ще бъде една световна църква с огромни финансови ресурси. Звярът представлява възродената Римска империя под формата на десет царства, приблизително в географските граници на Европейската общност.

След като подкрепя за известно време световната църква, владетелят на възродената Римска империя и съюзените с него десет царе ще се обърнат срещу тази система и ще я разрушат. Други подробности, засягащи Вавилон и неговото унищожение, се намират в Откровение 18 гл.

Заключение

В Новия Завет на още четири места се споменават тайни. В 1 Коринтяни 2:7 Павел казва, че той и другите апостоли говорят в тайна Божията премъдрост. След това той обяснява, че има предвид истините, които са били скрити за предишните поколения и сега са били открити чрез Светия Дух.

Павел и другите апостоли са „управители на Божиите тайни“ (1 Кор. 4:1). Тук тази дума отново е употребена в общ смисъл, за да обхване изцяло новата истина на християнската диспенсация.

Но в 1 Коринтяни 13:2 Павел ни напомня, че не е достатъчно да знаем всички тайни и всяко знание. Ако нямаме любов, нищо не сме.

И накрая, в 1 Коринтяни 14:2 Павел обяснява, че ако някой говори на непознат език без присъствието на тълкувател, той не принася полза на никого, въпреки че може да говори най-дълбоки тайни.